„Дните на живота ни са обикновено 70 години или където има сила, 80 години, но и най-добрите от тях са труд и скръб. Защото скоро прехождат и ние отлитаме.“  (Псалом 90:10)

Градският часовник - намира се високо горе на камбанарията, зад стрелките и циферблата. Той не общува с хората. Изпълнява вярно задачата си: отмерва времето, движи стрелките и отмерва с махалото всеки кръгъл час.
Някой поглежда към циферблата. Той не забелязва това. Има такива, които искат да ускорят движението на стрелките, може би, за да доведат до край свой лош ден или по-бързо да постигнат цел, за която са копнели. Други обаче - повечето - искат да преустановят бързият ход на стрелките поради многото работа или за да се наслаждават по-дълго на блажените часове за почивка.
Градският часовник също не знае, кой всъщност се заслушва в редовното отмерване на кръглия час. През деня често не се чува много добре, но вечер звънът му ехти. Не всички спят, дори и когато навсякъде е тъмно. Грижите и проблемите не ни занимават толкова силно, колкото във времето, в което другите са си легнали и около нас цари тишина.
И много хора, когато са слушали отмерването на часа от градския часовник, не са вече между живите. На гробището все още могат да се прочетат имената им. От тяхното рождение до последният им час часовникът е отброявал часовете и след това те са преминали във вечността ...
Какво е животът ни? „Пара, която се явява за малко и после изчезва“ (Яков 4:14). Не трябва ли тогава да се запитаме: „Готов ли съм да се явя пред Бога?“