„Молещи се в Духа по всяко време с всякаква молба и молитва, бодърствайки с неуморно постоянство.“  (Ефес. 6:18)

                                  
Молитвата е израз на нашата безпомощност и зависимост от Бога. Но в молитвата имаме общение с Него и силата Му се проявява за наша полза. Някой беше казал: „Молитвата е силата, която раздвижва ръката на Всемогъщия, сътворил вселената чрез Своето Слово.“
Бог, нашият Отец, слуша с голяма радост гласа ни, когато идваме при Него. Та ние сме Негови деца. Той ни казва: „Във всяко нещо с молитва и молба, изказвайте прошенията си на Бога с благодарение.“ (Фил. 4:6)  Дори когато се молим за неща, които не може да ни даде, защото Неговата любов знае, че те биха били вредни за нас; „Божият мир, който никой ум не може да схване ще пази сърцата ни и мислите ни в Христа Исуса.“
В Евангелието от Лука се споменава 7 пъти, че Господ Исус понякога се молеше цели нощи и веднъж, когато умираше. Великият апостол Павел призовава новоповярвалите да се молят за него (1 Сол. 5:25). Не проумяваме ли какво значение има молитвата за Божието Слово? В каква незначителна степен сме го осъзнали!