„Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“ И пак се наведе надолу и пишеше с пръст на земята. А те като чуха това, се разотидоха един по един, като започнаха от по-старите; и Исус остана сам с жената, която стоеше по средата. И когато се изправи и не видя никого освен жената, Исус ѝ каза: „Жено, къде са тези (които те обвиняваха)? Никой ли не те осъди?“ И тя отговори: „Никой, Господи.“ Исус каза: „И аз не те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече.“
Тогава Исус пак им говори, като казваше: „Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота“. Затова фарисеите Му казаха: „Ти сам свидетелстваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.“ Исус в отговор им каза: „Дори и да свидетелствам Аз за Себе Си, свидетелството ми е истинно; защото зная откъде съм дошъл и къде отивам; а вие не знаете откъде идвам или къде отивам. Вие съдите по плът; Аз не съдя никого. И даже ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но Аз съм и Отец, Който Ме е пратил.“