„Защото през онези дни ще има такава скръб, каквато ни е имало, дотогава от началото на творението, което Бог е създал, нито ще има след това.“ (Марко 13:19)

Учениците са впечатлени от размерите и външната красота на храмовите постройки, но Господ „не гледа, както гледа човек“ (1 Царе 16:7; Исая 11:3). Той беше в храма и беше установил, че бе пълен с неправда (гл. 11:11). Затова погледът Му се спира на събития, които щяха да доведат до разрушаване на грешния град няколко години след Неговото отхвърляне. Историята съобщава, че Ерусалим е бил сполетян от ужасна обсада от войските на Тит и е бил почти напълно разрушен. Това назидание е донесло големи изпитания за вярата на така тясно свързаните с този град светии, но Исус ги беше насърчил предварително с думите, които сега разглеждаме. Колко много Божии деца, които е трябвало да минат през преследвания, са имали прекрасни опитности! Когато е трябвало да дадат свидетелство, Святият Дух им е давал какво да кажат. Така бе и при Павел, когато трябваше да отговаря пред първенците, старейшините и книжниците (Деян. 4:8) и при Стефан (Деян. 7). Ние също можем да преживеем тази сила на Святият Дух според нашата мярка и нужда.