Постинг
02.07.2015 02:14 -
ИЗБРАНИ ДЕЦА
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 307 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.07.2015 02:15
Прочетен: 307 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 02.07.2015 02:15
„за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си“ (Ефесяни 1:6)
„ в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога“ (Ефесяни 1:11)
(Превод със съкръщения)
ТИ СИ ОБИЧАН ОТ СВОЯ СЪЗДАТЕЛ, НЕ ЗАЩОТО СЕ ОПИТВАШ ДА МУ УГОДИШ И УСПЯВАШ, ИЛИ СЕ ПРОВАЛЯШ И СЕ ИЗВИНЯВАШ, НО ЗАЩОТО ТОЙ ИСКА ДА БЪДЕ ТВОЙ БАЩА.
В периода 1854 - 1929 г. около 200 000 сирака и изоставени деца от източните градове на страната, били натоварени на влакове, пътуващи на запад, разпращани из САЩ в търсене на нов дом и семейство. Много от децата били загубили родителите си по време на епидемии и болести. Други пък били отрочета на имигранти, извадили не чак толкова добър късмет. Някои осиротяли заради Гражданската Война, а други заради алкохола.
Но всички те се нуждаели от дом. Натоварвани на влаковете, на групи от по 30-40, те спирали за оглед в провинциялните райони на страната. Децата били строявани в ред на перона като добитък на търг. Потенциалните родители задавали въпроси, интересували се за здравето и дори оглеждали зъбите им. Ако случайно някой ги изберял, децата отивали в новия си дом. Ако ли не - са качвали отново на влака.
Влака със сираците.
Лий Нейлинг си спомня преживяването. Той живял в дома за сираци в Джеферсън Каунти в продължение на две години. Когато навършил 8, заедно с двамата си по-малки братя, той бил отведен на гарата в Ню Йорк Сити. Предният ден, неговият биологичен баща му бил дал един розов плик, на който били написани името и адреса му. Той казал на момчето да му пише веднага щом пристигне в новият си дом. Детето скътало плика във вътрешният джоб на палтото си, така че никой да не можел да му го вземе. Влакът отпътувал за Тексас. Лий и братчетата му заспали. Когато се събудил, розовият плик бил изчезнал.
Той никога повече не го видял.
Много ми се иска да ви кажа, че бащата на Лий тръгнал да го търси и го намерил; че човекът, който не можел да прекара и секунда повече без синовете си, продал всичко каквото притежавал, само и само да се събере отново със семейството си. Копнея да опиша момента, в който Лий чува баща си да казва: „Синко, аз съм! Дойдох да те прибера.“ Но за съжаление, биографията на Лий Нейлинг не съдържа такова събитие.
Обаче твоята - да.
„Както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля.“ (Ефес. 1:4-5)
Има нещо в теб, което Бог обича. Нещо, което не само, че оценява или одобрява, но и обича. Ти Го караш да отваря широко очи; правиш така, че сърцето Му започва да бие по-учестено. Той те обича. И те приема.
Не копнеем ли и ние да узнаем това? Яков - да. Старият Завет ни разказва за тази хитра, лукава, коварна душа, която не се посвенила да навлече върху себе си ярешката козина, за да се облагодетелства. Ранните години на живота си прекарал, трупайки съпруги, пари, добитък, по същият начин, по който някои днес трупат съпруги, пари и добитък. Обаче Яков ставал все по-неспокоен и просто не можел да си намери място. Когато бил на средна възраст в сърцето му се появил един копнеж, едно силно желание, което керваните и наложниците не можели да задоволят. Така че той натоварил цялото си семейство и имущество, и тръгнал към родната земя.
Той се намирал само на един хвърлей разстояние от Обетованата Земя, когато разпънал палатка край река Явок и казал на семейството си да продължи напред без него. Имал нужда да остане сам. Със страховете си? Може би да посъбере малко кураж. С мислите си? Малко почивка далеч от децата и камилите няма да е зле. Не ни е казано защо е отишъл при реката. Но знаем, че един „Човек се бореше с него до зазоряване.“ (Битие 32:24).
Да, „Мъж“ с главно М, защото това не беше обикновен мъж. Връхлетя му в тъмнината. През цялата нощ тези двамата се биха, цапайки и пльоскайки се в калта на Явок. По едно време Яков сякаш вземаше превез над Мъжа, докато Мъжа не пожела да реши въпроса веднъж за винаги. С ловък внезапен удар в бедрото, той остави Яков да се гърчи на земята като прободен от бик матадор. Ударът проясни зрението на Яков и той осъзна: „Боря се с Бога.“ Той сграбчи здраво Мъжа с всички усилия: „Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.“ (стих 26).
Какво да кажем за тази история? Бог в калта. Борба с нокти и зъби чак до последно. Яков вкопчил се здраво, а после куцащ. Това звучи повече като сбиване между контрабандисти, отколкото като Библейска история. Странно. Ами молбата за благословение? Сякаш тази част от случката я разбирам. Казано на нашият съвремен език, Яков питаше: „Боже, знача ли нещо за Тебе?“
Аз бих задал същият въпрос. Ако ми се отдаде случай да се срещна лице в лице с Мъжа, аз бих се осмелил да запитам: „Ти знаеш ли кой съм аз? В целият този огромен план, аз броя ли се за нещо?“
Толкова много „послания“ ни връхлитат, показвайки, че не. Уволняват ни от работа, не ни приемат да учим в училището, в което желаем. Всичко от акне до алцхаймер ни кара да се чувстваме като момичето, което няма кавалер за абитуриентският си бал.
И ние реагираме. Потвърждаваме нашето съществуване с вихрушка от действия. Правим повече, купуваме повече, постигаме повече. Също като Яков - ние се борим. Предполагам, че всичките наши борби, задават почти един и същи въпрос: „Знача ли нещо?“
Най-малко заради благодатта, аз вярвам, че Божият категоричен отговор е: „Бъди благословено, дете Мое. Аз те приемам. Осиновил съм те в Моето семейство.“
Осиновените деца са избрани деца.
Такъв обаче, не е случаят с биологичните деца. Когато докторът подал Макс Лукадо на Джак Лукадо, баща ми нямало как да се измъкне. Нямало вратичка. Нямал избор. Той не можел да ме върне обратно на доктора и да поиска по-хубав на глед и по-умен син. Болницата го накарала да ме заведе у дома.
Но ако ти си бил осиновен, родителите ти са те избрали. Непланувана бременност може да се случи. Но непланувано осиновяване? За такова, никога не съм чувал. Родителите ти биха могли да изберат някой с различен пол, цвят или произход. Но са избрали теб. Те са искали теб в тяхното семейство.
Може би ще възразиш: „О, но ако можеха някак си да видят остатъка от живота ми, най-вероятно биха променили своето мнение.“ Точно това имам пред вид.
Бог видя нашите животи от началото до края, от раждането ни до катафалката, и въпреки това, което видя, Той все още желаеше „ да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля.“ (Ефес. 1:5)
Сега можем да живеем като „ ... приели ... дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче! ... И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.“ (Римл. 8:15,17)
Наистина е просто.
Да приемеш Божията благодат означава да приемеш Божието предложение да бъдеш осиновен в Неговото семейство.
Твоята идентичност не се състои в това, което притежаваш, в твоите таланти и татуировки, твоята слава, престиж или постижения. Нито пък се определяш като личност от развода си, недостатъците, дълговете или тъпите си избори. Ти си дете на Бога. Ти Му казваш „Тате“. Ти имаш „достъп с увереност чрез вяра в Него“ (Ефес.3:12). Ти получаваш благословенията на Неговата специална любов (1 Йоан 4:9-11) и грижа (Лука 11:11-13). Ти ще наследиш богатствата на Христа и ще царуваш с Него завинаги (Рим. 8:17).
Осиновяването е както хоризонтално, така и вертикално. Ти ставаш част от вечното семейство. Разделящите стени на враждебността са съборени и е създадена общност възоснова на един общ Баща.
Получаваш мигновено семейство по целият свят!
Вместо да извикваш във въображението си най-различни аргументи и доводи, които те карат да изпитваш добри чувства към себе си, довери се на Божията присъда. Ако Бог те обича, значи си струва да бъдеш обичан. Ако иска да бъдеш в Неговото Царство, значи си заслужаваш да бъдеш там. Божията благодат те подканва - не, изисква от тебе - да промениш отношението си към самият себе си и да вземеш страната на Бога, заставайки срещу чувствата си на отхвърляне.
Преди много години пътувах към къщата на майка ми в Западен Тексас, за да се срещна с чичо. Той беше пристигнал от Калифорния, за да посети гроба на баща ми. Не беше успял да дойде за попрегребението няколко месеца по-рано.
Чичо Били много ми напомняше за татко. Те си приличаха толкова много: широкоплещести и червендалести. Говорихме си, смяхме се и се върнахме в миналото. Когато настъпи момента да се сбогуваме, чичо Били ме изпрати до колата ми. Поспряхме се да си кажем „довиждане“. Той протегна ръка, постави я на рамото ми и каза: „Макс, искам да знаеш, че баща ти много се гордееше с тебе.“
Сдържах емоциите си докато не се отдалечих. После се разциврих като шест годишно хлапе.
Ние никога не надрастваме нуждата си за бащина любов. Създадени сме да я получаваме. Може ли да изиграя ролята на чичо Били в твоя живот? Ръката на рамото ти е моята. Но думите, които ще ти кажа са на Бог. Приеми ги бавно. Не ги прецеждай, не им се противи, не ги омаловажавай или отклонявай. Просто ги приеми.
МОЕ ДЕТЕ, ИСКАМ ТЕ В НОВОТО СИ ЦАРСТВО. ОЧИСТИЛ СЪМ ТВОИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, КАКТО НЕБЕТО ОТ СУТРИШНИТЕ ОБЛАЦИ; ТВОИТЕ ГРЕХОВЕ КАТО УТРИННАТА МЪГЛА. ИЗКУПИЛ СЪМ ТЕ. ДОГОВОРЪТ Е ПОДПЕЧАТАН. ВЪПРОСЪТ Е УРЕДЕН. АЗ, БОГ, НАПРАВИХ ИЗБОРА СИ. ИЗБИРАМ ТЕБ ДА БЪДЕШ ЧАСТ ОТ МОЕТО ВЕЧНО СЕМЕЙСТВО.
Нека тези думи затвърдят дълбоко в сърцето тази удовлетворяваща, убиваща страха увереност, че Бог никога няма да те изостави. Ти принадлежиш на Него.
Лий Нейлинг преживял тази увереност. Спомняте ли си осем годишното момче, което изгубило писмото на баща си? Ситуацията се влошила преди да се подобри. Той и братчетата му били заведени в няколко града. На шестият ден едно семейство в малко тексаско градче, осиновило едното момче. После друго семейство избрало Лий и второто му братче. Но скоро Лий бил изпратен в поредният нов дом - дома на едни фермери, обаче той никога преди това не бил стъпвал във ферма. Градското момче не знаело, че не трябва да отваря вратата на кокошарника. Когато Лий го направил, ядосаният фермер го изгонил.
В низ от тъжни събития, Лий изгубил баща си, пропътувал разстоянието от Ню Йорк до Тексас с влак, разделили го от двамата му братя и бил изритан от две семейства. Сърцето му било на път да бъде разбито. Най-накрая бил отведен в дома на един висок мъж и ниска, пълничка жена. По време на първата си вечеря Лий не отронил и дума. Легнал си, кроейки планове за бягство. На следващата сутрин му сервирали за закуска бисквити със специална заливка. Когато посегнал да си вземе една ... е, ще го оставя сам да ви разкаже какво се случило.
„Мисис Нейлинг ме спря. „Не и преди да сме се помолили.“, обясни тя.
Наблюдавах ги как сведоха глави. Мисис Нейлинг започна да говори тихо на „нашият Отец“, благодарейки Му за храната и хубавият ден. Бях чувал достатъчно за Бога, за да зная, че „нашият Отец“ , както Го наричаше тази жена, е същият от молитвата „Отче наш, Който си на небесата“. Бях я чувал от пътуващите проповедници, които се молеха с нея за нас в сиропиталището. Обаче не можех да разбера защо Му говореше така, сякаш Той беше с нас в стаята и чакаше да получи Своята порция бисквити. Поразмърдах се от неодубство на стола.
После Мисис Нейлинг благодари на Бога „за привилегията да отгледа и възпита син.“ Аз се ококорих, а тя се усмихваше. Мисис Нейлинг ме наричаше „привилегия“. И навярно Мистър Нейлинг беше съгласен с нея, защото и той започна да се усмихва. За първи път откакто се бях качил на онзи влак, аз започнах да се отпускам и поуспокоявам. Едно странно, топло чувство започна да запълва моята самота и аз погледнах празният стол до себе си. Може би, по някакъв неведом начин, „нашият Отец“, седеше на него и слушаше последвалите бавно изговорени думи: „Помогни ни за направим правилните избори докато го напътстваме; помогни и на него да взема правилните решения.“
„А сега, синко, хапвай.“ Гласът на мъжа ме стресна. Дори не бях забелязал кога са казали „амин“. Умът ми беше спрял на думата „избори“. Докато пълнех чинията си с бисквити, аз се замислих върху това. Омразата, гнева и бягството изглеждаха единственият ми избор, но май че имаше и други. Този Мистър Нейлинг не изглеждаше толкова лош, но това, че имаше „нашият Отец“, с Който да си говори, малко ме шокира. Закусих без да кажа и дума.
След закуската, докато вървяхме към бръснарският салон, за да се подстрижа, ние се спряхме във всяка една от шестте къщи по пътя. И всеки път, семейство Нейлинг ме представяше като „нашият нов син.“ След като напуснахме и последната къща, аз вече знаех, че на следващата сутрин няма да избягам. В техният дом цареше такъв уют, който до този момент аз не познавах. Поне можех да избера да опитам да поживея при тях.
Имаше и нещо друго. Въпреки, че не знаех къде беше моят татко или как бих могъл да му пиша, в мен се зароди силното чувство, че бях намерил не само един, но двама бащи, и че можех да разговарям и с двамата. Точно така и се случи.“
Да живееш като дете на Бога е да знаеш, точно в този момент, че ти си обичан от своя Създател, не защото се опитваш да му угодиш и успяваш, или се проваляш и му се извиняаш, но защото Той иска да бъде твой Баща. Нищо повече. Всичките ти усилия да завоюваш Неговата любов са напразни. Всичките ти страхове, че ще загубиш Неговата обич са неоснователни. Би Го накарал да те обича повече, със същият успех, с който би Го убедил, да те изостви. Осиновяването е необратимо. Имаш запазено място на Неговата маса.
Макс Лукадо
http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=11&t=8134http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=11&t=8134
„ в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога“ (Ефесяни 1:11)
(Превод със съкръщения)
ТИ СИ ОБИЧАН ОТ СВОЯ СЪЗДАТЕЛ, НЕ ЗАЩОТО СЕ ОПИТВАШ ДА МУ УГОДИШ И УСПЯВАШ, ИЛИ СЕ ПРОВАЛЯШ И СЕ ИЗВИНЯВАШ, НО ЗАЩОТО ТОЙ ИСКА ДА БЪДЕ ТВОЙ БАЩА.
В периода 1854 - 1929 г. около 200 000 сирака и изоставени деца от източните градове на страната, били натоварени на влакове, пътуващи на запад, разпращани из САЩ в търсене на нов дом и семейство. Много от децата били загубили родителите си по време на епидемии и болести. Други пък били отрочета на имигранти, извадили не чак толкова добър късмет. Някои осиротяли заради Гражданската Война, а други заради алкохола.Но всички те се нуждаели от дом. Натоварвани на влаковете, на групи от по 30-40, те спирали за оглед в провинциялните райони на страната. Децата били строявани в ред на перона като добитък на търг. Потенциалните родители задавали въпроси, интересували се за здравето и дори оглеждали зъбите им. Ако случайно някой ги изберял, децата отивали в новия си дом. Ако ли не - са качвали отново на влака.
Влака със сираците.
Лий Нейлинг си спомня преживяването. Той живял в дома за сираци в Джеферсън Каунти в продължение на две години. Когато навършил 8, заедно с двамата си по-малки братя, той бил отведен на гарата в Ню Йорк Сити. Предният ден, неговият биологичен баща му бил дал един розов плик, на който били написани името и адреса му. Той казал на момчето да му пише веднага щом пристигне в новият си дом. Детето скътало плика във вътрешният джоб на палтото си, така че никой да не можел да му го вземе. Влакът отпътувал за Тексас. Лий и братчетата му заспали. Когато се събудил, розовият плик бил изчезнал.
Той никога повече не го видял.
Много ми се иска да ви кажа, че бащата на Лий тръгнал да го търси и го намерил; че човекът, който не можел да прекара и секунда повече без синовете си, продал всичко каквото притежавал, само и само да се събере отново със семейството си. Копнея да опиша момента, в който Лий чува баща си да казва: „Синко, аз съм! Дойдох да те прибера.“ Но за съжаление, биографията на Лий Нейлинг не съдържа такова събитие.
Обаче твоята - да.
„Както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля.“ (Ефес. 1:4-5)
Има нещо в теб, което Бог обича. Нещо, което не само, че оценява или одобрява, но и обича. Ти Го караш да отваря широко очи; правиш така, че сърцето Му започва да бие по-учестено. Той те обича. И те приема.
Не копнеем ли и ние да узнаем това? Яков - да. Старият Завет ни разказва за тази хитра, лукава, коварна душа, която не се посвенила да навлече върху себе си ярешката козина, за да се облагодетелства. Ранните години на живота си прекарал, трупайки съпруги, пари, добитък, по същият начин, по който някои днес трупат съпруги, пари и добитък. Обаче Яков ставал все по-неспокоен и просто не можел да си намери място. Когато бил на средна възраст в сърцето му се появил един копнеж, едно силно желание, което керваните и наложниците не можели да задоволят. Така че той натоварил цялото си семейство и имущество, и тръгнал към родната земя.
Той се намирал само на един хвърлей разстояние от Обетованата Земя, когато разпънал палатка край река Явок и казал на семейството си да продължи напред без него. Имал нужда да остане сам. Със страховете си? Може би да посъбере малко кураж. С мислите си? Малко почивка далеч от децата и камилите няма да е зле. Не ни е казано защо е отишъл при реката. Но знаем, че един „Човек се бореше с него до зазоряване.“ (Битие 32:24).
Да, „Мъж“ с главно М, защото това не беше обикновен мъж. Връхлетя му в тъмнината. През цялата нощ тези двамата се биха, цапайки и пльоскайки се в калта на Явок. По едно време Яков сякаш вземаше превез над Мъжа, докато Мъжа не пожела да реши въпроса веднъж за винаги. С ловък внезапен удар в бедрото, той остави Яков да се гърчи на земята като прободен от бик матадор. Ударът проясни зрението на Яков и той осъзна: „Боря се с Бога.“ Той сграбчи здраво Мъжа с всички усилия: „Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.“ (стих 26).
Какво да кажем за тази история? Бог в калта. Борба с нокти и зъби чак до последно. Яков вкопчил се здраво, а после куцащ. Това звучи повече като сбиване между контрабандисти, отколкото като Библейска история. Странно. Ами молбата за благословение? Сякаш тази част от случката я разбирам. Казано на нашият съвремен език, Яков питаше: „Боже, знача ли нещо за Тебе?“
Аз бих задал същият въпрос. Ако ми се отдаде случай да се срещна лице в лице с Мъжа, аз бих се осмелил да запитам: „Ти знаеш ли кой съм аз? В целият този огромен план, аз броя ли се за нещо?“
Толкова много „послания“ ни връхлитат, показвайки, че не. Уволняват ни от работа, не ни приемат да учим в училището, в което желаем. Всичко от акне до алцхаймер ни кара да се чувстваме като момичето, което няма кавалер за абитуриентският си бал.
И ние реагираме. Потвърждаваме нашето съществуване с вихрушка от действия. Правим повече, купуваме повече, постигаме повече. Също като Яков - ние се борим. Предполагам, че всичките наши борби, задават почти един и същи въпрос: „Знача ли нещо?“
Най-малко заради благодатта, аз вярвам, че Божият категоричен отговор е: „Бъди благословено, дете Мое. Аз те приемам. Осиновил съм те в Моето семейство.“
Осиновените деца са избрани деца.
Такъв обаче, не е случаят с биологичните деца. Когато докторът подал Макс Лукадо на Джак Лукадо, баща ми нямало как да се измъкне. Нямало вратичка. Нямал избор. Той не можел да ме върне обратно на доктора и да поиска по-хубав на глед и по-умен син. Болницата го накарала да ме заведе у дома.
Но ако ти си бил осиновен, родителите ти са те избрали. Непланувана бременност може да се случи. Но непланувано осиновяване? За такова, никога не съм чувал. Родителите ти биха могли да изберат някой с различен пол, цвят или произход. Но са избрали теб. Те са искали теб в тяхното семейство.
Може би ще възразиш: „О, но ако можеха някак си да видят остатъка от живота ми, най-вероятно биха променили своето мнение.“ Точно това имам пред вид.
Бог видя нашите животи от началото до края, от раждането ни до катафалката, и въпреки това, което видя, Той все още желаеше „ да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля.“ (Ефес. 1:5)
Сега можем да живеем като „ ... приели ... дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче! ... И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.“ (Римл. 8:15,17)
Наистина е просто.
Да приемеш Божията благодат означава да приемеш Божието предложение да бъдеш осиновен в Неговото семейство.
Твоята идентичност не се състои в това, което притежаваш, в твоите таланти и татуировки, твоята слава, престиж или постижения. Нито пък се определяш като личност от развода си, недостатъците, дълговете или тъпите си избори. Ти си дете на Бога. Ти Му казваш „Тате“. Ти имаш „достъп с увереност чрез вяра в Него“ (Ефес.3:12). Ти получаваш благословенията на Неговата специална любов (1 Йоан 4:9-11) и грижа (Лука 11:11-13). Ти ще наследиш богатствата на Христа и ще царуваш с Него завинаги (Рим. 8:17).
Осиновяването е както хоризонтално, така и вертикално. Ти ставаш част от вечното семейство. Разделящите стени на враждебността са съборени и е създадена общност възоснова на един общ Баща.
Получаваш мигновено семейство по целият свят!
Вместо да извикваш във въображението си най-различни аргументи и доводи, които те карат да изпитваш добри чувства към себе си, довери се на Божията присъда. Ако Бог те обича, значи си струва да бъдеш обичан. Ако иска да бъдеш в Неговото Царство, значи си заслужаваш да бъдеш там. Божията благодат те подканва - не, изисква от тебе - да промениш отношението си към самият себе си и да вземеш страната на Бога, заставайки срещу чувствата си на отхвърляне.
Преди много години пътувах към къщата на майка ми в Западен Тексас, за да се срещна с чичо. Той беше пристигнал от Калифорния, за да посети гроба на баща ми. Не беше успял да дойде за попрегребението няколко месеца по-рано.
Чичо Били много ми напомняше за татко. Те си приличаха толкова много: широкоплещести и червендалести. Говорихме си, смяхме се и се върнахме в миналото. Когато настъпи момента да се сбогуваме, чичо Били ме изпрати до колата ми. Поспряхме се да си кажем „довиждане“. Той протегна ръка, постави я на рамото ми и каза: „Макс, искам да знаеш, че баща ти много се гордееше с тебе.“
Сдържах емоциите си докато не се отдалечих. После се разциврих като шест годишно хлапе.
Ние никога не надрастваме нуждата си за бащина любов. Създадени сме да я получаваме. Може ли да изиграя ролята на чичо Били в твоя живот? Ръката на рамото ти е моята. Но думите, които ще ти кажа са на Бог. Приеми ги бавно. Не ги прецеждай, не им се противи, не ги омаловажавай или отклонявай. Просто ги приеми.
МОЕ ДЕТЕ, ИСКАМ ТЕ В НОВОТО СИ ЦАРСТВО. ОЧИСТИЛ СЪМ ТВОИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, КАКТО НЕБЕТО ОТ СУТРИШНИТЕ ОБЛАЦИ; ТВОИТЕ ГРЕХОВЕ КАТО УТРИННАТА МЪГЛА. ИЗКУПИЛ СЪМ ТЕ. ДОГОВОРЪТ Е ПОДПЕЧАТАН. ВЪПРОСЪТ Е УРЕДЕН. АЗ, БОГ, НАПРАВИХ ИЗБОРА СИ. ИЗБИРАМ ТЕБ ДА БЪДЕШ ЧАСТ ОТ МОЕТО ВЕЧНО СЕМЕЙСТВО.
Нека тези думи затвърдят дълбоко в сърцето тази удовлетворяваща, убиваща страха увереност, че Бог никога няма да те изостави. Ти принадлежиш на Него.
Лий Нейлинг преживял тази увереност. Спомняте ли си осем годишното момче, което изгубило писмото на баща си? Ситуацията се влошила преди да се подобри. Той и братчетата му били заведени в няколко града. На шестият ден едно семейство в малко тексаско градче, осиновило едното момче. После друго семейство избрало Лий и второто му братче. Но скоро Лий бил изпратен в поредният нов дом - дома на едни фермери, обаче той никога преди това не бил стъпвал във ферма. Градското момче не знаело, че не трябва да отваря вратата на кокошарника. Когато Лий го направил, ядосаният фермер го изгонил.
В низ от тъжни събития, Лий изгубил баща си, пропътувал разстоянието от Ню Йорк до Тексас с влак, разделили го от двамата му братя и бил изритан от две семейства. Сърцето му било на път да бъде разбито. Най-накрая бил отведен в дома на един висок мъж и ниска, пълничка жена. По време на първата си вечеря Лий не отронил и дума. Легнал си, кроейки планове за бягство. На следващата сутрин му сервирали за закуска бисквити със специална заливка. Когато посегнал да си вземе една ... е, ще го оставя сам да ви разкаже какво се случило.
„Мисис Нейлинг ме спря. „Не и преди да сме се помолили.“, обясни тя.
Наблюдавах ги как сведоха глави. Мисис Нейлинг започна да говори тихо на „нашият Отец“, благодарейки Му за храната и хубавият ден. Бях чувал достатъчно за Бога, за да зная, че „нашият Отец“ , както Го наричаше тази жена, е същият от молитвата „Отче наш, Който си на небесата“. Бях я чувал от пътуващите проповедници, които се молеха с нея за нас в сиропиталището. Обаче не можех да разбера защо Му говореше така, сякаш Той беше с нас в стаята и чакаше да получи Своята порция бисквити. Поразмърдах се от неодубство на стола.После Мисис Нейлинг благодари на Бога „за привилегията да отгледа и възпита син.“ Аз се ококорих, а тя се усмихваше. Мисис Нейлинг ме наричаше „привилегия“. И навярно Мистър Нейлинг беше съгласен с нея, защото и той започна да се усмихва. За първи път откакто се бях качил на онзи влак, аз започнах да се отпускам и поуспокоявам. Едно странно, топло чувство започна да запълва моята самота и аз погледнах празният стол до себе си. Може би, по някакъв неведом начин, „нашият Отец“, седеше на него и слушаше последвалите бавно изговорени думи: „Помогни ни за направим правилните избори докато го напътстваме; помогни и на него да взема правилните решения.“
„А сега, синко, хапвай.“ Гласът на мъжа ме стресна. Дори не бях забелязал кога са казали „амин“. Умът ми беше спрял на думата „избори“. Докато пълнех чинията си с бисквити, аз се замислих върху това. Омразата, гнева и бягството изглеждаха единственият ми избор, но май че имаше и други. Този Мистър Нейлинг не изглеждаше толкова лош, но това, че имаше „нашият Отец“, с Който да си говори, малко ме шокира. Закусих без да кажа и дума.
След закуската, докато вървяхме към бръснарският салон, за да се подстрижа, ние се спряхме във всяка една от шестте къщи по пътя. И всеки път, семейство Нейлинг ме представяше като „нашият нов син.“ След като напуснахме и последната къща, аз вече знаех, че на следващата сутрин няма да избягам. В техният дом цареше такъв уют, който до този момент аз не познавах. Поне можех да избера да опитам да поживея при тях.
Имаше и нещо друго. Въпреки, че не знаех къде беше моят татко или как бих могъл да му пиша, в мен се зароди силното чувство, че бях намерил не само един, но двама бащи, и че можех да разговарям и с двамата. Точно така и се случи.“
Да живееш като дете на Бога е да знаеш, точно в този момент, че ти си обичан от своя Създател, не защото се опитваш да му угодиш и успяваш, или се проваляш и му се извиняаш, но защото Той иска да бъде твой Баща. Нищо повече. Всичките ти усилия да завоюваш Неговата любов са напразни. Всичките ти страхове, че ще загубиш Неговата обич са неоснователни. Би Го накарал да те обича повече, със същият успех, с който би Го убедил, да те изостви. Осиновяването е необратимо. Имаш запазено място на Неговата маса.
Макс Лукадо
http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=11&t=8134http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=11&t=8134
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
