„Господ е сила моя, песен моя, и стана ми Спасител; Той ми е Бог и ще Го прославя, бащиният ми Бог и ще Го превъзвиша.“  (Изход 15:2)

                           

В Божието Слово на това място за първи път откриваме хвалебна песен. Когато израилският народ все още беше в Египет, в следствие на тежкия труд, полаган за изработването на тухли, към Господа се отправяха само викове за помощ. По-късно, когато трудностите бяха непреодолими, молитвите за избавление към Господа ставаха още по-настойчиви. Но сега спасението бе доведено до край. Червеното море се намираше между тях и Египетската земя. Те бяха наистина свободни и се бяха отправили по пътя към Обещаната земя. Сега разбраха какво означава поклонение и служение на Господа. Сърцето на избавените беше изпълнено с хваление и благодарност. Те пееха. Цялата песен беше посветена на Бога и Неговото действие, Неговата мощ и величие. Той унищожи врага, освободи народа Си и го водеше през пустинята към целта с голяма благост.
С това израелтните са пример за нас. Ние също трябва да се позоваваме на спасителното дело. Господ Исус понесе всичките беззакония на кръста. Той стана грях за нас, за да бъдем оправдани чрез Него веднъж завинаги. Чрез възкресението на Христос вярващият трябва да знае, че въпроса с неговите прегрешения е уреден за Бога. Без този мир в сърцето никога няма да можем да бъдем щастливи поклонници. Песента на израилтяните ни показва какво означава истинско поклонение. „Аз“-ът няма никакво място в нея. Само ако Господ Исус изпълва сърцата ни, само ако имаме разбиране за Божия характер и пътища, ще сме способни да Му се покланяме и служим.