ЖИВОТЪТ СЕ ЯВИ

„Защото животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам” (1 Йоан 1:2)

Живот! Магическа дума! Що е той? Никой не знае. Но всички го желаем. Какъв океан от копнежи, мечти, устреми! Млад абитуриент напуска ученическата скамейка. И пред него вече се разкрива това, за което всички ожидаме – животът. Какво ли ще му донесе? Животът е най-важното. Повече от пари, здраве и свобода. Ако истината е съдържанието на земният ни път, то животът е неговата цел. Ето идолът, пред който се покланят милиарди човеци; кумирът, на който служат те. От него очакват богатство, щастие, слава, наслади. Защо кината са препълнени и се градят все нови театри и стадиони? Защо филми и книги, третиращи любовта, така жадно се поглъщат? Защото търсим това, което би ни разкрило същността на живота.

1.     Живота е тайнствен. Появата му е велико чудо.

Когато сред безжизнената материя се явил живота, настъпил коренен поврат в развоя на Земята. Когато в младо семейство се появи ново дете, внезапно всичко се преобразява. Новият живот се налага. Претендира за място, внимание, грижи, време, жертви.

2.     Ние непрестанно ожизаме за живот.

С това доказваме, че не го притежаваме. Ожида онзи, който няма. Признаваме, че се намираме в долината на смъртната сянка. Тя засенчва цялото ни съществувание. Всеки миг можем да бъдем грабнати от костеливата ръка. Приличаме на уморен от гонене на щастието пътник, който въздиша: „Щастието е там, където аз не съм!”

Естествено мнозина предпочитат да затварят очи пред този неприятен факт. Стараят се да отвлекат вниманието си от истината. Затова се предават на усилен труд, бесни развлечения, гибелни наслади, прекален спорт и пр. Напразно. Истината все пак ги смущава.

3.     Рождество Христово!

Що е това? Старият апостол Йоан заявява: „Животът се яви!” Сред мрачната долина на смъртта се яви Животът! Истинският живот. Ето най-великото чудо! Бог изпрати на земята Своят Единороден Син , Който прогласи: „Аз Съм Животът!” Кой друг земен жител е правил такава дръзка декларация? И настъпи Новата Ера. Започна нашето летоброене. Изминаха вече 1973 години от тогава. Милиарди човеци – царе, художници, учени-великани, живяха и са забравени. Но Той, Истината, остава вечно помнен, вечно търсен, мразен, обичан, гонен, но и следван. Не се уморяваме да празнуваме рожденният Му ден – единствено по рода си събитие. Така след всяка студена зима радостно посрещаме настъпващата китна пролет. Животът се яви! Прие плът. Стана човек. Богочовек. Живееше между нас.

Но нима нямаше живот преди този момент? Разбира се, че имаше. Милиарди човеци живееха по земята. Но без надежда, без трайна радост, без истинския Бог. Нима това заслужава да се нарече живот? Той много бързо завършва. Злополука, болести, старост го унищожават.

Истинският живот също така съществуваше преди това. Сега обаче се яви. Дойде при нас. Стана наша собственост. Каква радостна вест за жадните за живот уморени земни жители!

4.     Ето как представи небесният янгел Живота пред света:

„ Днес се роди вам Спасител!” Без спасител, човек е осъден на смърт, която е заплатата за греха. На такъв затворник дават да яде каквото пожелае. Но нищо не му е вкусно. Предпочита да има хляб и сол, но да бъде свободен. Един нещастник паднал в дълбока яма. Той се опитвал да се измъкне от нея, но не успял. Трябвало да дойде друг и да го измъкне. Ето службата на Исус Христос – да спаси и преобрази човека. От Него сияе чудна светлина и велика радост. Изпитания и страдания се превръщат в извори на благословения. Вярващият не се страхува от смъртта. Тя става тунел, който води към нови селения на радост и блаженство.

5.     И ето какво ни разкри Животът:

Има Бог. Има небесен Баща. Вселената има всесилен, всемъдър Управител, абсолютен Властелин. А Той ни обича. Търси ни. Иска да ни приеме в обятията Си. Моли ни да Му подарим сърцата си и да ги изпълни със Святият Дух, и с любов. Затова Животът не прие леко съществуване, сладникави наслади, а стана слуга на всички.

6.     Животът се яви. Това е не само привилегия и радост, но и важна задача.

Благословени сме, за да благославяме. Подаръкът съдържа задължение. Преди всичко да благодарим на Бога за това, че е поставил в центъра на човечеството, на неговата история и сътба, простата Витлеемска ясла, грубия Голготски кръст и празният гроб на възкръсналия Исус. Премахнете влиянието им от вашия живот и вие потъвате в дълбокия мрак на безнадеждното отчаяние.

7.     Затова -  да приемем Исус!

Достояние е на тези, които широко отварят сърцата си за Него. Това е най-великото щастие, на което сме способни – да приемем Спасителя като наш живот, а не само като външно украшение.

Млад войник квартирувал при възрастна двойка. Вечерта в непринуден разговор той разказал как намерил Бога, като приел Исус за свой личен Спасител. Това било най-великата радост, която окриля всяка стъпка в живота му. „Разкажете и вие нещо от вашият живот.” – помолил ги той. „Маро,” – казал старият мъж – „Ние с тебе до сега въобще не сме живели. Как не можахме и ние да намерим това богатство?”

Блажен, който може да каже като апостол Павел: „Живея, но не аз. Христос живее в мен.” Затова да съборим преградата между нас и Бога. Да оставим всичко , от което Той се гнуси и отвращава. Всеки ожида да намери сърце, което да го разбира и обича истински, пред което да може напълно да се открие. Между земните жители не може да се намери подобно съкровище. Затова Бог ни е подарил Витлеемският Младенец. Той ни обича. Разбира ни. Лекува раните ни. Отнема нашите бремена. Дава ни пълно опрощение на греха. Затова да коленичем около Неговата ясла между овчарите и мъдреците, и да приемем със смирение Живота.

8.     Нека не пречим на Неговия разтеж.

В далечното минало в Китай, имали жестокият обичай да задържат разтежа на ходилата на малките момичета. 8-9 годишните деца получавали дървени обувки, които не сваляли в продължение на години. Така краката им не можели да растат. Болките, които децата изпитвали били неописуеми. Но с течение на времето те преставали. Стъпалото оставало малко. Възрастни, високи жени, имали малки детски крака. Мислело се, че това допринася за тяхната красота и женственост. Колко такива калъпи има за духовния живот на някои християни! Грешни склонности, материални интереси, духовна завист сковават живота и не дават на новия човек да извоюва пълна победа. Непълен живот – не е живот. Ето, паралитика лежи с години неподвижно. Нима това е живот? Кому доставя той радост? На него или на околните? Млад мъж се връща в къщи. Но съпругата му не го посреща. Двамата не си говорят. В дома цари гробна тишина, която разкъсва нервите. Нима това е брачен живот? Друг желае да заживее порядъчно. Но като минава край механата, краката му почват да се огъват и просто го завличат отново в този вертеп. Кой се радва на това?

Истинският живот е радостен разтеж, ликуваща победа. А тя следва само след борба. Наградата се приема само след постижение. Блажен, който воюва с оръгията на Живота, побеждава и расте.

9.     Да разпространяваме живота.

„Целта на живота е самият живот.” (Гьоте). Всеки живот неотклонно се стреми да се размножава. Духовният трябва да се прокламира. Това става предимно чрез пример, слово и жертва. Ако зърното не падне в земята и не умре, не може да даде плод. Не само в миналото, но и днес хиляди мисионери работят по различни места на земното кълбо и понасят неимоверни жертви, приемат нечувани несгоди, за да предложат спасението чрез  Господ Исус на тези, които още не Го познават.

БОГ ТЪРСИ СЪРАБОТНИЦИ! ПОКАНАТА МУ СЕ ОТПРАВЯ И КЪМ НАС. НЕКА ОТГОВОРИМ КАТО ПРОРОК ИСАЯ: „ЕТО МЕ! ИЗПРАТИ МЕ.” Какъв е твоят отговор?

В един параход няколко пътника разговаряли в ресторанта. Разисквали какъв е смисъла и какво е съдържанието на живота. Една дама заявила: „Аз постоянно пътувам. Пътуването е моят живот.” Седящият до нея професор възразил: „Науката е моят живот.” Следващият бил художник: „Изкуството е моят живот.” – прибавил той. Най-после се обадил един християнин: „Исус е моят живот.” – приключил разискването той. А ти какво ще кажеш за своя живот?

За светлите прадници Рождество Христово и новата 1974 година, приемете сърдечни привети и благопожелания от вашите предани:

Елзи и Симеон Попови

Декември 1973 г.

Гр. Шумен