Доктринални различия

Няма нищо лошо в единството, когато то е центрирано върху Божията истина. Проблемът с единството, към което се стремят католически и протестантски лидери, е, че то замества Божията истина с направен по човешки теологичен хибрид, основан на католически поучения и традиции. Както показва схематичното изложение по-долу, римокатолическите доктрини не са в унисон с Божието Слово. Следващите осем точки са от “Катехизиса на католическата църква”, официално публикуван през април 1995 г. Коментарите, освен ако не е изрично отбелязано, са на пастор Фил Армс от Хюстън, Тексас.

1. Кръщение: Катехизисът казва: “Чрез кръщението ние се освобождаваме от нашия грях и се възраждаме като Божии синове” (стр. 342). “Самият Господ заявява, че кръщението е необходимо за спасението” (стр. 352).

Водата никога никого не е спасила. [Въпреки че Писанието заповядва християните да се кръщават, ние се спасяваме от греха, като приемаме Христовото изкупление на кръста.

2. Традиция: Католическата църква не извлича своята увереност относно всички разкрити размишления само от Святите Писания. Катехизисът заявява, че и Писанията, и традицията трябва да се приемат и уважават с еднакво отношение на посвещение и почит (стр. 31). Тези предания могат да бъдат подкрепяни, променяни или дори отричани според водителството на църковното ръководство (стр. 32).

2 Тимотей 3:16 казва: “Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.” Ние не използваме предания или светии за своята доктрина, това трябва да бъде Библията.

3. Преосвещаване: Това означава, че Христос присъства буквално, физически и Господната вечеря се превръща в Негово тяло. Катехизисът учи, че най-благословеното тайнство на причастието са тялото и кръвта, заедно с душата и божествеността на нашия Господ Исус Христос, и затова целият Христос наистина, действително и реално се съдържа в тях (стр. 838).

Евреи 10:10-12 казва: “С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги.” Католическите “хляб и вино” не се превръщат загадъчно в Исус, след като веднъж си ги поел. Това е богохулство!

4. Изповед пред свещеник: Катехизисът учи: “Изповедта пред свещеник е най-важната част от тайнството на покаянието” (стр. 405).

Ефесяни 2:18 “Защото чрез Него и едните, и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух.” Нямаме нужда от свещеник, за да се изповядаме пред Бога и да обновим ума си. Отново, това е отстъпване от вярата. [1 Тимотей 2:5 казва, че Исус Христос е единственият посредник между Бога и човеците.]

5. Посвещение и молитви към Мария: Катехизисът учи, че както любимият ученик ние приветстваме майката на Исус в нашите домове, така че тя да стане майка на всички живи. Ние можем да се молим със и на нея. Молитвата на църквата се подкрепя от молитвата на Мария и я обединява с надежда (стр. 706). Катехизисът също така силно набляга на безгрешността на Мария, на нейната доживотна девственост и нейното телесно възкачване на небето.

Римляни 3:23 “Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.” Всички означава ВСИЧКИ, включително и Мария.

6. Чистилище: Катехизисът учи, че чистилището е крайното очистване на избраните. Църквата излага своята доктрина за чистилището на съвещанията във Флоренция и Трент. Това учение е базирано също така на практикуваната молитва за мъртвите (стр. 291).

Евреи 9:27 “И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.” След смъртта няма втори шанс за небето.

7. Литургията: Катехизисът поучава едно непрекъснато подновяване на Голгота и жертвата на Христос. Причастието е такава жертва, защото то представя отново (прави настояща) жертвата на Кръста.

Католиците учат, че спасението е чрез дела. Спасението е безплатен дар и ти не можеш да го заслужиш или задържиш чрез дела (Римляни 6:23).

8. Идолопоклонство: Катехизисът извинява образите на Мария и светците. Има възхвала на “съзерцаването на свещените икони” и насърчаване на църквите да изложат “святите образи” на нашия Господ, Мария, ангели и светиите (стр. 329).

Също така се насърчава поставянето на статуи и образи в нашите домове. Това е поклонение на идоли. Ти не можеш да освещаваш идоли. 1 Солунци 1:9 “... и как сте се обърнали от идолите към Бога”. Поклонението на идоли се осъжда навсякъде в Божието Слово.

Някои от моите приятели са римокатолици. Ние работим заедно един до друг, разкривайки движението ню ейдж. Тези отделни приятели са новородени и не вярват в чистилището, не се молят на Мария или “светците покровители” и не вярват в непогрешимостта на папата. Те приемат Исус Христос като единствения път за спасение, прегръщайки Библията, без да прибавят към нея преданията и ритуалите на католическата църква.

Осъзнавайки доктриналната заблуда на католицизма, те избират да останат в техните местни енории за времето, когато ще могат да донесат положителни промени. Въпреки че оценявам това, което те правят, за нещастие те няма да успеят в промяната на структурата и дълго държаните доктринални позиции на римокатолическата църква. Ватикана демонстрира една историческа непоколебимост в отстояване на своята структура, ритуали и вярвания.

* * * * *

Римокатолицизъм

От Ватикана II насам, където за първи път се зароди идеята за световно празнуване на хилядолетието, папската цел е била постигане на пълно единство между протестанти и католици до 2000 година. Предстоящото събитие на хилядолетието се предвиждаше да бъде някакво си победоносно парти, празнуващо обединяването на протестантството под Римската църква. Осъзнавайки, че това единство може би няма да бъде напълно постигнато в началото на новия век, Ватикана е съгласна поне да види това празненство като съществена стъпка в тази посока.

Във Ватикана това празнуване официално е известно като “Великият юбилей на 2000 година” и е планирано да започне в края на 1999. Това е повече от просто Рождествен празник за Исус, този юбилей изразява една по-голяма концепция. В старозаветните времена всяка петдесета година беше определяна като Юбилейна година, през което време всеки неизплатен дълг се анулираше, като по този начин се предоставяше ново финансово начало. (Виж Левит 25.)

Ватикана се опитва да възкреси тази идея като част от своя план. Папа Йоан Павел II предлага: “Юбилеят да бъде подходящото време да се позамислим между другото за намаляване на съществените, а дори и пълното анулиране на международните дългове, които сериозно заплашват бъдещето на много народи”. Въпреки че тази идея е привлекателна за мнозина, Юбилеят може да бъде използван с цел установяване на нова световна монетарна система. Това може да се види особено в свят, който е в състояние на икономическа рецесия. Заедно с отменянето на дълга властите могат да предложат заеми с ниски или без никакви лихви - но на каква цена? Може ли цената да бъде нашата свобода?