ВСП10: В Библията пише, че Бог предопределя съдбите на хората. Можем ли тогава да говорим за свободна воля, след като решенията за спасение или погибел са взети отдавна?

ОВСП10: Учението за предопределението е представено предимно от Калвин и Августин. Това е едно учение, което изхожда от божественото предопределение, че хората са предвидени за вяра или неверие, спасение или погибел. Заради тази двойна възможност говорим за "двойно предопределение". Нека видим какво казва Библията по този въпрос.

В отговорите на горните въпроси беше изтъкната преди всичко свободата на човека относно неговото решение. Тук би могло да се създаде впечатлението, че единствено човекът е активната страна, а Бог е пасивната. Това обаче не е в духа на Библията. В Римляни 9:16-18 четем: "И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от бога, който оказва милост. ... И така, към когото иска, Той показва милост, и когото иска закоравява." Тук ударението пада недвусмислено на божието действие. Човекът се намира също така в активната и свободно формираща ръка на Твореца, подобно на глината в творящата ръка на грънчаря: "Но, о, човече, ти кой си, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така? Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буза са направи съд за почит, а с другата част - съд за непочтена употреба?" (Римляни 9:20-21) Тача че ние нямаме никакви заслуги към спасението. Свободното решение на човека е неотделимо от Божия свободен избор. Идеята за предопределението може да се докаже със следните библейски стихове:

Матей 22:14: "Защото мнозина са призвани, а малцина - избрани."

Йоан 64-65: "Но има някои от вас които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е онзи, който щеше да Го предаде. И каза: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Отца."

Ефесяни 1:4-5: "Както (Бог Отец) ни е избрал в Него (Исус) преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос по благоволението на Своята воля."

Римляни 8:29-30: "Защото, които предузна, тях и определи да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова, а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави."

Деяния 13:48: "И езичниците, като слушаха това, се радваха и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот."

Относно библейското разбиране за предопределението основополагащо значение имат следните аспекти:

1. Моментът. Предопределението става при всички положения далеч преди нашето съществуване: преди създаването на света (Ефесяни 1:4), преди зачеването (Еремия 1:5) и от самото начало (2 Солунци 2:13).

2. Служението. Предопределението се съдържа в служението за Бога. Например Бог определя Соломон, за да построи храма (1 Летописи 28:10), рода на Леви - за свещеническа служба (Второзаконие 18:5), Исус определя ученици за апостоли (Лука 6:13; Деяния 1:2), Павел става "избран съд" за мисионер сред езичниците (Деяния 9:15), всички вярващи са предопределени да принасят плод (Йоан 15:16).

3. Без оглед на заслугите на личността. Предопределението не става според човешките заслуги и мерила. Бог гледа много повече на нищожното: Израел е най-малкият народ (Второзаконие 7:7), Мойсей не е никакъв оратор (Изход 4:10), Еремия е твърде млад (Еремия 1:6), към Христовата църква принадлежат най-вече незначителните в този свят (1 Коринтяни 1:27-28).

4. За спасение, а не за погибел. Какво е Божието намерение за човека - спасение или погибел? Бог недвусмислено открива Своето намерение спрямо нас: "Както овчарят търси стадото си за деня, когато се намира между разпръснатите си овце, така и Аз ще потърся овцете Си и ще ги избавя от всичките места, където бяха разпръснати в облачния и мрачен ден" (Езекиил 34:12). Исус обобщава причината за Своето идване на този свят с думите: "Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото" (Матей 18:11). Чрез Исус бог сам търси хората, предопределени за вечния живот. Божията воля за спасение е насочена към цялото човечество: "Който (Бог) иска да се спасят всичките хора и да достигнат до познание на истината" (1 Тимотей 2:4). Тази Негова воля е разкрита и в 1 Солунци 5:9: "Защото Бог ни е определил не на гняв, а да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос." Между спасение и предопределение в Писанието откриваме здрава и неделима връзка, докато между проклятието и предопределението не намираме такава. Следователно Бог не предопределя никого за погибел. Бог закоравява сърцето на фараона едва въз основа на упоритото му езическо поведение и в никакъв случай това не е предопределено от раждането му. Библията непрекъснато свидетелства, че може да стане "твърде късно", но тя никъде не учи, че има предопределение за ада. С убийството на Йоан Кръстител Ирод преминава тази граница, така че Исус не му отговаря (Лука 23:9).

Ние смятаме, че е вярно и едното, и другото (твърдения, които се допълват!): Бог определя човека за спасение. Когато блудният син решава: "Ще стана да отида при баща си" (Лука 15:18), баща му излиза да го посрещне и приеме (Лука 15:20). Когато приемем спасението като наше свободно решение, чрез нас се осъществява Божето благословение: "Наистина те възлюбих с вечна любов" (Еремия 31:3), и те избрах преди създаването на света (Ефесяни 1:4). Преди ние да се решим за Бога, Той отдавна се е решил за нас. Бог очаква и уважава свободното ни решение; но без Неговата милост не е възможно никакво приемане (Римляни 9:16). При колко хора Божието предопределение (Филипяни 2:13) и свободната човешка воля сочат в една посока (Филипяни 2:12), знае само Господ.

ВСП11: Можете ли научно да докажете, че има ад?

ОВСП11: Науката има своите граници, които са твърде ясни, но за съжаление доста често се прекрачват. Възможностите за познание и обяснение достигат дотам, докъдето можем да измерваме процесите в материалния свят. Там, където те нито могат да се измерват, нито да се изразяват в числа, науката е безпомощна. По тази причина естествените науки не бива да прекрачват тези граници, защото в противен случай престават да бъдат науки и се превръщат в спекулации. Така че науките не дават информация за произхода или края на този свят. Също така, по въпросите за отвъдния свят не можем да очакваме отговори от науката.

Щом като тя не може да ни каже нищо за съществуването на ада, има едно своеобразно място, откъдето можем да почерпим сведения за това: Голготският кръст ни сочи реалността на небето и ада. Кръстът е най-добрият тълкувател на Писанието. Ако хората достигаха до небето като на поточна линия, то той би бил излишен. Ако имаше друга религия или някакъв друг път за достигане на спасението, Бог не би умъртвил по този начин любимия Си Син: наистина има ад. Господ Исус направи всичко, за да можем да избегнем ада. Без делото на Голгота всички ние бихме отишли в погибелта (Римляни 5:18). Бихме могли да обобщим кръста с едно изречение: "Там Божият Син ни спаси от ада." Нямо нищо по-велико от Голгота, което да е направено за човека. Господ Исус е проповядвал настойчиво за любовта и милостта, благостта и справедливостта, приканващи към небето, но за ада Той е говорел с особена сериозност. Наричал го е бездънната бездна, място, "където червеят им не умира и огънят им не угасва" (Марк 9:44) и "вечно наказание" (Матей 25:46). Знаейки тази реалност, Той ни предупреждава с нарастваща настойчивост, за да не попаднем там:

"Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли, защото по-добре е за теб да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла" (Матей 5:29-30).

"... по-добре е за теб да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън" (Матей 18:8).