Въпрос: Римляни ми дава впечатлението, че Христос се справи с миналите, настоящите и бъдещите грехове веднъж за винаги. Как тогава да разбирам и да вярвам в това, което 1 Йоан 1:9 казва?

            Отговор: Йоан казва: "Ако изповядаме греха си, Той е верен и праведен и Той ще прости греха ни и ще ни очисти от всяка неправда."

            Този цитат учи истина, подобна на тази в Йоан 13 глава: "Човек, който се е изкъпал има нужда само да умие нозете си."(Йоан 13:10) Когато станем християни, ние сме окъпани във великият Фонтан, извиращ от страната на Спасителя, за измиването на грях и нечистота. Ние сме кръстени в Исус Христос. Ние не тичаме към басейна за кръщение, всеки път, когато се подхлъзнем. Ако правим това, ние ще бъдем във водата всеки ден. Ние ще бъдем във водата по цял ден! Това, от което се нуждаем е просто да умием нозете си от мърсотията, която се е полепила по тях по време на нашето ходене с Христос през този живот.

            Това, което казваме на Господ е: "Господи, аз съжалявам. Аз направих това нещо много зле. Можеш ли да ми простиш? Господи, аз пропуснах една възможност там. Прости ми." Аз установих, че повечето от моите молитви не са  по-дълги от три думи и продължават от изгрев до залез.

            1 Йоан 1:9 означава, че вие можете да приложите този велик Резервоар от заслуга, който беше предложен на Голгота, за да покрие цялото време и всичките опитности. Вие можете да се захванете за него, чрез ръката на вярата и той ще бъде ваш.

Въпрос: Какво ще стане, ако умра, преди да съм си спомнил и изповядал всичките си грехове?

            Отговор: Сега, има добра вест за вас, скъпи приятели. Независимо дали си спомняте или не, греховете ви са простени!

            Ще ви кажа защо това е така: защото ние не знаем повечето от нашите грехове. Ние всички правим неща, без да знаем колко неправилни са те. Помислете си за вашият християнски живот. Неща, които толерирахте в началото, на вашият християнски живот, вие няма да толерирате сега, ако продължавате да растете. Аз няма да споменавам детайли, но мога да си спомня за много неща, които направих, когато бях на възраст между 15 - 20 години, които не бих направил сега.

            Вие сте покрити със заслугите на Христос. Идеята за изповядване на греха е, за да ви освободи от тежестта на вината. Това е всичко. Ние не изповядваме греховете си, за да бъдем опростени. Ние вече сме опростени чрез кръста на Христос. Ние се захващаме за това, за да успокоим чувството за вина.

Въпрос: Какъв е правилният библейски метод за помазване на болен човек? Какво трябва да е духовното състояние на болният и това на този, който го помазва? Къде е границата между вяра в Бог и предположение?   Отричане на вярата ли е, да използваме помощта на медицината, след като някой е бил помазан? Каква е частта на вярата и на волята на Бог в помазването на болен човек? Има ли условия, които трябва да спазваме?

            Отговор: Трябва да сме наясно какво учи Новият завет  относно лекуване. Книгата към Римляните не дискутира този въпрос.

            Новият завет учи, че Бог е същият този Бог, Който е и в Стария завет, Който  прощава всичките беззакония, Който лекува всичките ни болести.

            Но това лечение не е напълно завършено в този живот. Побеляла коса, подпухнали очи, нови зъби, перуки - всичко това свидетелства, че за християнина лечението не е приключено в този живот.

"И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло."(Римляни 8:23)

            Християните умират, те остаряват, християните се разболяват. "Господи, този, когото обичаш е болен." (Йоан 11:3) Павел писа до Тимотей: "Спри да пиеш само вода, а използвай малко вино, заради стомаха си и заради постоянните си заболявания." (1 Тимотей 5:23) Забележете тези "постоянни заболявания". Това е реалността, скъпи приятели, че християните също се разболяват, християните също умират. Но скъпият Господ не допуска нищо, което Той не е планувал и не е промислил. Бог има причина за добро в най-тежките моменти, които идват в нашия живот.

            Бог се старае да ни спечели от този свят. Светът е много атрактивно място, изгледи и звуци, и интересни хора. Светът е много атрактивно място, но това е измама. Измамата е, че света никога не дава това, което предлага. Той винаги ни лъже.

            Всичко, за което трябва да гледаме в света е само, да бъдем намерени в Христос. И много често Бог позволява на болката да дойде в живота ни, за да ни учи, за да ни разведе от света, за да бъдем привлечени от Него.

            След като казах това, има време за молитва за болните.

            Римляни 8:26 казва, че ние не знаем какво е най-доброто, за да го искаме в молитва. Ако това е така, как може да изискваме лечение? Ние не знаем дори какво да искаме!

            За това винаги, когато искаме нещо в молитва трябва да казваме: "Да бъде твоята воля". Дори Божият Син в Гетсиманската градина каза: "Не моята воля, но Твоята да бъде." (Марк 14:26)

            Има време за помазване. Аз съм помазал много хора. Преди да го направя аз им казвам. "Виж, Исус излекува някои хора моментално, други постепенно, други въобще не излекува."

            В някои случай, поради тяхното неверие Исус не ги излекува. Но не си мислете, че винаги причината е неверие. Това е неразумно да го мислим, тъй като не е истина.

            Новият завет ни казва да се молим за болните. (Яков 5:13-16) Използването на масло в стих 14 е просто символ на Святия Дух. Това е всичко, което то представлява. Маслото няма сила в себе си или от само себе си.

            Вие трябва да се молите с предадена воля. Позволете ми да ви кажа една тайна: продълженият живот, не всякога е най-доброто нещо. Така че, ние не знаем дали е най- добре за човека да бъде излекуван или не.

            Защо не оставим на Бог да отсъди случая? Той е Бог, който ни лекува, но част от това лечение няма да бъде извършено, докато не сме възкресени в слава във великото възкресение на праведните. Тогава и само тогава, повечето от лечението, за което се молим сега, ще бъде извършено.

Въпрос: Някои хора казват, че Исус не е съвсем Бог. Какво ще стане с тези хора, които не вярват, че Христос е Бог?

            Отговор: Ако Бог притежава техните сърца, аз вярвам, че ние ще се радваме заедно около трона.

            Радвам се, че спасението не се основава на съвършена теология иначе никой от нас няма да го спечели.

            Библията казва: "Приятели, не трябва всички да се стараем да станем учители. Факт е, че учителите ще бъдат съдени по-строго от другите." (Яков 3:1CEV) Това би трябвало да ме накара да тичам на далеч да се скрия някъде!

            На нас не ни е дадено да знаем много. Спърджън беше прав, когато каза: "Всичкото ни познание може да се събере в напръстник-както и пръстчето на момиченце."

            Героите от Стария завет нямаха, не притежаваха пълната истина относно Христос, но ние знаем, че те ще бъдат спасени. Има дълъг лист с техните имена в Евреи 11 глава. Те всички са спасени поради Христос, въпреки че те не разбираха всичко относно Христос. Нито един от тях не знаеше толкова за Христос, колкото обикновен читател на евангелията, и въпреки това те ще бъдат спасени.

            Бог гледа на сърцето. Където сърцата са предадени напълно, на светлината, която Бог им е дал, спасение чрез Божията благодат е подарено. Няма значение колко малка е тази светлина. Където сърцето е отговорило напълно, там има спасение по благодат.   

Въпрос: Моля ви обяснете триединството.

            Отговор: Не мога.

            Ако ме бяхте попитали да обясня една амеба, аз нямаше да мога да я обясня също. Или листото на трева, или дъгата, или човешката клетка, или как човешкото око функционира. Аз не мога да обясня нито едно от тях.

            Ако не мога да обясня най-малкото, колко самохвално ще бъде, ако се опитам да обясня най-голямото.

            По скалата на живота, нещата стават по-комплексирани, колкото повече се изкачват. От едноклетъчната амеба и нагоре живота става все по сложен. Триединството е на върха, много по-високо, от където сме ние.

            Но аз ще коментирам върху доктрината за Триединството

            Доктрината учи, че има три, еднакво святи Личности, съставляващи Божеството: Бог - Бащата, Бог - Синът и Бог - Святият Дух. Всяка личност е отделна, но те са неразделими. Те са различни в тяхната работа, но винаги са обединени и присъстват заедно. Те са равностойно Божествени, и трябва равностойно да им се покланяме.

            Както е видян и както е познат, Бог е трима. Както е видян и както е познат, Бог е едно.

            Бог е три Личности в себе си и една Личност за себе си. Вижте Матей 28:19, където едно име включва трите Личности. (Думата "личност" в ранните векове нямаше идеята или значението, която ние и даваме днес).

            Това е, което Библията учи, но не в подробни детайли. Ние можем да продължим по-далеч от това, което аз казах. Ние можем да прекараме доста време, изследвайки пасажите, които говорят за Духа, за Бащата и за Сина, но ние няма да можем да обясним, Божествената тайна на Триединството

Въпрос: Вие казахте, че Старозаветният празник, Денят на умилостивението не е сянка на 1844 година. Вие твърдите, че Библията вижда изпълнението на Денят на умилостивението само в смъртта на Христос.

            Вие направихте паралел с това, което се случва с първосвещеникът в подготовката за мисията му в древния Ден на умилостивението, с това, което се случи с Христос, по време на Неговите страдания и смърт.

     Има ли текстове в Библията, казвайки, че първосвещеникът беше държан буден цяла нощ, че неговите дрехи бяха сменяни непрекъснато, че е бил разпитван и т.н.?

Отговор: Най - добрият отговор на този въпрос е в едно от приложенията на моята книга "Данаил 8:14, Изследователният съд и Деня на умилостивението," също така позната като "Глейшър Вю ръкопис. Това не е нещо, което аз съм написал. Това е цитат от Старозаветния теолог Дж. Д. М.Дерретт. Първо, той е събрал всички доказателства от еврейските писания преди времето на Христос, за това, какво се е случвало с първосвещеника по време на Деня на омилостивението. Всичко това, ние намираме в Матея, Марко, Лука и Йоан."

     Това е цитата:

"...те свързваха страданията на Исус с обичайната драматична подготовка на първосвещеника през вечерта преди Деня на омилостивението. Той беше заведен в една горна стая, където беседва със "старейшините на храма". Той беше заклеван и държан буден през цялата нощ. Поддържането на огънят на олтара, което нормално ставаше около пропяването на петлите, ставаше преди това и олтара беше готов за личната жертва на първосвещеника.

По време на церемонията, първосвещеникът беше  обличан и събличан няколко пъти и последните дрехи, с които беше облечен бяха великолепни. Текста в евангелията е запазил съвпаденията, някой от които дребни от само себе си, защото ролята на първосвещеника и последователността на ритуала бяха добре познати, тъй като последователността на намеците беше достатъчна, за да потвърди, че Исус истинският Първосвещеник беше на път да осъществи истинското  (вечно) омилостивение.

Това, че Той беше разпитван от първосвещеника и старейшините в  жилището на първосвещеника... е съвършена Новозаветна ирония. И това, че Денят на омилостивението и Пасхата имат много малко помежду си изглежда незначително за теорията, че живота на Исус сумира и даде значение на Петокнижието." (Дж.Д.М.Дерретт, Законът в Новия завет, стр.410-411)

Единствените Библейски текстове, които мога да посоча, са тези в четирите Евангелия, където се говори за страданията на Христос. Дж.Д.М.Дерретт е намерил информацията за това, какво се  е случвало с първосвещеника в Денят на омилостивението в извън библейска еврейска литература.