„Всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото - било добро или зло.“  (2 Кор. 5:10)

За прочит: Матей 16:24-27

В една земеделска област, където хората си изкарвали прехраната предимно с полска работа, имало фермер-безбожник, който постоянно се подигравал и се държал предизвикателно с останалите фермери. Когато те в неделя отивали на църква, той демонстративно бръмчал с трактора наоколо и смущавал неделната почивка. Една година решил да бъде особено агресивен. През есента се изпъчил пред всички и казал: „Тази година аз реших да докажа, че от вашия Бог нищо не зависи и че Той не може с нищо да попречи на такива смели мъже като мен. Изорах нивата си в неделя. Засях я със слънчоглед в неделя. Пожънах я в неделя. Прибрах семето в хамбара в неделя. И сега, през октомври, като приключа сметките, виждам, че моите добиви не са по-малки от вашите. Който не вярва, да дойде и да види. Е, къде е тогава вашият Бог и защо си губите времето да Му служите?“ Тогава някой отвърнал: „А ти защо смяташ, че Бог приключва сметките си през октомври?“
В Своето великодушие Бог дава на всички свободата да се държат така, както смятат за правилно. Дава възможност на всеки да отхвърли Неговата власт и сам да владее над живота си. Никой не е вързан с въже, на никого не е отказан шансът да бъде господар на действията си. Само че нашето призвание е да открием откъде произлизаме, какъв е смисълът на нашето съществуване, накъде отиваме. Това неизбежно ни води до Бога като наш Създател и като Законодателят, Който е определил правилата на този живот. Всички Му дължим почит и преклонение, покорство и отчет.  Всеки от нас един ден ще застане пред лицето Му и ще дава отговор на въпросите Му. Всеки ще си има своя октомври. И който не е готов с отговорите, ще се озове в много лошо положение.

Молитва: Господи, помогни на хората, които са далеч от Теб и живеят без никаква мисъл за Твоята власт, да Ти отдадат дължимото и да бъдат спасени от лутането в земните си пътища и от осъждението във вечността. Амин.

Това, че Божият съд се бави, не значи, че не съществува.