„Не се безпокойте за живота си - какво ще ядете или какво ще пиете; нито за тялото си - какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото от облеклото?“  (Матей 6:25)

За нас, вярващите, въпреки че сме пришълци на тази земя и нашата цел е небето, винаги съществува опастност да надценим земните неща. Господ Исус ни предупреждава за това. Преди всичко би трябвало да копнеем за духовните, вечните неща.
Този принцип е в сила не само, когато става дума за храна и облекло. Той се отнася и за здравето ни. Ние наистина носим отговорност да не съгрешаваме против своето тяло (1 Кор. 6:18); но би било много по-добре, ако не мислихме толкова много за физическото си здраве и полагахме повече грижи за духовноото. Трябва да се освободим от тревогите за тялото и най-вече от очакването в страх на появата на симптоми на различни болести. При това колко лесно мислите ни се въртят около собственото Аз, което трябва да умъртвяваме! Георг Мюлер от Бристол, който е загубил децата си, веднъж каза: „Принципът на сатаната е: Щади себе си!“ Този на Господ Исус: „Отречи се от себе си!“ Колко е прав! Павел писа на коринтяните: „Затова ние не се обезсърчаваме; но макар и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.“ (2 Кор. 4:16). Вътрешният човек за него бе по-важният.