Постинг
08.08.2015 00:51 -
Евангелието в книгата Йов
Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, за да възвести на човека що е за него право, и ако Бог му бъде милостив и рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него.“ (Йов 33:23-24)
Макар Бог да признава правдата и непорочността на Йов, в тази книга става съвсем ясно, че правдата, която идва от човека, не е достатъчна, за да застане той пред Бога и да има общение с Него. Този факт обаче, не беше изявен на древните и затова не е учудващо, че за Йов е неговите приятели важеше - Бог наказва злия за неговата злина и благославя богоязливият за неговото благочестие. Но това е само половината истина. Вярно е също, че Бог и днес продължава да показва милост - както към праведния, така и към злия; понеже и двамата зависят от това. „Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите.“ (Матей 5:45). Пред святостта и чистота на Бога не могат да устоят нито добрият, нито злият, понеже те са потомци на Адам, нечистия. „Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.“ (гл.14:4).
Така в хода на книгата става все по-ясно, че човек се нуждае от Избавител. Още в глава 9:33 Йов търси такъв: „Няма посредник помежду ни, който да тури ръката си върху двама ни.“ Окончателният отговор на този проблем идва едва в Новият Завет. Христос е този Посредник.
„Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците - Човекът Христос Исус.“ (1 Тим. 2:5)
„И така, тия тримата човека престанаха да отговарят на Йова, защото беше праведен пред своите си очи. Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, ... Гневът му пламна против Йова, защото оправдаваше себе си наместо Бога.“ (Йов 32:1-2)
„Нека те хвали друг, а не твоите уста - чужд, а не твоите устни.“, се казва в книгата Притчи 27:2. В началото на книгата Йов, сам Бог го хвали, разбира се без той да разбере това. Поради безумните думи на тримата си приятели, Йов стига до крайности, само за да държи на своята правда. Колко жалко! Когато накрая тримата мъже млъкват, думата взима Елиу, който очевидно е бил свидетел на разговора.
Елиу носи явни черти на личността на Христос като Посредник. Той излиза на преден план едва, когато тримата приятели на Йов не намират изход, т.е. когато - казано по човешки - всички „кладенци“ са изчерпани. От глава 32 нататък Елиу посредничи между Бога и Йов. Той оправдава Бога за Неговите действия и поставя Йов на подобаващото му място пред Бога. Доказва, че Бог е праведен и постъпките Му понякога са непонятни за нас. Накрая той посочва Бога като всемогъщия Създател и Вседържател. Тогава Бог се явява лично на Йов и продължава думите на Елиу. Резултатът е, че Йов е изобличен и заема правилното си място пред Бога в „прах и пепел“.
Възстановяването на Йов е толкова пълно, че по заповед от Бога той трябва да се помоли за своите приятели и така им спасява живота. Тази книга свършва с милост и благословение.
http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?t=8337&f=11
Макар Бог да признава правдата и непорочността на Йов, в тази книга става съвсем ясно, че правдата, която идва от човека, не е достатъчна, за да застане той пред Бога и да има общение с Него. Този факт обаче, не беше изявен на древните и затова не е учудващо, че за Йов е неговите приятели важеше - Бог наказва злия за неговата злина и благославя богоязливият за неговото благочестие. Но това е само половината истина. Вярно е също, че Бог и днес продължава да показва милост - както към праведния, така и към злия; понеже и двамата зависят от това. „Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите.“ (Матей 5:45). Пред святостта и чистота на Бога не могат да устоят нито добрият, нито злият, понеже те са потомци на Адам, нечистия. „Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.“ (гл.14:4).Така в хода на книгата става все по-ясно, че човек се нуждае от Избавител. Още в глава 9:33 Йов търси такъв: „Няма посредник помежду ни, който да тури ръката си върху двама ни.“ Окончателният отговор на този проблем идва едва в Новият Завет. Христос е този Посредник.
„Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците - Човекът Христос Исус.“ (1 Тим. 2:5)
„И така, тия тримата човека престанаха да отговарят на Йова, защото беше праведен пред своите си очи. Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, ... Гневът му пламна против Йова, защото оправдаваше себе си наместо Бога.“ (Йов 32:1-2)
„Нека те хвали друг, а не твоите уста - чужд, а не твоите устни.“, се казва в книгата Притчи 27:2. В началото на книгата Йов, сам Бог го хвали, разбира се без той да разбере това. Поради безумните думи на тримата си приятели, Йов стига до крайности, само за да държи на своята правда. Колко жалко! Когато накрая тримата мъже млъкват, думата взима Елиу, който очевидно е бил свидетел на разговора.
Елиу носи явни черти на личността на Христос като Посредник. Той излиза на преден план едва, когато тримата приятели на Йов не намират изход, т.е. когато - казано по човешки - всички „кладенци“ са изчерпани. От глава 32 нататък Елиу посредничи между Бога и Йов. Той оправдава Бога за Неговите действия и поставя Йов на подобаващото му място пред Бога. Доказва, че Бог е праведен и постъпките Му понякога са непонятни за нас. Накрая той посочва Бога като всемогъщия Създател и Вседържател. Тогава Бог се явява лично на Йов и продължава думите на Елиу. Резултатът е, че Йов е изобличен и заема правилното си място пред Бога в „прах и пепел“.
Възстановяването на Йов е толкова пълно, че по заповед от Бога той трябва да се помоли за своите приятели и така им спасява живота. Тази книга свършва с милост и благословение.
http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?t=8337&f=11
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
