„Подвизавайте се да влезете през тясната врата; защото ви казвам: мнозина ще се стараят да влязат и няма да могат.“  (Лука 13:24)

С тези думи Господ Исус отговори на един човек, който се обърна към него с въпроса: „Господи, малцина ли са онези, които се спасяват?“ Господ искаше да му покаже, че по-важният въпрос е, дали той самият се числи към тези, които се спасяват. За Него е по-важно състоянието на сърцето на питащия, отколкото самия въпрос, който много често е само някакъв претекст.
                                          
                                   
Чрез картината за тесния и широкия път Господ ясно показва, че броят на спасените е по-малък в сравнение с огромната маса на онези, които подминават с безразличие (Матей 7:13-14), но и тук Той отправя призива да се мине през тясната врата.
Но какво означава това „подвизавайте се“? То означава, че човек трябва да се откъсне от досегашния си живот на безразличие, че трябва да превъзмогне всеки предразсъдък и да направи нещо крайно непопулярно: да се хване за протегнатата спасителна ръка на Господ Исус. Да, нужна е доста смелост, да се надмогне мнението на другите, но „подвизавайте се“, казва Господ Исус, защото „мнозина ще се стараят ... и няма да могат.“ Действително, повечето хора не се стараят. Във вечността, пред „Съдията на всичко“, никой от онези, които днес Ви пречат, няма да Ви помогне.
Самото спасение е дело на доброволната Божия благодат; никой не може да допринесе за него чрез личното си старание. „а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се счита за правда.“ (Римл. 4:5)