„И така, ние заключваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата по закона.“ (Римл. 3:28)

Оправдание чрез вяра - една от основните истини на Свещеното Писание, която е била забравена дълго време, но отново изведена на светло по време на Реформацията. Специално Мартин Лутер е бил определения и снаряжен от Бога инструмент, който да проповядва с пълна сила и дръзновение тази божествена спасителна истина. Той самият дълго се е борил за оправданието.

                            
След като години наред се самоизмъчвал с всякакви възможни изтезания и дела, изследвайки Свещеното Писание, той най-накрая открил, че не може да заслужи или изработи оправданието си, но че то се подарява по благодат заради Христос на всеки каещ се грешник. Христос понесе на кръста наказанието, което ние заслужавахме поради нашите грехове. Там Той, Святият и Безгрешният понесе греховете ни, там Бог „направи грешен (грях) Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни (правда) пред Бога“ (2 Кор. 5:21). И понеже „Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото“ (1 Петър 2:24), Той бе наказан и осъден от Бога. Бог не изисква повторно плащане на дълг, който е бил безусловно погасен, така че сега може да оправдае всеки, който се обърне с покаяние и вяра към Господ Исус. Никой не може и не трябва да спечели оправданието си, понеже Христос го спечели за всеки вярващ. „И така, като сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос.“