Научавах ново определение за скръб. „Как умря той?“, попитах, спомняйки си, че е умрял като мъченик, наполовина очаквайки, че по някакъв начин аз съм отговорен за това.

„Той умря от премръзване, опитвайки се да запази жив един беден пияница, който беше припаднал в студа.“

Докато гледах към Анджело, просто не можех да повярвам колко закоравено е било сърцето ми. И все пак, не разбирах как това го е направило мъченик. Аз си мислех, че това е титла, запазена за тези, които са умрели, защото не са искали да направят компромис със своето свидетелство.

„Господи, знам, че той наистина е победител.“, отбелязах аз. „И е толкова справедливо да бъде тук. Но тези, които умират по същия начин, също ли са мъченици?“

„Анджело беше мъченик всеки ден от своя живот. Той правеше за себе си само онова, което му бе необходимо, за да остане жив и радостно пожертва своя живот, за да спаси нуждаещ се приятел. Както Павел писа на коринтяните, дори, ако дадеш тялото си да бъде изгорено, но нямаш любов, това се счита за нищо. Но когато дадеш себе си с любов, това се счита за много. Анджело умираше всеки ден, защото не живееше за себе си, а за другите. Докато беше на земята, той винаги считаше себе си за последния от светиите, но беше един от най-великите. Както ти вече научи, много са тези, които се считат за най-великите и са смятани от другите за такива, тук заемат мястото на последните. Анджело не умря за доктрина или дори за своето свидетелство, но той наистина умря заради Мен.“

„Господи, моля Те, помогни ми да запомня това! Моля Те, не позволявай да забравя видяното тук, когато се върна.“, попросих аз.

„Затова Аз съм тук с теб и винаги ще бъда с теб, когато се върнеш. Мъдрост е да гледаш с Моите очи и да не съдиш според това, което се вижда отвън. Аз ти показах Анджело във видението, за да можеш да го познаеш, когато минаваш край на улицата. Ако ти беше споделил с него това, че знаеш за миналото му, което ти показах във видението, той щеше да предаде живота си на Мен още тогава. И ти щеше да обучиш този велик цар и той щеше да има огромно влияние върху Моята църква. Ако хората Ми гледаха на другите по начина, по който аз гледам, Анджело и много други като него щяха да бъдат разпознати. Те щяха да бъдат приветствани на най-големите амвони и Моите хора щяха да идват от всичките краища на земята, за да седнат в техните нозе, защото чрез това те щяха да са седнали при Моите нозе. Той щеше да те научи да обичаш и как да използваш дарбите, които Съм ти дал, така че да принасяш много повече плод.“

Бях толкова засрамен, че не исках дори да погледна към Господа, но накрая се обърнах към Него, чувствайки как болката ме тласка отново към себецентричността. Като погледнах към Него, бях действително заслепен от славата Му. Измина известно време, но постепенно очите ми се приспособиха така, че да мога да Го виждам

„Помни, че ти си простен.“, каза Той. „Аз не ти показвам тези неща, за да те осъждам, но да те уча. Винаги помни, че състраданието ще премахне покривалата от твоята душа по-бързо от всичко друго.“

Когато тръгнахме отново, Анджело проговори: „Моля те, помни моите приятели бездомните. Мнозина ще обикнат нашия Спасител, ако някой отиде при тях.“

В неговите думи имаше такава сила, че аз бях твърде покъртен, за да отговоря и само кимнах. Знаех, че тези думи са заповед, издадена от един велик цар и голям приятел на Царя на Царете.

„Господи, ще бъдеш ли с мен, когато помагам на бездомните?“, попитах аз.

„Аз ще Съм с всеки, който им помага.“, отвърна Той. „Когато любиш тези, които Аз любя, ти винаги ще получаваш Моята помощ. Помощта ще ви бъде дадена според степента на вашата любов. Ти много пъти си Ме молил за повече от Моето помазание и това е начина, по който ще го получиш. Обичай тези, които Аз обичам. Когато обичаш тях, ти обичаш Мене. Когато даваш на тях, ти си дал на Мене и Аз ще ти дам повече в отплата.“

Умът ми се плъзна към моят хубав дом и всички други притежания, които имах. Не бях богат, но според земните стандарти живея много по-добре от царете, живели само преди столетие. Никога не се бях чувствал виновен за това, но сега се почувствах. Някак си усещането беше добро, но от друга страна ми се струваше, че не е правилно.  Отново погледнах към Господа, като знаех, че Той ще ми помогне.

„Помни това, което казах за Моя съвършен закон за любовта, разделящ светлината от тъмнината. Когато дойде объркване, каквото чувстваш сега, знай, че това, което преживяваш, не е Моят съвършен закон на любовта. Аз се наслаждавам да давам на семейството Си добри дарове, също както и ти на своето. Аз искам вие да им се радвате и да ги оценявате. Само не трябва да им се покланяте, а да ги споделяте свободно, както ви призовах да го правите. Бих могъл само да махна с ръката Си и моментално да премахна всичката бедност по земята. Ще дойде ден на възмездие, когато планините и високите места ще се снижат, а бедните и угнетените ще се издигнат, но трябва Аз да го направя. Човешкото състрадание е толкова противно на Мен, както и човешкото насилие. Човешкото състрадание се използва като заместител на Моя кръст. Аз не съм ви призовал да се жертвате, а да се покорявате. Понякога ще трябва да се жертвате, за да Ми се покорите, но ако вашата жертва не е направена в покорство, тя яе ни раздели.