„Седем дни ще чакаш, докато дойда и ти кажа  какво трябва да правиш.“   (1 Царе 10:8)


Бог постави Саул на изпитание по два показателя: вяра и търпение. В критичната ситуация, за която се говори в 13-та глава, ставаше въпрос за следното: Имаше ли той достатъчно духовна сила да чака до определеният от Бога момент? Когато се намираш в утеснение и всички около теб крещят, че трябва да направиш нещо, тогава ще се разбере дали си плътски или духовен. „Докато дойда“. Може ли Бог да разчита, че ние няма да действаме предварително, но ще чакаме настъпването на Неговото време?
  В 15-та глава Саул получава заповед да унищожи амаличаните и всичкият им добитък. Той обаче изпълнява тази заповед частично. Тлъстите крави и овце, и всички по-ценни запаси, той ги отдели, за да принесе тях в жертва на Господа. Частичното послушание не е послушание. „Аз изпълних заповедта на Господа“ - каза Саул. Всъщност, той беше извършил само онова, което на него се е струвало добро. И мислите, и действията му бяха плътски. Хора като Саул не се поддават на съвети и не изменят живота си. Бог не може да си служи с тях. Той търси такива, кото оставят настрана своите мнения и се ръководят напълно и само от Него и Неговите възгледи за нещата.

  „Днес се отне от теб царството ти. Господ избра друг, който е по Неговото сърце.“