„Скъсила ли се е някак ръката Ми та да не може да изкупва? Или нямам ли сила да избавям?“ (Исая 50:2)

По времето на жестоките притеснения на негрите в Америка, известният техен лидер Фредерик Дъглас изнасял речи в Бостън. Той описал ситуацията така: „Не можем да върнем в Африка - това няма да реши проблемите ни. Не можем да отидем в Канада, понеже климътът там не е подходящ за нас. Тук, в Америка, сме лишени от права, страдаме и търпим лишения.“ Колкото повече говорел, толкова повече по-мрачна ставала картината, която описвал. Когато завършил речта си , в залата настъпила огромна тишина. Изведнъж една възрастна негърка, която била преживяла големи лишения и беди в живота си, се изправила и казала: „Така, ами какво Фредерик, Бог е умрял?“

В залата настъпила оживление. Ситуацията рязко се променила и атмосферата станала съвсем друга. Чрез тази обикновена негърка вниманието било насочено към всемогъщият Бог, който е способен да промени всяка ситуация така, както Сам пожелае.

Скоро след това негрите получили граждански права и свободи. Не се ли случва така и в нашия живот? Докато гледаме на собствените си обстоятелства, които често са едни от най-сложните, ние не можем да получим радост в Господа. Но ако се обръщаме към Бога  уповаем на Неговата сила, то всичко се променя. Ние знаем, че Той ни обича и всичко, дори нашите проблеми, съдействат за добро. Познал ли си Бога като свой Спасител чрез вяра в Господа Исуса Христа?