„Възлюбеният ми е мой и аз негова.“ (Песен на песните 2:16)

„Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой.“ (Песен на песните 6:3)

„Аз съм на възлюбения си; и неговото желание е към мене.“ (Песен на песните 7:10)

Песен на песните по същество е диалог между Христос - Младоженеца и Неговата невяста на земята (Израел). В хода на развиване на действието, невястата има различни опитности. Тя говори и това, което е по-важно, учи се да опознава по-добре Младоженеца. Тези опитности са характерни и днес за вярващия, когато е налице нормален разтеж в неговия духовен живот, докато ние всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син (Ефес. 4:13).
Когато човек се спасява чрез вяра в Господ Исус, той преди всечко се радва, че Христос е станал негов личен Спасител. Исус Христос даде всичко, за да ни изкупи. Сега сме Негово притежание.
По пътя на вярата Християнинът преживява прекрасни опитности с Бога. Господ се грижи за нас във всяка ситуация. Той не е безразличен към нищо, свързано с Неговите деца. Всички сме важни за Него. Той е наш личен Бог.
Колкото по-дълго общуваме с нашия възлюбен Господ, толкова по-добре се научаваме да познаваме сърцето Му. Неговата любов става все по-голяма. Ръководен от тази любов Той ни намери и спаси. Тази любов ни съпътства ден след ден. Само ако сме с Него обаче, можем невъзпрепятствано да ѝ се наслаждаваме. Не поражда ли тази мисъл горещо желание да сме с Него? И тогава откриваме, че в Неговото сърце има още по-силно желание към нас. Той копнее за нас! Колко чудесно е това!