„Наистина аз укротих и успокоих душата си като отбито дете при майка си; душата ми е у мене като отбито дете“ (Псалом 131:2)

След виковете за помощ и последвалата ги увереност в спасението, изразени в предходния псалом, псалмопевецът се оставя в Божиите ръце. Той предава целия си живот на Този, Който е изявявал Своето величие, но и Своята прекрасна състрадателност и милост. Има много неща, които не разбира, множество въпроси „защо“, на които не знае отговора, но той е готов да приеме всичко от ръката на Господа своя Бог.

Ние също трябва да се доверим на Бога изцяло. Той е нашият Небесен Баща, Който най-добре знае от какво се нуждаем. Относно ежедневните обикновени нужди, като ядене и пиене, Исус казва: „Не се безпокойте!“ Тогава насочва вниманието ни към птиците и полските кремове. Трябва да се чувстваме като новороденото. Бебето не мисли какво трябва да стане, а лежи с пълно доверие в обятията на майка си. Толкова спокойна трябва да е душата ни, когато напълно сме оставили живота си на Бога. Със сигурност вси още има въпроси без отговор, но те не трябва да ни обезпокояват. Той, вечния и всемогъщ Бог, се грижи за нас. Този, Който стана наш любящ Баща в Господ Исус може и иска да разрешава проблемите ни, да облекчава болката ни и да отнема нашите товари. Освен това в небето имаме един Господ, Който ходатайства за нас. Какво повече можем да желаем?