„Всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние нетленен.“ (1 Кор. 9:25)

Преди известно време президентът на Филипините държал реч, от която ще се спрем на следния пасаж:
„Атлетът е водач. Чрез своя пример той сочи добрия път. Вярва в самодисциплината и в здравословния, редовен начин на живот. Затова си налага да спазва строги, железни правила. Сам решава да съблюдава система на фиксирани периоди, ограничения и точно маркирана цел. Така се поддържа в отлична форма.“
Когато четем нещо подобно, винаги си спомняме за апостол Павел. Този Божий служител се въздържаше от всичко, което намаляваше възможностите за тичане на поставеното пред него поприще и участие в борбата. Неговата борба беше от духовен характер. Той искаше да извърши или да се откаже от всичко, ако по този начин можеше да послужи за делото на Евангелието, дело Христово.
Така трябва да бъде и при нас. „Затова и ние, които сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с търпение на поставеното пред нас поприще, като гледаме на Исус.“ (Евреи 12:1-2)