„Ето приготвих обяда си: юнците ми  и угоените ми са заклани и всичко е готово; елате на сватбата.“  (Матей 22:4)

Второто идване на Господните слуги е отправено - о, каква благодат! - отново към „поканените“, отново към еврейският народ. В необятната Си милост Бог още веднъж прогласявана този Свой народ, след като Господ Исус беше разпнат, възкресен и се възнесе на небесата, вестта: „Елате на сватбата.“

Исторически погледнато тази втора покана към Израил е описана в първите глави на Деяния на апостолите. След кръста вестта за Божието царство отново бе проповядвана за кратко време. С нея Бог свързваше обещанието да даде прощение на греховете и освежителни времена: „Затова покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви и да дойдат освежителни времена от лицето на Господа.“  (Деяния 3:19)

„Ето, приготвих обяда си ... всичко е готово; елате на сватбата.“ Това „всичко е готово“ липсва при първата покана. От тук идва и заключението, че между първото и второто изпращане на слугите стои кръстът. Преди това дело да бъде изпълнено, Бог не можеше да каже: „Всичко е готово.“ Христос първо трябваше да понесе изкупителната смърт, наказанието за нашите грехове, да възкръсне пръв от мъртвите и да се възнесе на небето, преди Бог да каже, че всичко е готово.

„Но те пренебрегнаха поканата и се разотидоха: един на своята нива, а друг - по търговията си.“  (Матей 22:5)

В този и следващите стихове стават явни два различни типа характери, които се отнасят не само до юдеите, но и до хората като цяло. И двете групи отхвърлят Божията благодат, но стих 5-ти ни показва групата на онези, чиито интереси са в света и изобщо не ги е грижа за Господ Исус. Това е групата на безразличните, които имат тук своята нива и търговия. Не ги интересува нищо друго. Ако към тях се отправи покана да присъстват на някоя евангелизация, те по принцип нямат време. винаги трябва да свършат нещо по-важно, отколкото да слушат проповеди.
Лука ни показва още по-подробно какви извинения може да измисли човек, само и само да не последва Божията покана (сравни Лука 14:18 и сл.). „А те всички започнаха единодушно да се извиняват.“

Дали някой от нашите читатели не се числи към тази група? Нека Ви предупредим! Един ден ще имате достатъчно време да размишлявате над безумието си. И имайте предвид: Дори да отхвърляте Божията благодат от безразличие, Вие все пак я отхвърляте. Това обаче няма да остане безнаказано, както ще видим по-нататък.

„а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.“  (Матей 22:6)

В стих 6-ти виждаме групата на насилниците, които преследват Божиите пратеници. Много често това са, колкото и странно да звучи, религиозни хора, религиозни водачи, които считат, че религиозният им имидж и религиозното им положение са застрашени от Христос. Те се борят активно против Божиите пратеници. Деяния на апостолите, тази записана чрез Святият Дух история на ранната църква, ни показва подробно това. Ако си спомним гонението на Петър, на Стефан, а по-късно и на Павел и неговите съработници - винаги омразата на религиозните водачи в Израил е насочена срещу Благата Вест, която има за свой извор и свое съдържание прославения Христос.

Тук виждаме покъртителния отговор на човека, особено на юдеите по времето на кръста: те не желаеха Божията благодат. Те сякаш пратиха вестители след Разпнатия (но  възнесъл се на небето) и казаха: „Ние не искаме този да царува над нас.“ (Лука 19:14). Те не Го „почитаха“, не ги беше грижа за плановете на Царя, Който искаше да направи сватба на Своя Син. Че какво означаваше за тях този Син! Те Го мразеха. Те Го мразеха, докато беше сред тях; и те Го мразеха когато вече беше на небето. Действително, не може по-явно да стане какво е човешкото сърце: Човек не само мрази Божията святост, но той мрази и Неговата благост.


„Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.“  (Матей 22:8-9)

Какво ще направи Бог сега? Ако поставеният под отговорност човек съгреши по този начин и потъпка с крака Божият Син, какво трябваше да се направи? Беше ли всичко изгубено завинаги? - Непонятна Божия благодат! Той щеше да започне нещо ново, щеше да тръгне по пътя на благодатта, за да достигне не само Израил, но и езичниците. Щом поканените не пожелаха да дойдат, тогава Той изпрати слугите Си още веднъж, за трети път. Но сега те не трябваше да отидат само до определена група хора, до определен народ, а по крътопътищата и да поканят „колкото намерят“ на сватбата. Сега призивът на Неговата благодат трябваше да се провъзгласи еднакво на всички, т.е. трябваше да стигне до „гърците“ - езичниците. Евангелието трябваше да стане Божия сила за спасение на всеки, който вярва, „първо на юдеина, а после и на гръка.“ (Римл. 1:16)

Прекрасно намерение на Бога, което включва и нас! Достойна за преклонение благодат, която стигна и до нас! Бог желае да напълни Своя дом с гости за слава на Своя Син и макар привилигированите не пожелаха да дойдат, Той накара Евангелието да се занесе по кръстопътищата до онези, които нямаха заветите на обещанието; които бяха без Христос; които нямаха надежда и живееха без Бога на света (Ефес.2:12). Вече не става дума какъв е човек, а какъв е Бог.

„И така, онези слуги излязаха по пътищата, събраха всички, които намериха - зли и добри - и сватбата се напълни с гости.“  (Матей 22:10)

Бог не желаеше повече да изисква от човека, макар да има право на това. И в Евангелието Бог не изисква, Той дава. „По-блажено е да се дава, отколкото да се взема.“ (Деян. на апостолите 20:35). Коренна промяна в Божиите пътища. Затова говори Господ Исус в тази притча.

Евангелието се обръща към човека такъв, какъвто е. Всички са добре дошли - както злите, така и добрите. Умоляващата Лидия се нуждае от спасение също толкова, колкото и потъналият в грехове тъмничен началник; благочестивият Корнилий, както и умиращият разбойник. Всички те се нуждаеха от Евангелието, за да се спасят, и всички те Го приеха с вяра.

„И сватбата се напълни с гости.“ В началото на притчата четем, че царят искаше да направи сватба на сина си, а сега четем, че сватбата се напълни с гости. Щастлива мисъл! Бог постига Своята цел и дори упорството на човека не може да осуети Неговото намерение. Каквото и да се случеше, каквато и бездна на злото да се изпречеше: „сватбата се напълни с гости.“

„А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха. И му каза: „Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш свтбрска дреха?“ А той мълчеше.“  (Матей 22:11-12)

Нужно е още нещо. И за него говори Господ Исус: сватбарската дреха.
Величието на царя и почитта към царският син изискваха, не само да се приеме поканата, но и човек да бъде в подходящ вид в присъствието на царя. Затова бе нужна и сватбарска дреха. Гостите се нуждаеха от нея и царят я осигури. В своята велика щедрост царят не само покани гостите, но и в своето царско великодушие ги снабди и със сватбарска дреха, с която те можеха да се явят подобаващо за царското му величие. Такъв е бил обичаят в Ориента. Всеки гост е трябвало да носи тази дреха. Кой не би я носил, ако е искал да почете царя и неговия син?

Ако желаем да приложим тези стихове за себе си, ние най-напред ще трябва да имаме предвид, че не бива да отнасяме тази сцена към небето. Тук притчата не е за небето, а за небесното царство, т.е. областта на Християнската изповед. Когато царят влиза да прегледа гостите, това означава, че Бог изпитва доколко изповедта на всеки, че принадлежи към Християнството, отговаря на истината. Ти изповядваш, че си Християнин? Добре, Бог ще изпита твоята изповед; ще установи дали действително си Християнин. При това в притчата не се говори кога ще го стори, но че Той ще го стори.

„Тогава Царят каза на служителите: „Вържете му краката и ръцете, и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“  (Матей 22:13)

Какъв е белега, по който се познава дали някой е Християнин или не? Това, че той се е „облякъл“ с Христос (Галатяни 3:27). Това е сватбарската дреха - Христос. Той е „най-хубавата премана“, с която бащата облече блудния син от Лука 15.

Когато Христос беше на земята, Той прослави напълно Своя Бог и Отец, дори до смъртта Си на кръста, която понесе като изкупление за нашите грехове. В отговор на това, за слава на Своя Син, Бог извърши нещо прекрасно с човешките чада, които вярват в Него: Той не търси нещо добро у тях; не, Той им дава нещо добро, нещо много добро, най-доброто, което може да им даде - ТОЙ ИМ ДАВА ХРИСТОС. Той ги облича с ХРИСТОС. Той ги оправдава, да, Той им дава Своята собствена, т.е. Божията правда. Той вижда вярващите „в Христос“, в цялото Негово благоволение. Това има предвид апостол Павел, когато казва: „Вие сте от Него (Бог) в Христос Исус“; и тогава продължава да пише, какво сме придобили в Него: „Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление.“  (1 Кор. 1:30)

Ех, за съжаление има много „християни“, които възнамеряват да се явят пред Бога с мантията на своята себеправедност. Това ще има лош край. Вечен мрак, вечно самообвинение и проклятие. В огненото езеро, ще е техният дял.