„Авраам се помоли на Бога и Бог изцели Авимерех и жена му и робините му и те родиха деца.“ (Битие 20:17)

Това е изключително доказателство за духовния живот на този Божий човек. Той беше в състояние да се моли Бог да подари деца на другите, докато молитвите за собствената му жена все още не бяха получили отговор. Той се помоли за Авимелех и Бог го послуша.
Трудно ни е да разберем, защо Авраам си послужи с онази полулъжа, че Сара му е сестра, особено в светлината на неговото задълбочаващо се общение с Бога. Но този път то признава, че тази уговорка е била направена между тях още в Месотопотамия. През всички тези години в него е продължавал да съществува някакъв скрит корен на неверие. В дадения случай той се прояви на бял свят. Изглежда, че в началото на пътуването си Авраам се е страхувал, че някой може да му отнеме Сара. Сега той трябваше да се научи да предаде на Бога цялата отговорност, Който щеше да се погрижи това да не се случи.
Тук в Герар, скритата лъжа най-сетне лъсна, за да ѝ се сложи край. Авраам получи свобода да се моли за другите.  Непосредствено след това се роди и Исак.