„И ние сме познали и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов.“ (1 Йоан 4:16)
                                    

Бог е източникът на всички наши благословения; всичко родено от сърцето Му. По това познахме любовта Му, че не пожали Своя Единороден Син, а Го предаде „за всички нас“, за да ни спаси.
Понеже чрез Господ Исус сега сме примирени с Бога, изключително благословение е да видим, че нищо, абсолютно нищо не беше необходимо, за да насочим Божието сърце към себе си. Делото на Христос за нас и делото на Святият Дух вътре в нас, имаха и имат за цел да обърнат сърцата ни към Всевишния. Но Неговото сърце е било изпълнно с благодат спрямо нас: именно Неговата любов Го подтикна да даде Своя Син да умре за хората. Наистина: „Бог е любов“; Той не се променя.
И по тази причина изобилните благословения на Неговата благодат са ни гарантирани завинаги; не чрез това, което сме или сме направили, а чрез това, което Той е и което Той е извършил за нас в Исус Христос.
Възможно ли е сърцата ни да останат безразлични спрямо подобна любов, да се отдалечим от нейната близост? Нашите сърца желаят винаги да пребъдват в любовта Му, да Го прославяме, като принасяме много плод!