„Понеже Бог не изпрати Сина Си на света, за да ъсъи света, но светът да бъде спасен чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден.“  (Йоан 3:17-18)

Случи се през онзи 9 ноември на 1938 година, който ще остане завинаги тъмно петно в историята на Германия. Масите вилнееха, магазините на евреите бяха разграбвани, домовете им опустошавани, невинни - ритани, пребивани, разстрелвани. 
                        
Тогава в един град една от най-красивите синагоги стана жертва на пламъците - умишлен палеж. Накрая остана само купола. Каменните колони устояха на огъня.
Няколко години по-късно започнаха въздушните нападения над немски градове. И в онзи град дойде денят, в който за кратко време цели квартали се превърнаха в бушуващи огнени морета. Хората търсеха прибежище от пламъците, които се разпространяваха със скоростта на вятъра. И тъкмо руините на синагогата послужиха за убежище на мнозина в онази нощ ! Там пламъците не намериха повече храна за себe си.
                             
Това ни напомня, че скоро „огнената стихия“ на Божия Съд ще сполети всички безбожни и ще ги ужаси. Но за щастие днес, все още има едно място, където подвластните на съда грешници могят да прибягнат. То е кръстът на Христос, където Бог преди близо 2000 години извърши съда върху собствения Си Син. Всеки, който потърси убежище при разпнатия Христос, се намира на сигурно място завинаги и няма защо да се страхува от Божия съд.