Постинг
20.08.2015 03:08 -
ЛЪЖА; ХРИСТИЯНСКО МИЛОСЪРДИЕ
Една статия от сайта "Богоносци " за лъжата и за християнското милосърдие .
Източник: www.orthodoxphotos.com
Превод: Людмила Грибнева
Един от най-важните недостатъци на съвременното общество е лъжливостта.
Тя се разкрива в различни форми, особено в обичайната форма на лъжа в разговори по общи теми и под формата на измама в бизнес живота. Изключително опасно е да се гледа несериозно на този грях, който вече се среща навсякъде. Доста обичайно се смята потвърждаването на нещо, независимо дали човек знае дали е истина или не; да се каже: „Няма да бъдем вкъщи”, за да се избегнат гости или посетители; да се твърди, че си болен, когато си здрав и т.н. (към това трябва да добавим фалшивите „комплименти”, ласкателство, похвала и прочие).
Хората забравят, че лъжата е от дявола, за когото Христос Спасителят казва „защото е лъжец и баща на лъжата” (Йоан 8:44). По този начин всеки лъжец е сътрудник и средство на дявола. Още в Стария Завет ни е казано:
„Лъжливи уста са гнусота пред Господа…“ (Притчи 12:22)
Особено опасни са подобни форми на лъжата като клюкарството и клеветата. Всеки знае какво е клюкарство – мрежа от съблазън и лъжа, изплетена от дявола, който уплита и помрачава добрите връзки между хората. Това клюкарство – детето на лъжата и празноглавието – е станало любимият атрибут на почти всеки разговор. Още по-лоша и по-страшна е клеветата, т.е. съзнателната лъжа срещу човек, с цел да бъде наранен. Този тип лъжа е изключително дяволска, защото самата дума „дявол” означава „клевета” (от гръцки diaboloЯ е клеветник)
Когато Нашият Господ Иисус Христос порицава книжниците и фарисеите, Той обикновето ги нарича лицемери, посочвайки по този начин ужасната форма на лъжата – лицемерието – с което тези така наречени водачи на хората били изпълнени. Фарисеите външно се престрували на светци, но в сърцата и душите си били злобни ненавистници на истината и доброто. По тази причина Господ ги оприличил с изкусно измазани гробници, които са красиви отвън, но пълни с мъртвешки кости и разложение отвътре…
Дори днес порокът на лицемерието е широкоразпростанен под формата на преструване и желание човек да се представя за това, което не е – не да бъде, а да изглежда. Християнинът се стреми, разбира се, не да изглежда, но да бъде добър. Това не е лесно, и често минава почти незабелязано от никого, освен от Всевиждащия Бог.
И много хора – особено сред младите – опитват да изглеждат по-умни, по-красиви, по-надарени, по-развити, по-способни и по-милосърдни отколкото са в действителност. От това те придобиват тази смъртоносна хитрост и неискреност, която сега често унищожава хората и щастието им, което очевидно се гради на лъжата, а не на истината.
Вече споменахме, че основата в отношенията на християнина с ближния му е любовта, и по този начин той се стреми да прави добро на и за ближните си. Човек, който не прави добро, не е християнин.
А това добро, тази любов към ближните, несъмнено трябва да бъде изразена чрез дела на милост и доброжелателство към всеки.
Не без причина Спасителят ни заповядва да обичаме не само тези, които нас обичат, но и онези, които ни мразят. Освен това, в Неговата беседа за Страшния Съд, Той ясно посочва, че първо за това ще ни бъде поискан отчет. Тогава нито богатството, нито славата, нито образованието ще имат някакво значение. Принципът на Страшния Съд ще бъде въпросът, който е ужасен и фатален за егоистите и самовлюбените:
„Как послужи на ближните си?”
Христос изброява шест отделни форми на физическа помощ. Със Своята любов, състрадание и милост, Той се отъждествява с всеки нещастен човек и с всички онези, които се нуждаят от помощ:
„защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.“ (Матей 25:35-36)
А свети Йоан Златоуст подчертава, че „Този образ на любовта е многостранен и тази заповед е всеобхватна.” Наистина, заповедта относно милостта включва човешкия живот в цялост, и Бог многократно разкрива пред светците Си, че делата на милосърдие и състрадание покриват най-тежките грехове на човека.
Разбира се, християнската помощ не се изчерпва от делата на физическа помощ. Наравно е духовната помощ – която очесто е неизмеримо по-важна и ценна.
Понякога, една проста дума на искрено съчувствие, утеха и разбиране са по-скъпи за падналия духом, отколкото каквъта и да е материална подкрепа. Кой би оспорил факта, че не може да бъде измерена в парични средства цената от спасяването на човек чрез искрено съчувствие и внимателни думи от, например, порока на пиянството или греха на самоубийството. Апостол Иаков, пише следното за подобна скъпоценна духовна помощ:
„Ако някой между вас, братя, се отклони от истината, и друг го обърне, нека тоя знае, че, който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове“ (Иаков 5:19-20).
В заключение на тези слова относно задължението да сме милосърдни към ближните си, нека разгледаме разликата между личната благотворителност и социалната благотворителност. Примери за първата са даване на милостиня на някой сляп или просяк, осиновяването на бедни сираци и т.н. Примери за втората са основаването на благотворителни дружества, дружества за подпомагане на образованието, приюти за деца, за болните, възрастните и т.н. Несъмнено, милосърдието е превъзходна добродетел, както пояснява Нашият Господ в Евангелието. Подобна лична помощ може да създаде силна християнска връзка на участие, благодарност и взаимна любов. Този вид директна благотворителност, обаче, може и да попадне на хора, които злоупотребяват с нея чрез постоянно просячество или като използват хитрост и нечестност.
Това не се случва при социалната благотворителност, която не е ръководена случайно, но е планирана или организирана, носейки много реални ползи.
Разбира се, в тази форма на благотворителност, жизненоважните връзки на лична любов и доверие, които се оформят при личната помощ, са много по-редки; но, затова пък всеки, който дава дарение, знае, че участвува по съществен, християнски начин в нещо, което е наистина сериозно и ценно.
източник: http://www.bogonosci.com/
Източник: www.orthodoxphotos.com
Превод: Людмила Грибнева
Един от най-важните недостатъци на съвременното общество е лъжливостта.
Тя се разкрива в различни форми, особено в обичайната форма на лъжа в разговори по общи теми и под формата на измама в бизнес живота. Изключително опасно е да се гледа несериозно на този грях, който вече се среща навсякъде. Доста обичайно се смята потвърждаването на нещо, независимо дали човек знае дали е истина или не; да се каже: „Няма да бъдем вкъщи”, за да се избегнат гости или посетители; да се твърди, че си болен, когато си здрав и т.н. (към това трябва да добавим фалшивите „комплименти”, ласкателство, похвала и прочие).
Хората забравят, че лъжата е от дявола, за когото Христос Спасителят казва „защото е лъжец и баща на лъжата” (Йоан 8:44). По този начин всеки лъжец е сътрудник и средство на дявола. Още в Стария Завет ни е казано:
„Лъжливи уста са гнусота пред Господа…“ (Притчи 12:22)
Особено опасни са подобни форми на лъжата като клюкарството и клеветата. Всеки знае какво е клюкарство – мрежа от съблазън и лъжа, изплетена от дявола, който уплита и помрачава добрите връзки между хората. Това клюкарство – детето на лъжата и празноглавието – е станало любимият атрибут на почти всеки разговор. Още по-лоша и по-страшна е клеветата, т.е. съзнателната лъжа срещу човек, с цел да бъде наранен. Този тип лъжа е изключително дяволска, защото самата дума „дявол” означава „клевета” (от гръцки diaboloЯ е клеветник)
Когато Нашият Господ Иисус Христос порицава книжниците и фарисеите, Той обикновето ги нарича лицемери, посочвайки по този начин ужасната форма на лъжата – лицемерието – с което тези така наречени водачи на хората били изпълнени. Фарисеите външно се престрували на светци, но в сърцата и душите си били злобни ненавистници на истината и доброто. По тази причина Господ ги оприличил с изкусно измазани гробници, които са красиви отвън, но пълни с мъртвешки кости и разложение отвътре…
Дори днес порокът на лицемерието е широкоразпростанен под формата на преструване и желание човек да се представя за това, което не е – не да бъде, а да изглежда. Християнинът се стреми, разбира се, не да изглежда, но да бъде добър. Това не е лесно, и често минава почти незабелязано от никого, освен от Всевиждащия Бог.
И много хора – особено сред младите – опитват да изглеждат по-умни, по-красиви, по-надарени, по-развити, по-способни и по-милосърдни отколкото са в действителност. От това те придобиват тази смъртоносна хитрост и неискреност, която сега често унищожава хората и щастието им, което очевидно се гради на лъжата, а не на истината.
Вече споменахме, че основата в отношенията на християнина с ближния му е любовта, и по този начин той се стреми да прави добро на и за ближните си. Човек, който не прави добро, не е християнин.А това добро, тази любов към ближните, несъмнено трябва да бъде изразена чрез дела на милост и доброжелателство към всеки.
Не без причина Спасителят ни заповядва да обичаме не само тези, които нас обичат, но и онези, които ни мразят. Освен това, в Неговата беседа за Страшния Съд, Той ясно посочва, че първо за това ще ни бъде поискан отчет. Тогава нито богатството, нито славата, нито образованието ще имат някакво значение. Принципът на Страшния Съд ще бъде въпросът, който е ужасен и фатален за егоистите и самовлюбените:
„Как послужи на ближните си?”
Христос изброява шест отделни форми на физическа помощ. Със Своята любов, състрадание и милост, Той се отъждествява с всеки нещастен човек и с всички онези, които се нуждаят от помощ:
„защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.“ (Матей 25:35-36)
А свети Йоан Златоуст подчертава, че „Този образ на любовта е многостранен и тази заповед е всеобхватна.” Наистина, заповедта относно милостта включва човешкия живот в цялост, и Бог многократно разкрива пред светците Си, че делата на милосърдие и състрадание покриват най-тежките грехове на човека.
Разбира се, християнската помощ не се изчерпва от делата на физическа помощ. Наравно е духовната помощ – която очесто е неизмеримо по-важна и ценна.
Понякога, една проста дума на искрено съчувствие, утеха и разбиране са по-скъпи за падналия духом, отколкото каквъта и да е материална подкрепа. Кой би оспорил факта, че не може да бъде измерена в парични средства цената от спасяването на човек чрез искрено съчувствие и внимателни думи от, например, порока на пиянството или греха на самоубийството. Апостол Иаков, пише следното за подобна скъпоценна духовна помощ:
„Ако някой между вас, братя, се отклони от истината, и друг го обърне, нека тоя знае, че, който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове“ (Иаков 5:19-20).
В заключение на тези слова относно задължението да сме милосърдни към ближните си, нека разгледаме разликата между личната благотворителност и социалната благотворителност. Примери за първата са даване на милостиня на някой сляп или просяк, осиновяването на бедни сираци и т.н. Примери за втората са основаването на благотворителни дружества, дружества за подпомагане на образованието, приюти за деца, за болните, възрастните и т.н. Несъмнено, милосърдието е превъзходна добродетел, както пояснява Нашият Господ в Евангелието. Подобна лична помощ може да създаде силна християнска връзка на участие, благодарност и взаимна любов. Този вид директна благотворителност, обаче, може и да попадне на хора, които злоупотребяват с нея чрез постоянно просячество или като използват хитрост и нечестност.
Това не се случва при социалната благотворителност, която не е ръководена случайно, но е планирана или организирана, носейки много реални ползи.
Разбира се, в тази форма на благотворителност, жизненоважните връзки на лична любов и доверие, които се оформят при личната помощ, са много по-редки; но, затова пък всеки, който дава дарение, знае, че участвува по съществен, християнски начин в нещо, което е наистина сериозно и ценно.
източник: http://www.bogonosci.com/
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
