ВСП7: Какво става с децата, които са умрели твърде рано, за да могат да вземат някакво решение? Какво става с пометнатите и душевно болните? Те изгубени ли са?

ОВСП7: В основата на този проблем лежи въпросът от кой момент нататък зародишът става човек. Ако вярваме на светските мнения, добиваме впечатлението, че това зависи от произволните индивидуални схващания или държавни законодателства. Търсейки надеждни критерии за началото на човешкия живот, нека видим какво казва Библията по този въпрос. Ние ставаме индивидуални личности след сливането на мъжкото семе с женската яйцеклетка. При развитието на всеки ембрион имаме работа с директното въздействие на Твореца: "Защото Ти си образувал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това" (Псалм 139:13-14). При посвещаването на Еремия Бог казва, че Той го е видял като личност далеч преди неговото раждане и му е поверил избраната от Него задача: "Преди да ти дам образ в корема, познах те, и преди да излезеш от утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите" (Еремия 1:5).

Ние твърдим: Човекът е индивид още от самото начало и според многобройните библейски текстове (напр. Лука 16:19-31; Евреи 9:27) той е вечно творение, чието съществуване никога не престава.

Но къде отива човекът, след като е прекрачил прага на смъртта? Отговорът е еднозначен при тези хора, които са чули евангелието и са били в състояние да вземат решение. Божията воля е също недвусмислена: "Господ... заради вас търпи дълго време, понеже на иска да погинат някои, а всички да дойдат на покаяние" (2 Петрово 3:9). Спасението и погибелта зависят само от нашата воля. Ние имаме свободата да тръгнем към небето или към ада. Двата пътя са предоставени на нашия избор (Второзаконие. 30:19; Еремия 21:8).

Споменатите в горния въпрос групи хора нямат възможността да вземат това жизненоважно решение. Според едно средновековно лъжеучение се е смятало, че душите на некръстените деца след смъртта отиват в погибел. Тук става дума за небиблейското учение, че кръщението спасява малките бебета. Според централните библейски учения спасителна сила има не кръщението, а вярата в Господ Исус Христос (Деяния 16:31). За отговор на горния въпрос кръщението няма да ни помогне, защото при пометнатите деца това е невъзможно. Отговора намираме в Божиите норми: "Наистина Бог няма да извърши беззаконие, нито Всемогъщият ще изкриви съда" (Йов 34:12), защото Неговите присъди са напълно справедливи (Откровение 16:7) и ще бъдат извършени, без да се взема предвид светското положение на дадената личност (1 Петрово 1:17; Римляни 2:11). Трябва да бъдем сигурни, че гореспоменатите хора няма да погинат. Те самите не носят никаква вина за съдбата си. Когато при Господ Исус са били доведени малки деца (дори и бебета), неговите ученици са видели в това ненужно натоварване на своя Учител, който и без това е имал тежък ден. Но тъкмо при тези обстоятелства Исус посочва по забележителен начин децата като наследници на небесното царство: "Оставете децата да дойдат при Мен; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство" (Марк 10:14).

ВСП8: Длъжен ли е бил Юда да предаде Исус, за да се осъществи спасението?

ОВСП8: Трябва да припомним, че спасението се осъществява не чрез Юда, а чрез Господ Исус. Неговата смърт е била необходима, за да бъде изработено спасението за хората. Един абсолютно безгрешен човек е трябвало да понесе върху Себе Си присъдата над греха на мястото на грешниците. Според Божия план "Той беше предаден за прегрешенията ни и беше възкресен за оправданието ни" (Римляни 4:25). При разпятието са участвали чрез намерения и дела много хора - както римляни, така и юдеи: Синедрионът (Марк 14:64), събраното множество (Йоан 19:7; Деяния 13:28); Пилат (Марк 15:15) и римските войници (Марк 15:24). Юда също е бил пряк участник чрез предателството си. Това не е било принуждение от Бога за него, а неговото свободно решение. Това, че Господ Исус е предвидил действията на Юда (Йоан 13:21-30) и че това е описано подробно в Стария Завет чрез пророците (Захария 11:12-13), се основава на Божието всезнание, а не на Неговата принуда. Мотивите на Юда не могат да се разпознаят еднозначно в библейските текстове. Хайнрих Кемнер формулира дори възможността Юда да е искал нарочно да доведе Господ Исус до такава стресова ситуация, за да може Той най-после да демонстрира силата Си на Израел. Юда изобщо не е могъл да си представи, че Исус без всякаква съпротива ще допусне да бъде умъртвен. Въпреки че много хора са участвали директно в убийството на Исус, те не са същинските виновници, защото Исус е умрял заради греховете на цялото човечество. Всеки един от нас е участник в смъртта на Исус, защото "Той беше наранен поради нашите престъпления, бит беше поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме" (Исая 53:5).

Отричането на Петър от Исус пред една незначителна слугиня може да се сравни с предателството на Юда. Съществената разлика между тези двама души се състои не в техния грях, а в покаянието. Тъй като Петър се е покаял за своето отричане (2 Коринтяни 7:10: "Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, за което не съжаляваш; а скръбта по света докарва смърт"), на него му е било простено. Юда също би получил прошка, ако я беше потърсил на правилното място - при Исус. Юда не се е върнал при своя Господар, затова остава "горко"-то за неговите дела: "Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!" (Лука 22:22)

ВСП9: Мога ли да родя дете, след като знам, че вероятността то да погине е 50%? (Въпрос на наскоро повярвала млада жена)

ОВСП9: Много съпружески двойки не искат да имат деца с оглед на нарастващото замърсяване на околната среда или на заплахата от война при днешния потенциал на въоръженията. Сега в ГФР имаме отрицателен прираст на населението, което към края на века ще намалее с около два милиона - от 61 на 59 милиона. Мартин Лутер ни разкрива един друг възглед, отговаряйки на известния въпрос какво би направил, ако знаеше, че утре светът ще загине: "Бих насадил едно ябълково дръвче."

Горният въпрос изразява голямото съзнание за отговорността, която не само че се съобразява с вечността, но й дава приоритет. За да му дадем отговор, трябва най-напред да изясним два други въпроса: какво казва Библията относно броя на децата и тяхното спасение. Според реда на Сътворението ние сме създадени мъж и жена. първата получена от Бога заповед към човека гласи: "Плодете се и се размножавайте" (Битие 1:28); тя никога не е била отменяна. Способността да се раждат деца е също дар от Бога, както и самите деца: "Ето, наследство от Господа са децата и награда от Него е плодът на утробата" (Псалм 127:3). На многото деца се гледан като на особено благословение: "Блажен човекът, който е напълнил тула си с тях (децата)" (Псалм 127:4). "Жена ти ще бъде като плодовита лоза сред дома ти, децата ти - като маслинени издънки около трапезата ти. Ето, така ще се благослови човекът, който се бои от Господа" (Псалм 128:3-4). Бог не само ни подарява деца, но Неговата воля е те да дойдат при Него:

"Затова да вложите тези мои думи в сърцето си и в душата си и да ги вържете като знак на ръката си, и да бъдат като превръзки над очите ви. Да учите на тях синовете си, като говорите за тях — когато седиш в къщата си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш" (Второзаконие 11:18-19).

Ако следваме тези Божии наставления, резултатът няма да закъснее: "Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и то няма да се отклони от него дори когато остарее" (Притчи 22:6). При такова възпитание децата приемат вярата и се спасяват. Има и едно богато Божие благословение: "Аз любя онези, които Ме любят, и онези, които Ме търсят ревностно, ще Ме намерят" (Притчи 8:17). Бог има особена любов към младежите, които се обръщат към Него: "Помня за теб милеенето ти, когато беше млада, любовта ти, когато беше невяста, как Ме следваше в пустинята, в непосята земя" (Еремия 2:2).

Като вярващи ние трябва да раждаме децата си с увереността, че възможността те да погинат в никакъв случай не е 50%; те имат Божието благословение, ако ги възпитаваме библейски. Опитът на много вярващи семейни двойки показва, че децата им намират пътя на вярата, ако от малки ги наставляваме в Библията.