От този момент започваме да идваме при нея физически, като всеки път носим със себе си подаръци. После тя самата, по свое желание, започва да се присъединява към нас. След това тя ще започне да търси следващия човек за завербуване. Едно нещо трябва да бъде ясно - сатана никого не кара насила. Всичко, което прави той, е, да те привлича така, щото ти да дойдеш сам.

Затова Библията казва: “И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас!!!” (Яков 4:7). Още една област, в която дяволът печели души, това са подаръците, които той подарява. Ние изпращаме нашите момичета да стоят на пътя, където те, обикновено много привлекателно облечени, раздават подаръци. Много от безследно изчезващите хора, за които четем във вестниците, изчезват именно поради такива начини на действие.

МОЯТА СРЕЩА С ИСУС ХРИСТОС

През февруари 1985 година имахме обикновено събиране в морето, след което реших да поема към пристанището Хард Коулд, за да навестя жената на мой чичо. По пътя срещнах мъж на има Антон, който беше собственик на магазин, намиращ се по пътя към пристанището. Покани ме при себе си и тъй като в нашето общество винаги отговаряме на поканата, реших да приема.

Отидох при него във вторник. Той ми заяви, че Бог има да ми каже нещо. Донесе Библия и започна да ми проповядва. В стаята освен него имаше още трима християни. Говори дълго, а аз само слушах. Когато ме помоли да падна на колене с него за молитва, аз послушах и изпълних мълчаливо тази молба. Той започна да се моли. Святият Дух ме удари по краката, лежах прострян на пода. Започнах да се боря със Святия Дух и повдигайки се на крака, започнах да чупя всичко в магазина. Аз се погледнах в огледалото и видях трима члена на нашето общество. Те дойдоха в човешки облик и искаха да влязат в помещението, но поради Божията сила, която действаше там, не можаха. Бях уверен, че в морето е започнала да работи специална сигнализация, когато аз попаднах в тази ситуация. Чрез специалния телевизор можеха да разберат моето местонахождение.

Когато двама християни ме държаха, стоящи на колене, две момичета продължаваха да се молят за мене, връзвайки и опитвайки се да изгонят демоните. Питаха ме вярвам ли в Исус Христос. Мълчах. Помолиха ме да призная Исус Христос. Отказах. Питаха ме за името ми и аз се представих. Християните се бориха с мен няколко часа и след това се отказаха. Нито един дух не беше изгонен от мен. Излязох от там точно такъв, какъвто и бях влязъл.

СЪБИТИЯ В ЦЪРКВАТА

На следващия ден Антон ме покани в църквата. Съгласих се, тъй като можех да използвам това за моя полза. Можех да занеса в църквата сънливост и разделение, които бяха част от моите задължения. Събранието започна с песни. Стигнахме до песен, в която се пееше, че няма по-голяма сила от властта на Исус. Започнах силно да се смея. Аз се смеех за това, защото в духа си виждах как почти три четвърти от хората живееха в грях. Знаех, че поради греховете, те бяха оголени за всяко нападение и удар. Много важно е християните да се осланят на Божието Слово и да не позволяват властта на греха да остава в техния живот. На това служение присъстваха трима наши от морето. Ние пеехме заедно с всичките. Трябва да отбележа, че хората трябва да бъдат призовавани към покаяние от греховете преди началото на служението и чак след това да започват истинското хваление. Това предизвиква дискомфорт в агентите.

На това служение ние се чувствахме много уютно, даже успяхме да пробием. Хората започнаха да дремят, пееха вяло песните и всичко тръгна на зиг-заг. Около два часа през деня нас ни извикаха напред за молитва, така че брат Антон съобщи на хората за мен. Аз излязох и те започнаха да призовават Кръвта на Исуса Христа. Спрях тяхната молитва и им обясних, че съм член на секретна организация и че ако те са съгласни да ме освободят, ще застана на колене.

Това не беше лъжа. Духът на Исус Христос защитава християните и плаши демоните, но не ги връзва. Демоните биват вързани тогава, когато християните, използвайки своята власт, ги командват. Те се съгласиха и аз застанах на колене. В този момент Бог проговори чрез една сестра: “Който е недостоен, да не се приближава”. Бях уверен, че много от хората не разбраха какво значи това. Ако християните живеят в грях, за тях е опасно да изгонват демони. Много се дръпнаха от мене. Тези, които останаха, започнаха с тези думи: “В Името на Исуса Христа”.

Чух трясък вътре в себе си и паднах на пода. Започнах да правя всевъзможни движения, тъй като всички демони започнаха да се движат в мен. Братята не бяха виждали никога нещо подобно. Бягах из стаята, тъй като в помещението имаше огромна сила. Две противоположни сили се сблъскаха и атмосферата се измени. Внезапно аз се разярих. Демон, които излизаше от мен, влезе в едно момче. Той започна да се бие с хората, като се опитваше да ме защити. Братята не губиха време с него, а извеждайки го от помещението, заключиха вратата с катинар.

Процедурата за изгонване на бесове продължи няколко часа. Бях изтощен физически и неочаквано станах много тих. Братята, които се събраха около мен, започнаха да викат: “Назови ги! Кои са те?” Аз мълчах. Мълчах много дълго. Затова те помислиха, че съм освободен от демони. Помолиха се и ние се разотидохме. Бях толкова слаб, че едва движех краката си, но току що излязъл от църквата, с мен се случи нещо: отново придобих сила. Всички демони се върнаха в мен. Бях разярен и реших да отмъстя на църквата. Тези хора ме оскърбиха - казвах си аз - затова отивам в Лагос, ще получа повече сила и власт и множество други зли сили, каквато представлявам аз, ще се върна и ще унищожа всички членове на тази църква.

ПО ПЪТЯ ЗА ЛАГОС

            Като се върнах в дома на жената на моя чичо, аз обявих, че веднага се връщам в Лагос. Седнах в едно такси и тръгнах за Унитшу. Там се канех да срещна един мой приятел и после да замина за Лагос. По пътя изведнъж чух един глас, който ми викаше: “Никем”. Обърнах глава, за да видя този, който ми говореше, но нямаше никой. Кой би могъл да бъде с мен? Моето име знаеше само мама, която беше отдавна умряла. Всички останали, включително и в “Духовния мир”, ме наричаха Емануил. Размишлявах над този въпрос и пак чух глас: “Никем, ти пак се опитваш да Ме предадеш”. Това се повтори няколко пъти. Внезапно вдигнах температура. Топлина с такава сила излизаше от моето тяло, че пътникът, който седеше до мен, го почувства.

От Умуакпа до Оверри аз направо паднах в таксито. Следващото, което почувствах, бяха двама огромни човека, които дойдоха и ме повлякоха на някъде. Те мълчаха и ме влачеха по земята. По пътя беше насипано някакво разбито стъкло и остри камъни. Виках от болка, но те не реагираха. Влязоха в голямо здание, в зала за конференции. Те ме захвърлиха там и мигновено изчезнаха. Това, което видях, беше трудно да се опише, но все пак ще се постарая да го направя. Залата беше толкова грамадна, че не й се виждаше краят. Стигайки до средата, все пак видях нейния край. В средата имаше олтар. Видях луната и звездите, които окръжаваха слънцето. След това видях трон и Седящия на него красив Мъж. Дрехите му светеха като слънце. Той произнесе: “Приближи се!”, но поради светлината, която Той излъчваше, не можех да се приближа.

Опитвах се да стана на крака, но отново падах. Внезапно луната, излизаща зад трона се отправи към мен по пода. Две ръце, които излязоха от луната ме взеха, разтърсиха ме и ме подбутнаха напред. След това луната се върна обратно при трона.

Този, който седеше на трона отново каза: “Приближи се!”.

ДУХОВНОТО ОЧИСТВАНЕ

Дойдох до определеното място. Този, който седеше на трона, стана и се приближи до мен. Той изтърси от мен всичко, което беше в моите крака и ръце, всичко, което беше положила в мен крайбрежната кралица, за да имам сила. След това Той се върна на Своя трон и още веднъж ме помоли да се приближа. Докато приближавах, определени вещи започнаха да отскачат от моето тяло. Като дойдох до олтара, спрях. ”Къде отиваш?” попита Той. Отвърнах: “Отивах в Унитшу да навестя мой приятел.” Той добави: “Добре, но преди това ще ти покажа какво има в твоя ум.” Не знаех кой е Той. Единственото, за което не оставаше съмнение е, че е по-могъщ от всички, които бях срещал до тогава. Той извика мъж, който ме отведе в другата стая. На специална дъска ми показа това, което беше начертано в моите планове. След това ме върна назад, към олтара и изчезна. Той стана, взе ме за ръка и казваше, че ще ми покаже определени неща. Той каза: „Аз не искам да загинеш, Аз искам да те спася. Това е твоят последен шанс. Ако не се покаеш и не станеш Мой служител, ще умреш. Ще ти покажа разликата между тези, които не слушат и тези, които са спасени.” Сега вече знаех кой беше Той – това беше Исус Христос.

БОЖЕСТВЕНОТО ОТКРОВЕНИЕ

Ние влязохме в една стая, в която Той отмахна нещо като завеса, и аз видях целия свят, в който хората живееха. Видях християни и невярващи. След това отидохме в втората стая. Той отмахна още една завеса. Това, което видях, беше печално зрелище. Хората бяха вързани с вериги. Той ги назова „лицемери”. Тези хора изглеждаха много печални. Исус ми каза, че такива ще бъдат до Деня на съда. След това отидохме в трета стая, и там ми откри завеса. Аз видях множество хора, които се радваха и бяха облечени в бели дрехи. Аз Го попитах кои са тези хора, а Той отговори: „Това са изкупените, очакващи своята награда.”

Ние отидохме в четвъртата стая. Това, което видях там, беше страшно. Драги читателю, трудно е да се опише. То напомня град в огън. Адът е реален и той е ужасен. Ако до сега ти си вярвал, че ад и рай съществуват само на земята, то знай, че има истински рай и настоящи небеса.

Не ви ли удивява, че когато Исус е бил тук, на земята Той е предупреждавал хората за ада? Искам още веднъж да повторя, че адът е реален. Аз Го попитах: „Какво е това?”, а отговорът беше: ”Това е приготвено за сатана и неговите демони. Тук ще са и непокорните.”

            “А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт” (Откровение 21:8).

            Влязохме в петата стая. Когато Той отвори завесата, видях нещо Божествено велико. Видях новия град. Той беше огромен и прекрасен. Улиците бяха направени от злато. Зданията не можеха да се сравнят с нито едно здание на земята. Той каза: „Това е надеждата на светиите, ти ще бъдеш там.” Отвърнах: „Да”. Върнахме се в тронната зала и Той каза: „Иди и свидетелствай за това, което Аз направих за теб!” Показа ми как окончателно ще ме освободи. После добави: „Не бой се. Иди, Аз ще бъда с теб!” След това Той ме изведе от тронната зала и изчезна.

Аз се озовах на леглото в дома на някакъв мъж. Извиках. Мъжът и жена му се втурнаха в стаята. ”Защо съм тук?” - попитах аз. Мъжът ми обясни, че съм загубил съзнание в таксито и че те са били принудени да ме пренесат в тяхната къща. Извикали лекар и той казал, че пулсът ми е нормален и скоро ще дойда в съзнание. Те ме попитаха как се казвам и къде живея. Аз им отговорих, но нищо повече не казах. Останах в това семейство още два дни. След това те ме отведоха в град Обери, където хванах едно такси, което отиваше в град Онитшу. Всичко, което ми показа Бог по-рано крачка след крачка се случи в реалността. Аз често си задавах въпроса защо Господ спасява такива като мен - такива опасни и злобни. Защо Господ спасява агентите на самия сатана? Отговора намерих в следните три думи: БОГ Е ЛЮБОВ. Наистина Той е любов.

СЪБЛАЗНИ И ПОБЕДА

            Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. (Йоан 10:27-28). Първото събитие след моето обръщане към Христа, беше изчезването на всички подаръци, получени от кралицата на крайбрежието. Когато се върнах в пристанището Хард Коулд, в мен се появи страстно желание да засвидетелствам за това, което Бог направи в моя живот. За съжаление не ме пуснаха в църквата. Жената на моя чичо - християнка, ме заведе при един от пастирите, който само ме попита дали нося някакъв документ за постъпване в църквата.

Каква връзка има между документите и моето свидетелство? Бог ме преведе от царството на тъмнината в царството на светлината чрез кръвта на Своя Единороден Син, благодарение на който получих изкупване на своите грехове. Бяха ли необходими за това някакви документи?!

Бях потиснат от това, че сатана не позволява на новообърнатите вярващи да отидат и да свидетелстват. Особено за това, че те по-рано са били участници във всички негови дела и той прави всичко възможно, за да не чуят хората това свидетелство. Но аз много ясно запомних, че Господ ми каза да отида и да свидетелствам за това, което Той направи с мен и изведнъж аз срещнах отхвърляне. Без да обръщам внимание на това, реших да засвидетелствам на първия човек, който ми попадне. Тръгнах за Аби в Того по мой бизнес. Там купих стока на стойност 160 хиляди наира (парична единица в Нигерия). От тази сума мои бяха 70 хиляди, останалите 90 хиляди ми бяха дадени от мои съдружници. Сред купените вещи имаше много лекарства, термометри и т. н. На нигерийската граница митничарите поискаха да получат от мен подкуп. Отказахме и стоката беше конфискувана. След няколко месеца онази стока, която принадлежеше на моите партньори, им беше върната, но моят дял от стоката не ми върнаха. Заставиха ме да платя глоба в размер на 40 хиляди наира, но като проверих стоката, открих, че половината от нещата бяха откраднати. Разбирах, че като заплатя тези 40 хиляди наира глоба, по този начин само увеличавам дълга си. Затова реших да оставя моята част в митницата.

Търговците, на които дължах пари, започнаха да ме преследват. Някои от тях съобщиха за мен в полицията, други решиха сами да се разправят с мен. Единственият изход от тази ситуация беше, да се изтеглят всички пари от моята сметка, така че да заплатя някаква част от дълга си.

С Божията помощ можах да изплатя всички дългове с изключение на 1000 наира на собственика на апартамента, който държах под наем в Лагос. Много бързо се лиших от всички мои пари. Даже, за да пътувам в градския транспорт, вземах пари на заем. Обърнах се за помощ към християни бизнесмени, които познавах. Нито един от тях не ми каза нито да, нито не. Те просто отлагаха нещата до тогава, докато на мен ми омръзна да отивам и да ги моля за това.

Бях напълно разбит и не знаех към кого да се обърна за помощ. Не познавах Божието Слово. Опитвах се да Го чета, но в моето сърце имаше само суматоха и нищо не можех да разбера от прочетеното. Все още размишлявайки какво да правя, аз получих покана от моето село бързо да замина за там. Отивайки на място, открих, че моята малка къщичка е разрушена от моя чичо, който ме застрашаваше с убийство. В мен внезапно се появи старата природа, която ми напомни за себе си с огромна сила. Спомних си, че когато бях член на секретното общество, моят чичо пълзеше пред мен на колене, умолявайки ме да го пощадя. Не знаех от къде чичо ми вече е научил за моето обръщение. Той започна да ме тероризира. Аз призовавах Господа и виках: „Ти ме спаси. Ти ме спаси, а сега ме захвърляш. Всички врагове се издевателстват над мен и ми се смеят.” Крещях, плаках и накрая реших да се върна обратно в тайното общество. Там в крайна сметка бих бил спасен от всички тези нападения. Аз бих показал на моя чичо неща, които той не би забравил до края на дните си и макар да взех това решение, в мен се бореха две чувства. Господ каза, че това е моят последен шанс. Ако се върна в обществото, това щеше да означава не само физическа, но и духовна смърт. Ако остана в Господа, моят чичо щеше ме унищожи. Аз бях измъчен. Нуждаех се от помощ. Напълно игнорирах Божието Слово, затова не знаех, че То говори относно моите проблеми. Драги читателю, всички тези страдания ги имах, защото се нуждаех от помощници, бидейки новороден. Помощниците са много важни за младия християнин. Християните трябва да се отнасят към това много сериозно. Ако знаете, че не можете да помогнете и да поддържате младия християнин, просто не отивайте да му свидетелствате.

Исус Христос три пъти попита Петър: ”Любиш ли ме? Паси агънцата ми”.

Много новообърнати отпадат, тъй като не получават достатъчна грижа и внимание към себе си. Ако ти любиш Исуса, ще се грижиш за Неговите овце.

БИТКА С АГЕНТИТЕ НА САТАНА

            По това време започнаха да ме преследват агентите на крайбрежната кралица. Аз много страдах в техните ръце. Те ми докарваха кошмарни сънища. От 1 май 1985 година, един месец след моето обръщение, около два чеса през нощта, когато в къщи всички спяха, аз бях разбуден от тези агенти. Те ми заповядаха да изляза от дома. Аз послушах. Те тръгнаха след мен. Това напомняше сън, но то си беше самата реалност. Ние отидохме на гробището около църквата “Свети Павел”. Агентите ми казаха: „Ти си длъжен да се върнеш. Ако откажеш сега, ще те убием и ще те лишим от всичко, което имаш.” След това кратко предупреждение те изчезнаха.

Дойдох на себе си и не можах да си спомня как през нощта съм дошъл до гробището. Върнах се в къщи. Моята леля ме попита: „Къде беше?”. Нищо не отговорих. Легнах си в леглото и  заспах. След този случай агентите започнаха да идват при мен много често. Това ставаше вечер. Те се нахвърляха върху мен, докато вървях по пътя. Хората можеха да ме видят да размахвам ръце във въздуха или да бягам от някого, когото не виждаха. Те правеха това много пъти, след което крайбрежната кралица се зае лично с мен. Първия ден тя дойде с кола и паркира около жилището ми. Тя изглеждаше прекрасно и хората я възприеха като моя приятелка. В момента, в който влезе, разбрах кой е дошъл при мен. Тя спокойно ми каза, че аз мога да ходя на църква и да вярвам в каквото ми е угодно, но единственото, което ще съм длъжен да правя, е да я виждам. Затова мога да получа от нея всичко, което бих пожелал. Аз не знаех Писанията, затова само я слушах и я гледах. Тя ме умоляваше да се върна при нея. Не й казах нито да, нито не. Тя стана, седна в колата и замина. Моята леля три пъти я развличаше, без да подозира коя е тя. Аз също не й открих тайната. По време на последната й визита, тя измени своя подход към мен.

Кралицата ясно ми заяви, че се опитва да ме уговори да се върна при нея, но съм се оказал достатъчно упорит. Освен това тя добави, че това е нейното последно идване. Ако и след това не се върна в морето, ще се върне при мен през август и или ще ме убие, или ще ме превърне в нещо. След това ясно заявление тя замина. Бях толкова изплашен, че веднъж намирайки се в църквата, не издържах. Извиках един брат настрани. Разказах му за своите проблеми и също за моите наблюдения относно някои членове на църквата. Той ми даде адреса на Библейския съюз и ми каза, че там ще намеря помощ. Интересно е, че от този момент нататък не срещнах този брат.

На следващия ден тръгнах към дадения ми адрес. Пристигнах в офиса и взех разписанието на групите, които служеха там. В неделя в два часа през деня, дойдох на служението. Вместо това попаднах на молитвено събрание, което започваше в два часа. Самото служение започваше в три през деня. След служението разбрах, че това е било правилното място за мен. Бог беше осигурил за мен загрижени хора. За мен се появи една „майка”. Тя ми обясни Божието Слово, консултира ме по всички въпроси. Всички присъстващи се заинтересоваха от мен. Аз почувствах истинска любов и грижа. Святият Дух ми даваше да разбирам Божието Слово. Моята вяра растеше. Аз започнах да се наслаждавам на християнския живот.

Настъпи август, но кралицата така и не се появи. Псалм 90 реално зае място в моя живот. Пророчеството на Исая 57:17-18 се изпълни: “Поради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, отвърнах лицето Си и се разгневих; Но той упорито последва пътя на сърцето си. Видях пътищата му и ще го изцеля; Още ще го водя и пак ще утеша него и наскърбените му.” През септември 1985 г. получих съобщение за това, че моето име се е появило в списъка на разпространителите на стоки ”Silva brand cement” и че трябва да ида в офиса на 27 септември 1985 г. В Лагос пристигнах през нощта. На сутринта отидох в офиса, където менажерът ми съобщи, че моята длъжност е предадена на друг. Помолиха ме да дойда на следващия ден, за да се срещна с управителя. По пътя към къщи някой отзад неочаквано тръгна към мен, хвана ме и започна да ме души. Аз се борех за своя живот, но никой от минаващите наоколо хора не се опита да ми помогне. На помощ ми дойде сам Бог. Докато се борех с обхваналите ме ръце, чух вик: „Кой е Този зад теб?” Гласът беше женски, но в тъмнината не видях кой е. След това жената мигом изчезна. Едва дойдох до вкъщи, едва пристъпих прага, и моят хазяин се нахвърли върху мен с думите: „Защо избяга с моите пари?” Опитвах се да му обясня, че в дадения момент не работя, но веднага щом се появят пари, ще му изплатя своя дълг. През тази нощ аз едва успях да го уговоря. На следващия ден тръгнах обратно към офиса.

Срещнах се с управителя, който ми се извини за това, че е отстъпил моята длъжност на друг човек. Докато говорех, в офиса влезе млад човек и ме попита как се казвам. Казах: Емануил. ”Хм-м. Най-накрая се докопахме до теб. Колко може да се бяга? Ние бяхме във форт Хард Коулд няколко пъти. Изяснихме, че с теб винаги е била една жена, някаква духовна майка. Тя беше за нас камък за препъване. Сега си тук, в Лагос и ние те хванахме. Ти никога няма да се върнеш във форт Хард Коулд. Аз съм именно този човек, който заех твоята длъжност.”Аз не му възразих, само казах, че той може да направи всичко, което иска. Управителя с огромно удивление наблюдаваше това, което се случваше в кабинета. Аз се извиних и тръгнах към къщи.

След няколко минути на вратата се почука. На прага се оказа Нина. Тя ме попита, дали ще се връщам в пристанището. Отговорих положително. Тя ме помоли да се върна. Обясни ми, че при нея има достатъчно вакантни места, където мога да прилагам моите способности. Мога да бъда началник на всички агенции, началник на морския монитор, да наблюдавам всичко, което се случва в света, да седя редом с крайбрежната кралица, което означаваше за вземам участие в различни церемонии, жертвоприношения и други трудно обясними процедури. Да бъда основател на нови тайни общества, които биха изглеждали много безобидни и биха привличали много млади хора, особено от вярващи. Нина ми заяви, че ако й направя компания, ”благословенията” ще бъдат безкрайни. Тя ми призна, че по нейна вина стоката е била конфискувана и открадната в митницата; че тя била виновна за това, че моят чичо ме е изгонил, опитвайки се да ме убие.

За миг си помислих: „Какво ще стане, ако не я послушам”. Тогава те ще започнат да се борят с моята духовна майка. Ако стигнат до нея, ще стигнат и до мен. В този момент започнах да проповядвам на Нина. Слушайки ме, тя каза: „Те те лъжат”. След това си замина. Това се случи на 28 септември 1985 г. Около 15 минути след като тя си тръгна, се потропа на вратата.

Този път там стояха четирима мъже. Те ме хванаха и ме избутаха на улицата. Един от тях ме попита дали го познавам. Отговорих отрицателно. Човекът продължи: “Ние сме наети от твоя хазяин да те убием”. Докато говореше това, един от тях извади пистолет. Аз бях беззащитен и знаех, че той ще ме убие, но Бог по свръхестествен начин направи едно чудо, което удиви и мен, и тях. Човекът, в чиято ръка беше пистолета стреля, но звук от изстрела не последва. Другият, който държеше лопата, ме удари по гърба. Усещането беше такова, като че ли ме удариха с някаква пръчка. Моите убийци бяха повече от изплашени. В този момент при мен дойде Святият Дух и аз започнах да проповядвам. Трима от тях веднага избягаха. Четвъртия падна на колене и започна да ме моли - да се моля за него. Аз не знаех как да се моля. Единственото, което казах беше следното: “Господи, прости му и забрави. Амин.” Той отдаде своя живот на Исус, а след това аз го отведох в църквата, предавайки го в ръката на пастора.

Като се върнах в къщи, моят хазяин падна на колене и започна да ме моли: “Моля те, прости ми, аз мислех, че ти си решил да избягаш с моите пари.” Простих му. Ние решихме, че ще изплащам своя дълг на части. Тази вечер в два часа Господ ме разбуди. Не знаех защо трябва да стана. Отидох в другата стая и видях огромна костенурка. Веднага си спомних какво ни бяха учили на Библейските семинари за силата на Словото и произнесох следните думи: “Костенурке, аз съм роден отгоре. Мястото на костенурката е или в храстите, или в морето. Сбъркала си, че си дошла в моя дом, където вратите са затворени. затова ще умреш.” Когато казах това, костенурката изчезна. Върнах се в моята стая и заспах. Друг път се събудих от някакъв странен звук. Като влязох в съседната стая и видях огромен „стервятник” (от руски е the carrion vulture).

Произнесох същите думи и животното изчезна. Божията Благодат, Величие и Вярност непрестанно ме съпровождаха. На следващото утро 29 септември 1985, седнах в един разкошен автомобил, който трябваше да ме заведе в Порт Харколт. Пристигайки до Оре, автобусът се вряза в едно дърво. Никой от хората не загина. Шофьорът съумя отново да излезе на пътя. Обаче, когато продължи своя път, автобусът започна да ни хвърля ту на едната, ту на другата страна.

Аз си спомних за това, което ми каза Нина, затова станах и казах, че всички тези странни неща се случват заради мен, но от този момент нищо подобно не се случи, в Името на Исуса. След това седнах. Като продължихме пътя, аз се удивих сам на себе си. През цялото време до пристигането на автобуса, той пътуваше плавно - без каквито и да било произшествия.

Словото казва: “Ето, всички може да се съберат против тебе, обаче, не чрез Мене; Всички ония, които се събират против теб, ще паднат пред теб” (Исая 54:15). Крайбрежната кралица и нейните агенти се опитваха да направят нещо против мен, но те се заканваха не на Господа, а на Неговото дете, затова те се спънаха и паднаха. “Така ще се убоят от името на Господа живеещите на запад, и от славата Му живеещите при изгрева на слънцето; Защото ще дойде като стремителен поток, затласкан от Господното дихание.” (Исая 59:19). Аз отдадох всичката Слава на Бога, затова, че Той ми показа Своята мощна сила.

ДЕЙСТВИЯТА НА АГЕНТИТЕ НА САТАНА

            “Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.” (Ефесяни 6:11-12).

            Тази книга няма да бъде завършена, ако пред читателя не бъдат разкрити всички дейности на сатанинските сили. Една истина трябва да бъде ясна - дяволът или те заставя да повярваш, че той е мит, или ще се опита да направи така, че ти че виждаш все повече неговата сила и все по малко Божията. Словото казва: “Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.” (ІІ Коринтяни 10:4-5). “Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.” (І Йоан 3:8).

            Исус беше превъзнесен по-високо от всяка друга власт и сила. В Притчи 6:2 се казва: “Ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на устата си.” Затова Божието дете трябва внимателно да произнася Божието Слово. Има три вида признания: 1) Да признаеш това, че Исус е Господ; 2) Да признаеш вярата в Христос и Отец в света; 3) Да признаеш греха.

            Когато ние слушаме Словото „признавам”, често мислим за греха, но в речника тази дума се описва така: 1) Потвърждение на това, което знаем; 2) Свидетелство за това, че ние знаем; 3) Свидетелство за истината, която познаваме. Затова, когато ние изговаряме Словото „признание”, не става дума обезателно за греха. Аз призовавам Божиите деца да заявяват на глас това, което е казал Бог: “Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила” (ІІ Петрово 1:3). Бог не иска обстоятелствата да контролират Божиите деца. Словото на Бога в тяхната уста трябва да контролира обстоятелствата. “Не е ли словото Ми като огън? - казва Господ, - И като чук, който строшава скалата?” (Еремия 23:29).

            Християните, родени от горе трябва да осъзнаят, че когато произнасят Името на Исус, от вашата уста не излиза просто дума - това е огън! Когато християните стоят във властта, дадена им от Исус Христос и говорят в името на Исус, от тяхната уста излиза огън. И демоните, контролиращи обстоятелствата, се подчиняват. Исус е жив днес, за да убеждава, че всяко Слово, излизащо от Него, извършва това, за което То е предназначено. Аз искам също да осветя един факт, който много християни не забелязват, но сатана го използва много добре.

“А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане. И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.” (Матей 21:21-22). Тук Господ обръща нашето внимание на силата на произнесените думи и ободрява християните да бъдат така насочени в своята молитва, че да практикуват своята власт. Много християни заповядват на „планината”, но не й говорят за това къде да отиде. Исус каза на планината не само „дигни се”, но й каза „хвърли се в морето”.

Нека разгледаме например изгонването на бесовете. Много християни връзват и изгонват бесове, но не им казват къде е тяхното „местоназначение”. Това е много опасно. Когато връзвате демоните, те са вързани, ако вие не ги изпратите там, те ще стоят не далече от вас.

Ако демоните са изгонени от човека, този демон, който и да е, ще седи (ще се мотае), докато не се върне обратно или не влезе в друг човек. Християните трябва да бъдат много внимателни, когато имат работа с демоните. Необходимо е да са обединени в това, че демонът е вързан, изгонен и изпратен на определеното място.

Много християни, молейки се, казват следното: “Аз те връзвам, демон, в Името на Исуса Христа.” В духовния свят този демон стои вързан и чака следващата команда. Обаче, ако християнинът спре до тук, той не помага на жертвата на този демон. Не се шегувайте с дявола! Не си играйте със своя враг! Бог ни е призовал в служение на освобождение и примирение (да се примири човек с Бога), следователно вие сте длъжни много внимателно да вършите работата до края. Още веднъж повтарям: когато връзвате демон - той е вързан, когато вие изгонвате демон - той е изгонен. Ако вие не се докосвате до греха, а живеете по Божията воля, тогава всяка команда, която прозвучава от вашата уста, трябва да бъде изпълнена от дявола и от неговите агенти, ако вие произнесете всичкото това в Името на Исуса Христа.

            Следващата фаза - това е проявлението на сатана и неговите агенти. Искам да запомните следните стихове: “И вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт.” (Колосяни 2:10). “Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.” (Лука 10:19). “Ето, всички може да се съберат против тебе, обаче, не чрез Мене; Всички ония, които се събират против тебе, ще паднат пред тебе. Ето, Аз създадох ковача, който раздухва въглищата в огъня и изковава оръдие за работата си; Аз създадох и разорителя за да съсипва. Ни едно оръжие скроено против тебе не ще успее; И ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд. Това е наследството на слугите Господни, И правдата им е от Мене, казва Господ.” (Исая 54:17-19). По-рано в тази книга споменах за това, че силите на злото действат най-вече в църквите, по пазарите, в хотелите, в джунглите, в морето и във въздуха.

В ЦЪРКВИТЕ

            Ние знаем, че в църквите има много хора, обладани от бесове. Някои от тях говорят на езици и даже пророкуват. Само тези, в които има Божия Дух могат да разпознаят такива хора. Ние не говорим за членовете на тайните окултни групи в църкви, много от които са даже лидери. Ние знаем, че те са там. Аз говоря за тези, които идват в църквите в качеството си на агенти на сатана, за следното: 1) Да внесат разкол и дрязги в църквата; 2) Да разпръснат църковните членове; 3) На донасят сънливост; 4) Различни начини да отвличат хората от проповедта; 5) Да печелят души за сатана.

Тъй като за тези неща споменах в предишна глава, ще засвидетелствам само за това какво се случи неотдавна. Християните са длъжни да слушат всяко Слово на Исуса Христа, защото непослушанието или компромиса ги води до това, да попаднат в ръцете на сатана и неговите агенти. Християните са призовани от тъмнината в Божията светлина. Християните са напълно отделени от света и от това, което той предлага. Словото говори за това, че ние сме в света, но не сме със света. Сестра И. беше новородена християнка, член на живата местна църква. По-късно тя премина в моята църква. Вземаше участие във всички мероприятия на църквата, но нейният характер беше някак странен. Ние решихме да се доближим до нея и да погледнем какво се случва. При нашия разговор, духовете, които се намираха в нея се активизираха. Тя призна, че е таен агент в църквата. Тези демони бяха изгонени от нея. Ние решихме да разберем как можеш да бъдеш член на църквата и секретен агент едновременно. Една девойка разказа следното.

Веднъж след неделната служба при нея дошла една сестра и й казала, че иска да има с нея по-тесни взаимоотношения. По нейните думи, като че ли именно заради И. тя е дошла в църквата. Девойката приела с голяма радост нейното предложение да се сдружат. Те двете отишли при сестрата и така наречената сестра, купила банани и орехи, след което ги изяли заедно. Тя останала у И. вечерта и след това си заминала. Нейното посещение зачестило и всеки път тя носила нещо: дрехи, пари, различни лакомства. Понякога тя идвала с други девойки. Това продължило до тогава, докато „сестрата” не видяла, че вече е спечелила победа и е угасила светлината на Исуса Христа в сестрата и после започнала да й се явява в духа. На сестра И. й било дадено едно червено парцалче, камъче, пръстен за палеца на крака и верижка за глезена. Тя до такава степен приемала тези „подаръци”, че нямало шанс да излезе от това. Тя сключила с тях завет и започнала да посещава техните събрания. След това започнала да се превръща в змия, в котка и т. н. Сестра И. станала агент на сатана, придобивайки души за него в църквата. Слава Богу, че днес е освободена. Всички подаръци бяха унищожени. Тя отново е щастлива в Господа.

Драги читателю, всичко е започнало с необичайна дружба. Тъй като сестра И. нямаше този дар, да различи духовете и тя не беше достатъчно бдителна за предупрежденията, които отправя към нас Исус, казвайки ни да бъдем бдителни и да се молим, за да не падаме в изкушение, тя се отклони и попадна право в ръцете на тези, с които би могла да прекара вечността в ада. Такива агенти можете лесно да определите. Те носят пръстени на палеца на крака. Носят гривна на крака и халки на носа си. Те могат да бъдат активни членове на църквата само, за да „спечелят” християнина към когото са се насочили. Някои от тях се държат прилично, други напротив, са много зли. Затова молете Бога, да ви даде дарбата различаване на духовете, за да можете с един поглед да го разпознавате. Ако те разберат, че вие сте ги разпознали, направете всичко, за да останат по-далече от вас. Техният господар ги предупреждава за вас.