„Аз вече чувам шума на дъжда.“ (3 Царе 18:41)

С каква дръзновена смелост действаше на Кармил пророк Илия в пълно упование на своя Бог. Цели три години и половина в страната цареше суша и водата беше изключително оскъдна. Въпреки това той заля с многото вода жертвата, която трябваше да защити Божието право. „Как да изразходвам скъпоценните си запаси от вода, когато няма никаква надежда за дъжд?“ „Изсипете я върху жертвата!“ - каза Илия. „Още веднъж! Сега за трети път!“ Но и стова той не се задоволи. Спусна се сам и напълни околния ров с вода.
Ако искаме отново да преживеем признанието на Божието право, ние трябва да изразходваме онова, което имаме. „Но какво ще стане, ако не вали?“ - ще попиташ ти. - „Трябва да преживея с водата, която имам.“ 
Бог да те пази! Подобни мисли водят до суша и опустошение. Дай Му всичката си вода! Това, което даваш е нищожно в сравнение с големия дъжд, който Исус ще изпрати.