РИМЛЯНИ ДЕСЕТА ГЛАВА – АБВ-ТО НА СПАСЕНИЕТО – ЧАСТ ТРЕТА

Ключовите думи, "вяра" и "правда", в Римляни, ни помагат

 да разберем разликата, между оправдание и освещение.

 Оправдание е само чрез вяра. Освещението също изисква вяра,

но усилие от наша страна е много необходимо.

 Живота на цар Давид е силна библейска илюстрация,

 за това как правим сериозни грешки по

 време на нашето освещение и въпреки това,

Бог не ги повдига срещу нас.  

В листа от ключови думи в книгата към Римляни най-често срещани са "вяра" 52 (пъти) и "правда" (42 пъти).

Тези две думи са свързани, когато са в един и същи стих около 13 пъти. Никога обаче "освещение" не е свързано с "вяра".   

Вяра и усилие

Необходима ли е вяра, за да бъдем осветени? Да. Защо тогава те не са свързани никога?

            Защото вяра свързана с оправдание е само вяра. Но ние не можем да бъдем осветени само чрез вяра.

            Новият завет използва 27 глагола, които определят усилие, такива като "борба", "усилие", "тичам". Освещението изисква усилие. Не съществува такова нещо като недисциплиниран, зрял християнин. Изисква се много дисциплина, за да можем да ходим по пътеката на освещението. Много казване "не" на себе си.

            Павел пише: "но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен."(1 Коринтяни 9:27) "Подвизавай се в доброто воинстване на вярата" (1 Тимотей 6:12) "и с търпение нека тичаме на прилежащото пред нас поприще" (Евреи 12:1) "Подвизайте се да влезете през тесните врата" (Лука 13:24)

            Оправдание само чрез вяра - това е само получаване на подарък. Затова Новият Завет никога не свързва освещението с вяра. Важно е да разберем това.

За нас и в нас

Глави първа до пета в Римляни се занимават с предмета за сто процентовата Христова правда. Това е Христовата правда за нас, която ни е придадена чрез вяра.

            След това глави 6,7 и 8 се занимават с темата за нашето освещение - това, което Христос прави в мен чрез Духа.

            След това в глави 9 - 11 е зададен въпросът ( и отговорен): "Защо нацията или хората в Израел няма да получат тази подарък правдата?

            Глави 12 - 16 се занимават с освещението.

Оправдание и свят живот

Ние намираме думата "живее" само веднъж в уводните глави в Римляни - главите за оправдание.

            Не забравяйте, че ключовата мисъл в Римляни е: "Тези, които са праведни чрез вяра, ще живеят." (Римляни 1:17) KJV казва: "Праведният ще живее чрез вяра" По правилен превод е: "Този, който чрез вяра е праведен, ще живее." (1:17 RSV)

            Думата "живее" се среща само веднъж, в главите за оправдание, защото тяхната тема е как Христос живя, какво Той направи. Ударението не е на това как аз живея, не върху това какво правя. Аз идвам за оправдание точно както просяк. Не може да има много относно моят живот в главите за оправдание.

            Святият Дух е споменат само веднъж. Святост е спомената само веднъж.

Освещение и свят живот

В контраст, когато се вгледаме в главите за освещение, глави 6,7,8 и 12-16 те са всецяло за това как трябва да живеем, как трябва да се държим.

            Сега "вяра" е спомената само 14 пъти. (Тя беше спомената повече от 50 пъти във въведителните глави.) "Правда" е спомената само 8 пъти. "Живея" сега се споменава на 14 места. Това е така, защото това са главите за освещението, за свят живот.

            Има доста в тези глави относно усилие. Святост се среща на три места, Святият Дух на 25. (Не забравяйте, че Той беше споменат само веднъж в главите за оправдание.) Така че, освещението е работа на Святият Дух, третият член на Божеството, в мен.

            Оправданието е работата на вторият член на Божеството (Христос) за мен. Работата  за мен е славно завършена. Работата, в мен не е завършена.

Всички допускаме грешки

Ако разберете това, което статистичните номера, които изброихме казват, това може да направи вашият живот пълен с мелодия. Ако разберете това, вие може да имате радост, когато сте отчаяни, когато сте объркали нещата отново, когато сте изговорили неща необмислено, когато сте направили нещо глупаво. (Това се отнася, както за нашето бъдеще, така и за нашето минало.)

            Прекрасен бял кон бил подплашен, докато пасял на ливадата. Той препуснал и в страха си не видял стъклената врата на къщата на господаря си. Той счупил вратата и се озовал в къщата. В страха си той изпочупил доста неща. Но собственикът обичал коня и не заповядал конят да бъде застрелян, поради това, което е направил в уплахата и страха си.

            Ние с вас много често сме като този прекрасен кон. Ние предизвикваме всякакъв вид разрушения. Всеки един от нас има духовни проблеми, духовни слабости, разновидни и очевидни, както физическите проблеми на малко дете.

            Моля ви да разберете това, че дори и да сте християнин от 50 години, вие все още имате толкова духовни проблеми, колкото са пчелите в кошера или мравките в мравуняка.

Бог изброява грехове

Въпреки това, Римляни е откровение за това че Бог ни казва: "Аз те обичам по същият начин! Аз те приемам по същият начин! Аз не виждам тези проблеми в теб!"

            Бог не вижда в нас закрепостеността на грешника. Той вижда в нас приликата с Неговият Син. 

            Скъпи приятели нека ви дам един пример за използването на който съм критикуван, но аз ще оставя преценката на вас. Един от най-великите мъже в Библията извърши най-големите грехове. (Не следвайте неговият пример.)

            Давид беше убиец и прелюбодеец. Въпреки това, той се помоли: "Възстанови радостта на спасението си." (Псалм 51:12)

            Той не се молеше: "Възстанови спасението ми." Защо не? Защото той беше наказан и ако не беше се покаял, той щеше да бъде изгубен. Но той не беше изхвърлен, изоставен, дори и след убийство и прелюбодейство.    

Вечен и временен

Оставам на вас да прецените, че Писанията никога не казват, че този велик вярващ мъж бе изоставен от Бог, поради неговите грешки. Той изгуби радостта си, когато беше наказан от Бог; това е така, тъй като ние никога не можем да избегнем временните последици от греха.

            Христос прие върху себе си вечните последици от греха. Временните остават и те ни засягат. Давид беше наказан; Давид беше съден. Той загуби четири сина, един след друг. Имаше бунт в царството му. Животът му не беше никак приятен!

            Не си заслужаваше за няколкото секунди на сексуално удоволствие. Каква лудост! Давид се бореше с тежестта на товара си. Нощ след нощ, той не можеше да спи. Той беше станал за срам на семейството и царството си, но Бог не го изостави. Потейки се под горещината на вината си той каза: "Господи, възстанови ми радостта от спасението си."

            Но той не беше изоставен. Той не трябваше да се моли: "Господи, възстанови спасението ми."

Грешки след покаяние

Повечето от греховете, които християнина върши са необмислени подхлъзвания, грешки и недостатъчност.

            Това е типично за всеки един от нас, всеки ден, от първата глътка въздух до последната. Никой от нас не е без грешки, за които ние съжаляваме  по-късно в живота. 
            Защо падаме? Защото сме паднали, неосветени, наранени създания. Това е истина дори и след покаянието.

            Дяволът ще ви изкушава да гледате в себе си и вашето минало. Той ще каже: "Аз знам всичко за твоето минало." В отговор вие трябва да кажете: "Хей, това е нищо в сравнение с това, което аз знам. Аз знам всичко, относно твоето бъдеще."

Няма осъждане

Отговорете на обвинителя (виж Откровение 12:10) с кръвта на Христос. Спомнете си, че Писанията говорят относно верните и обвинителят: "Те го победиха с кръвта на Агнето." (Откровение 12:11)

            Когато Дявола каже: "Дез, ти направи това и това, и това"- аз трябва да кажа: "Това е вярно, но ти забравяш някои от най-лошите неща, които съм направил. Но, както и да е за всичко това е платено."

            За всичко е платено. Писанията казват: "Сега няма никакво осъждане за тези, които са в Христос." (Римляни 8:1), защото ние сме "приети във Възлюбления" (Ефесяни 1:6) Ние "имаме пълнота в Него" (Колосяни 2:10). Според преценката на Бог ние сме "поставени да седнем с Него в небесните места в Исус Христос." (Ефесяни 2:6).