„Йеова, Господи наш, колко е величествено Твоето име по цялата земя.“ (Пс. 8:1 и 9)

Във време, в което хората опозоряват името на Господа, псалмистът възкликва във възхита пред Неговото величие. Въпреки че е поет, той не може да намери достатъчно силни думи, за да изрази това величие. Само възкликва: „Колко е величествено!“ Това неизказано величие се проявява „по цялата земя“. Тук звучат думите на разказа за сътворението от Битие първа глава. Всичко, което Бог гледаше беше „много добро“. давид започва псалома със словословие на великото Божие име и го завършва със същите думи, без да споменава за падението на човека. 
Ако ние бяхме автори на този псалом, бихме се почувствали задължени да включим в него и грехопадението. Но Бог остава верен на Себе Си и според мнението на псалмиста, дори грехът на Адам не можа да попречи на плана Му, да направи човека накрая владетел. Тук в този план се включи Исус. Обяснението на осми псалом намираме във втората глава на Посланието към евреите. Исус Христос е онзи „човек“ и Той вече е заличил греха. В Него са осъществени всички Божии намерения, Той ни нарече братя. Божиите пътища нямат отклонение. Те винаги водят в целта.
„О, Господи, колко е величествено Твоето име!“