Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2021 22:07 - ПРАБЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК В ТОПОНИМИЯТА. МЕТОДОЛОГИЧНИ ТЪРСЕНИЯ,
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 6573 Коментари: 35 Гласове:
6

Последна промяна: 18.04.2021 12:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    

                                        Анна Пажимиес (Полша, Варшава)

        ПРАБЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК В ТОПОНИМИЯТА. МЕТОДОЛОГИЧНИ ТЪРСЕНИЯ

   

     Най-напред искам да обясня защо смятам, че на днешната наша среща трябва да говорим за прабългарския език, който всъщност е научно-изследователска тема за езиковеди-специалисти по така наречената некролингвистика, тоест по мъртви езици. Отговорът е, че един от главните извори за реконструкция на тези езици освен историческите извори са имената на местности на територията, където изследваният език е бил употребяван. Научният проект "Тезаурус на българската топонимия....", който предвижда записване и изследване на произхода на българската топонимия, е изключително полезен за историческото езикознание, понеже дава много ценен материал, който липсва в историческите текстове. Етимологията на местните названия е една от главните цели на топонимията. Неживият днес прабългарски, както е много добре известно, е бил говорим и официален език в българската държава от VII до Х век, а само говорим - в някои обществени среди и географски райони - доста по-дълго. Въпреки големите етнични и народностни движения на територията на България от онова време до днес, които несъмнено са предизвикали промени в топонимията, винаги се е смятало малко вероятно прабългарският елемент да е изчезнал напълно, особено в областта на микротопонимията.

     Езикът на прабългарите буди интерес не само сред езиковедите, но и сред историците, главно в България, Русия (особено в Татарстан и Чувашия) и в Унгария. В другите страни, даже там, където тюркологията е на сравнително високо ниво, интересът към този език е по-малък. В Турция бихме могли да очакваме, че учените ще обърнат внимание на този език, но в действителност прабългаристиката там едва започва да се създава. Това ново явление там е свързано до известна степен с честите емиграции на езиковеди-тюрколози, които след разпадането на СССР имат достъп до турските висши училища. Достъпът на турските учени до научните центрове в бившите съветски републики, където се говорят тюркски езици, а и в самата Русия, също е широк. В Унгария интересът е голям поради историческите контакти с тюрките - племена в някогашните поселения на унгарците, а след преселването в новата им родина - с дунавските прабългари. Вследствие на тези контакти в унгарския език има определен брой прабългаризми, които са обект на различни интерпретации от страна на учените. Контактите между останалите угро-фински и тюркските езици също са обект на езиковедски изследвания. В Полша, където живея и работя, прабългаристиката като езиковедска дисциплина не съществува. За историята на аспаруховите българи най-известна там е работата на проф. Е. Триярски, но за езика авторът пише само няколко страници. Първата публикация за прабългарския език е моят хабилитационен труд "Прабългарски език. Принос към неговата реконструкция на базата на тюрко-славянската компаративистика". Интересът към него от страна на езиковедите в Полша беше обшо взето минимален. Изключение правеше проф. Л. Мошински, син на известния славист К. Мошински, автор на много критикуваната навремето книга "Изследвания върху произхода и старата култура на славяните" (1925 г.) Причината за тази критика е важното значение, което авторът отдава на тюркския елемент в изясняване на призхода и историята на славяните. Заедно с проф. Л. Мошински стигнахме до извода, че в Полша трябва отново да бъдат изучени отношенията между славянските и алтайските езици - без националистични и панславянистични идеализации - и че за тази цел е нужно тюрколозите да помогнат за преодоляването на старите ограничения в тази област. Той ме убеди, че като тюрколог трябва да направя описание на чувашкия език, защото учените-славяноведи не само в Полша, но и в другите славянски страни имат минимална представа за него. Издаването на моята книга "Чувашки език" в 2000 г. не даде очакваните от Л. Мошински резултати. Чак миналата година във Варшава се създаде така наречената Балканска комисия, една от целите на която е разширяване на знанието за външните езикови влияния върху славянските езици на Балканите. Засега интересът е насочен главно към турцизмите от времето на Османската империя, но се надявам, че ще дойде и времето на прабългаризмите.

     В България, въпреки големия интерес към прабългарския език и към всичко, което е свързано с прабългарите, обучението на турска филология в мое време се концентрираше главно върху съвременния турски език и османистиката, която действително беше и е много нужна за изследването на османския период в българската история. Известно е, че без познаването на османските документи, без техния превод и обработка това е невъзможно. Прабългаристиката фактически не съществуваше. Доколкото знам, ситуацията на тюркологията в Софийския университет "Св. Климент Охридски" не се е променила много.

     За прабългарския език са известни много теории и мнения, често противоречиви. Смята се, че една от причините за това е липсата на достатъчно информация за този мъртъв език, за да можем да стигнем до изводи, които не будят съмнения. Всички се надяваме, че ще бъдат открити нови документи, които ще ни позволят да уточним някои въпроси, но истината е такава, че не всичко, с което разполагаме в тази област е достатъчно добре изследвано. Най-големи противоречия относно прабългарския еззик има между езиковедите и историците. В споровете между тях пред широката публика позицията на езиковедите е по-неизгодна от тази на историците. Историческите трудове общо взето са търсени, четени и разбирани от хората. Що се отнася до езиковедските издирвания, особено в областта на сравнително-историческото езикознание, те са разбираеми само за специалисти в тази област. Това се отнася в най-голяма степен до реконструкцията на мъртвите езици, опираща се на строги и конкретни правила, които трябва да се знаят и които не могат да бъдат нарушени. По тази причина този дял от езикознанието е сравняван с математиката и често се определя като "царицата на езикознанието".

     Ще кажа няколко думи за методологията на изследването на неживите езици, които не са оставили писмени текстове, какъвто е случаят с прабългарския. Започва се обикновено от тяхната класификация, тоест определяне на мястото, което заемат сред известните ни живи езици или вече несъществуващи, но оставили писмени текстове, какъвто например е старобългарският. Няма съмнение в това колко важно е установяването на родствените връзки на мъртвия вече език за неговата реконструкция. Второто нещо, което трябва да вземем предвид, е времето, в което е бил употребяван и общата езикова ситуация, в която се е намирал. Езиковата ситуация от своя страна е тясно свързана с обществената организация на говорещите този език. Такъв подход изглежда съвсем естествен и не буди противоречия като теоретична постановка. Практиката обаче изглежда различно и се изразява в това, че сегашната ситуация често се пренася, понякога съвсем несъзнателно, в доста далечни времена, в които тя е била коренно различна. Днес езикът се свързва най-често с определен народ, от чието име призхожда названието на езика (французин - френски, руснак - руски и т. н.). Езикът е един от важните елементи за създаване на чувството за общност и по късно за национално съзнание. Понякога обаче забравяме, че нацията и чувството за национална принадлежност са сравнително нови явления, които освен на езика се опират също така на общото минало на членовете на общността, която се формира като нация. Бурните обикновено времена, когато дадена нация се създава, често се характеризират с известно митологизиране на нейната история. Целта е да се докаже, че нацията е съществувала открай време и че създателите й винаги са се ръководели от нейните интереси и от интересите на нейната държава - разбира се, ако е имало такава. Старанията на историците често са насочени към изтъкването на добродетелите на нацията и на мъченичеството, което тя е преживяла, за което са виновни "другите". Времето, когато нацията, народът още не са съществували, принадлежността към дадена племенна или държавна организация е представяна като принадлежност към съществуващия днес народ. Говорим за нашите деди, чийто образ често избираме и създаваме в зависимост от това какви бихме искали те да бъдат. При това доказването на давността на нацията е важен фактор за чувството на национална гордост. Понятието народ обикновено се свързва с името на даден етнос, което се разбира не само като носител на времето и мястото, където е живял, но и на езика, въпреки, че често сведения за това няма.

     Ще ви дам един пример, от който се вижда как несъзнателно приемаме и тълкуваме тези понятия. Преди няколко години написах статия за произхода на етнонима "поляни", който, както е известно от историческите извори, се отнася до славянското население над Днепър около Киев, Украйна и около Познан и Гниезно над река Варта в Полша. Съществува теза, добре доказана, че етнонимът поляк произхожда именно от етнонима поляни (Фасмер, 322, III). Приетата етимология на тези етноними се отнася до славянската дума поле, което не е достатъчно убедително, но поради липса на други предложения се приема като възможно. Без да влизам в етимологични подробности, ще кажа само, че след дълги търсения дойдох до извода, че основата "пол" може да се изведе от термина, употребяван от източните хуни, отнасящ се до население, което е било под тяхна власт. Характеризирало го това, че избягвало да плаща договорените данъци и освен това, че сред него са набирани войници (нещо като известното ни девширме). Оказа се, че терминът най-вероятно е от китайски произход. Издадох тези мои изследвания и след известно време излезе статия на един полски журналист, на когото тази етимология много му харесала, между другото защото от нея се виждало, че поляците открай време са избягвали да плащат данъци. Много се изненадах, тъй като, пишейки статия, обясняваща термина поляк, и на ум не ми беше дошло, че някой може да помисли, че поляците са живели някога на границата с Китай като обособен народ, който вече е имал своите характерни черти, запазени до ден-днешен. За мене беше ясно, че това е термин, донесен в Европа, най-вероятно от европейските хуни, термин, който е определял общественото положение на дадено население и не е имал нищо общо нито с неговата етносна принадлежност, нито с неговия произход, характер, още по-малко с езика, който говори. Виждате колко е тясна връзката, която днес се прави в историческа перспектива между понятията етноним-народ-етнос-език. Истината е такава, че във времето, за което говорим, в по-големите държавни организации са влизали различни етносни, родови и езикови групи, в които обикновено не езикът е определял името на тези групи, така както и името на групата не винаги се пренася върху езика, който тя говори. Важното тук е била позицията, която тя заема - родствена с управляващите, подчинена, съюзническа, изпълняваща военни и други повинности, осигуряваща прехраната на елита и в голяма степен на войската и т. н. Сведенията, които ни дават историческите извори за езика, говорен в тези държавни организации, най-често се отнасят до рода, племето, групата, която управлява и която контролира религиозните обреди и вярвания. Вярно е, че с течение на времето този език може да разшири своята употреба, да окаже силно влияние и даже да заеме мястото на други езици. За това обаче е необходима силна идеологическа подкрепа и натиск. Имената, под което са известни тези държави, нямат обикновено нищо общо с езика или езиците, които са били говорени там.

     След тези теоретични уводни думи е време да се спрем по-подробно на прабългарския език. За неговия произход има различни теории. Най-неприемливото за езиковедите е това, че тези теории невинаги се опират на езикови факти, а на идеи, които произтичат от различни народностни комплекси и от желанието на създателите им да покажат говорещите на този език в най-добра светлина или обратното. Съществуват три основни тези за произхода на прабългарския език, различаващи се преди всичко по своята научна обоснованост.

     Първата, според мен единствената, която почива на научна основа, е тази, че прабългарският език е принадлежал към алтайското езиково семейство и по-точно към групата на тюркските езици, наричана най-често "българска подгрупа", която се дели на две части: прабългарска или протобългарска и чувашка. Информациите в историческите извори за прабългарите и намиращите се там реликви от техния език показват, че прабългарският език е бил говорен в Стара (Велика) България, в Дунавска България, във Волжка България и в Хазария. Имаме сериозни доказателства, че езикът на господстващото племе в хунската държава е принадлежал към българската подгрупа. Това създава известна терминологична трудност, която тюрколозите разрешават, като употребяват термина "хуно-български език". Няма съмнение, че в аварската племенна организация е имало племена, наричани българи - историческите извори ни информират ясно. Езиковите остатъци от аварите обаче не ни дават право да твърдим, че техният език е бил прабългарски, въпреки някои съмнения на проф. Бешевлиев. За езика на аварите съществуват три хипотези. По-старата е за монголски произход (P. Pelliot, K. H. Menges), следващата е за старотюркски (H. Vambery, Z. Gombocz, G. Nemeth, J. Harmatty, O. Prisak). Най-новата хипотеза принадлежи на Е. Хелимский, който неколкократно изрази мнение, че по-вероятно е езикът на аварите да е бил близък с тунгусо-манджурските езици. Той смята, че аварско-тунгусо-манджурският език в Европа е бил постепенно изтласкван от прабългарския. За съжаление преждевременната смърт на автора попречи да развие достатъчно и убедително своята хипотеза. Въпреки, че езикът на аварите не принадлежи към тюркските езици, взаимното езиково влияние и преди всичко заемки между аварския и прабългарския са съвсем възможни.

     Както вече казах, засега като най-убедителна се смята тезата за принадлежността на прабългарския към тюркското езиково семейство, която мнозинството от сегашните учени приемат безусловно. В миналия век някои от тях като К. Менгес, А. Алтхайм, Ж. Дени и други имаха известни съмнения поради някои общи особености между чувашкия и монголските езици като ротацизма и ламбдаизма, които бяха причината да се допуска монголски произход. Тези колебания идваха от недостатъчното изследване и описания на тюркските и общо взето, на алтайските езици. През ХХ век бяха направени големи усилия в тази област. Тюркологията беше особено развита в тогавашния Съветски съюз. Освен граматиките, речниците, диалектоложките издирвания излезе и многотомният етимологичен речник на тюркските езици, който въведе известен ред в тюркологичните сравнително-исторически изследвания. Етимологичните речници на чувашкия език на В. Г. Егоров (1964) и на М. Р. Федотов (1996) са голям принос в тази област. В самата Чувашия изследванията върху лексиката, ономастката, диалектологията и историята на езика бяха, а и днес са на високо ниво. Много от тези трудове за съжаление са труднодостъпни за нас. Пряката връзка с чувашките учени все още не е лесна. Такива основни трудове като речника на Н. И. Ашмарин (1928 - 1950) липсват в нашите библиотеки. Тук е мястото и времето да изразя своето убеждение, че реконструкцията на прабългарския език без съпоставянето на неговите остатъци с характерните фонетични и граматични особености на чувашката лекскика е обречено на неуспех. Независимо от трудностите, които науката преживява в последните години, теорията за тюркския произход на прабългарския език досега не е сериозно отречена и шансовете това да стане са все по-малки въпреки усилията на някои среди в тази насока.

     Второто мнение определя прабългарския език като принадлежащ към кипчакската подгрупа на тюркските езици, която обхваща: 1) кипчако-българска група: съвременни татарски и башкирски - литературен език на Златната Орда; 2) кипчако-куманска, съвременни: караимски, кримско-татарски, кумикски и карачаево-балкарски езици; 3) кипчако-ногайска: ногайски, кара-калпакски, казахски и някои узбекски диалекти. Кипчакските езици се появяват в Европа през IX - XI век чрез печенегите, после през XI - XIII век заедно с куманите; през XIII - XV век чрез Златната Орда и после се разпространяват между Астраханското, Казанското и Кримското ханства. Хипотезата за кипчакския произход е дело преди всичко на някои татарски учени, които се чувствуват преки наследници на древните българи и поради това смятат, че реконструкцията на прабългарския еззик не може да се осъществи с помощта на чувашкия език. Говорят за необоснована "чувашизация" (очувашване, както твърди проф. М. З. Закиев) на прабългарските езикови остатъци. Преди три години една от причините да участвувам в тюрколожката конференция, организирана в столицата на Чувашия - Чебоксаръ - беше информацията, че проф. Закиев ще участвува в нея. За съжаление той не пристигна и не можах да поговоря лично с него по този въпрос. Исках да му обърна внимание върху няколко негови аргумента, които даже на пръв поглед не могат да бъдат приети. Един от тези аргументи е, например, че в остатъците от прабългарския език липсва ротацизъм. Става дума за това, че на общотюркската съгласна z в чувашкия език отговаря съгласната r. Исках да му обърна внимание на няколко примера, които доказват, че в прабългарския тази алтернация е съществувала и че няма основание да се говори за отсъствие на ротацизъм в прабългарския език. Като един от най-известните примери, сързани с ротацизма, е българската дума шаран, чието съответствие в тюркските езици от стандартен тип е sazan. Няма друго обяснение за думата шаран в съвременния български език, освен като остатък от езика на аспаруховите българи и, разбира се, не е единствената от този тип. Закиев отхвърля съществуването на чувашкия елемент във всички източници: Именника, личните имена и топонимите при арабските автори, например у Ибн Фадлан, в старобалкарските надписи, намерени в Северен Кавказ (Елбрус), в унгарския език и в другите угро-фински езици в Урало-Поволжието, в руския език, във волжките епитафии. Разбира се, тези негови аргументи не са приети и не могат да бъдат приети от учените-езиковеди. На тази конференция присъстваха авторите на най-новия етимологичен речник на алтайските езици (EDAL - Etymological Dictionary of the Altaic Languages), издаден на английски в Brill, Leiden 2003) от Анна Дибо и О. Мудрак. О. Мудрак много сериозно се занимава с прабългарския език, за което му помага доброто познаване на чувашкия - нещо, което не е често срещано дори сред тюрколозите. Авторите на този речник, разбира се, не поддържаха аргументите на Закиев, но потвърдиха, че те могат да събудят недоразумения сред неспециалистите.

     Участието в тази конференция за мен беше много полезно, защото можах да си дам сметка каква голяма роля играе в тази чисто научна област личният елемент. Това, че славистите се отнасят с голямо недоверие към алтайските етимологии на думи от славянската лексика е известно отдавна и даже разбирам това им отношение. Ако дадена дума, особено общославянска, има общоприета етимология, която се повтаря във всички етимологични речници на славянските езици, не е лесно да се приеме ново обяснение, почиващо на неизвестни в славянското езикознание фонетични и семантични правила. Но тенденциозното им отхвърляне, за да се докаже някаква теза, създадена на ненаучна основа, сериозно усложнява нещата.

     Третата теза гласи, че прабългарският език е бил един от иранските езици и следователно принадлежи към индоевропейското езиково семейство. По въпроса за идеологичните й предпоставки няма да се изказвам, въпреки че въпросът е сериозен и заслужава да му се обърне внимание. Фактически тази хипотеза от научна, преди всичко от езиковедска гледна точка е решително неубедителна. Подобни теории, отнасящи се до етногенеза, в последните години се появяват и възраждат масово преди всичко в бившите социалистически страни. Като пример можем да вземем Хърватия, където индоевропейският или по-точно староирански произход на етнонима хърват е общоприет. Доказателствата и изводите са от най-различен характер, често много изненадващи. Информация по този въпрос черпя от статията на полската славистка-хърватоложка Магдалена Дирас, която съвсем правилно охарактеризира всичките тези "открития" като отдалечени от науката и криещи опасност. Да започнем от прародината на хърватите, която най-напред е била в Индия, след това в днешен Иран, а въобще в Афганистан например се намира известна група, която нарича говорения от нея език хърватски. Глаголицата е била създадена от хървати, които живеели около брега на Черно море. Преводът от гръцки на евангелието не е дело на св. св. Кирил и Методий. Хърватите са имали собствен превод и, разбира се, не от гръцки, а от латински още преди старобългарския превод. Нямат никакво съмение, че хърватите са тези, които първи са дошли в Америка, където са намерени надписи на глаголица. Доказателство за това е индианското племе, което носи името кроатан. Древните хървати, разбира се, не са имали нищо общо със сърбите, които са дошли някъде от Африка и дълго време са били роби в Египет. Всички тези информации са били известни в Хърватия още преди 50 години, но, както обясняват хърватските учени, по идеологически причини са били скривани.

     (Докато се смея мъжката, гледайте за какво става въпрос и се взимайте в ръце, господа автохтонци :):):):):)!

     Една година преди да се запозная с цитираната статия издадох публикация, между другото, за алтайската етимология на етнонима хърват, която може да накърни доброто индоевропейско самочувствие на авторите на представените по-горе виждания. И тук е мястото да обясня защо се заех с този етноним, от гледна точка на неговия произход. Преди всичко, защото голяма част от славянските етноними се появяват в историческите извори след разпадането на хунската държава. Даже името славянин/славяни не прави изключение. Второ, защото намерих нетипична и широка употреба на името хървати като топоним, антропоним и етноним далеч от Хърватия. Разбира се, такъв топоним може да се обясни като място, на което са живели хървати. Намираме го в старочешки, старополски, староруски, унгарски; хрувати е име на сърболужишко племе. Charwatyania е кашубски топоним. Германско племе носи името Harudes. Османците наричат така черногорците. Албанците (шпичани) на служба в Истамбул като градска стража били наричани хървати, а техният началник - Харват паша. В Гърция недалеч от Атина се намира албанско село Харвати. Терени в околностите на Краков са известни в историческите извори като Бяла Хървация. Шведите и немците употребяват думата croato, Krobot, Krabat в значение "диво дете". В славянската антропонимия се срещат съответствия на етнонима хърват, които могат да се приемат като тюркски: Карауда, фамилмно име в Източна Полша, Люблински кръг, където е възможно заселването и християнизацията на татари. Същото фамилно име - Каравуда - намерих в Синеморец в семейството на хора, прогонени от Тракия.

     Етимологиите на етнонима хърват са много и разнообразни. Фасмер предлага староирански произход haurvatā (пазач на добитъка), която Скок смята за възможна. Х. Грегоар вижда връзка с прабългарското име Кубрат. От по-новите етимологии е тази на А. Глухак, който извежда от персийското *har-va(n)t (имащ жени), свързващ я едновременно с името на Кубрат. Важното за мен е това, че съответствия на думата хърват се намират в алтайските езици: haraat "подчинен, васал"; haragul "стража" (монг.) < *karangu
"защита, "прикритие, "охрана" > qarangu "взаимна защита" (клас.монг.)

kargutkie, karaba - "пазач" (манджурски)

qaragu "страж, авангард, челен, преден отряд) ДТС 424 (Ето го и крагуят, бел моя).

хarabпl "пазач" (якутски)

хural "страж", hгrhгm "роб" (чувашки)

karawul "охрана на крепост, командващ гарнизон"; "име на узбекско племе", "охраняваща войска на конкретно място с цел проследяване на врага", "ловец, който наблюдава дивеча и дава знак на другите ловци" (тур. ЕСТЯ, 1997, 290).

     Етимологията на тези лексеми се извежда от прамонголския и пратунгусо-манджурския глагол kara "гледам, пазя" (EDAL, 648). Не е трудно да се забележи, че семантиката на иранския етимон, предложен от Фасмер, и тази на алтайските лексеми е еднаква - става дума за население, чиято задача е да пази, да охранява. Въпросът за произхода на самата дума не е окончателно разрешен. Заемките в двете посоки иранско-алтайска и алтайско-иранска са възможни поради древността на връзките меджу алтайските и индоевропейските езици. Вероятността тази дума да е била донесена сред славяните от алтайците е голяма. Всичко това обаче няма нищо общо с произхода и езика на хората, които са били наричани така.

     Не е изключено от същия алтайски корен да произлиза думата козак/казак. Както знаем, казаците са население, обединено във военни части, чиято главна задача е да охранява границите на държавата. Голяма част от тях са татарски племена, приели с времето руския език и християнството. Коренът *кarа- > *xarа-/xпra (монголски и хуно-български) в останалите тюркски езици може да бъде *kоza ~ *kaza (ротацизъм). Разликата между двете форми хърват-казак е в афиксацията: -g-at/-v-at и к-. *karagat (к > g > v в интервокална позиция), което дава *xгravat > *xгrvat (елизията на гласната а във втората сричка може да се обясни с тенденцията към затваряне на сричката или съкращаване на думата, която наблюдаваме в чувашкия език), -t е афикс за множествено число.

     От гледна точка на тюркското езикознание свързването на името Кубрат, Куврат (Коврат или Корват у Теофан Изповедник) с хърват е възможно. Има още едно основание да допуснем тази връзка, а именно ролята на Кубрат като охрана на източната граница на аварския каганат, за която пише Рашо Рашев. Не трябва също да забравяме, че в алтайската топонимия титлите често са употребявани като лични имена. Това е нормално в тюркските езикови общности, където името на дадена личност се сменя в зависимост от възрастта, положението в семейството, в племето, от ролята в различни важни събития и т. н. Името, записано от чужд автор, благодарение на което е достигнало до нас, като правило не е лично име, дадено при раждането, което да носи до края на живота си, както е сега. Можем да приемем, че Куврат е титла, възприета от византийските автори като негово име, а името му (може би едно от тях) е записаното в Именника Курт.

     За иранския произход на прабългарите и на техния език се говори не за пръв път. Още Н. Я. Мар изказа хипотеза за идентичността на населението, наричано "българи" и "сармати". Проф. А. Бурмов отначало приема тази хипотеза, но после се отказва в полза на тюркския произход. Сега проф. Петър Добрев се опитва да докаже индоевропейската принадлежност на прабългарския език, като представя известни сходства на отделни думи от памирската и българската лексика, в това число и топоними. Обвинява тюрколозите, че са жертва на тюркска илюзия. С него е трудно да се спори, защото той обикновено представя изводите си преди доказателствата. Не е негова вината, разбира се, че не е запознат с основните правила на компаративистиката и въобще с историческото езикознание, тъй като той не е езиковед. След прочитането на 10 - 20 страници за произхода и прародината на българите всеки лингвист е уморен от неудовлетвореното очакване на изводи, основани на доказани фонетични, семантични и граматични закони и правила в езиците, които сравнява. Не са посочени даже конкретните езици и речниците, от които цитираните и сравнявани думи са взети. Както е известно, памирските езици в своето мнозинство са записвани главно през XIX век. За да се стигне до първичните форми на дадена лексема от тяхната лекскика, трябва да се направи сериозно съпоставително изследване. Не е правилно лексиката на славянския български език, която ни е позната от IX век, да се сравнява със сегашната памирска лексика без да се посочват съответствията в староиранските езици и без да се прави реконструкция на тази основа. Трябва да се установят всички промени, които са настъпили по време на приемането на тези думи; трябва да се знае състоянието на езиците, които ги приемат - славянски, гръцки и т. н.

     Най-забавното в тези "открития" е свързването на езика, който говори дадено население с неговата ДНК. Езикът, на който говори дадена общност, обикновено няма връзка с нейната генетична, антропологична и расова принадлежност. Като пример можем да дадем английския език, който е общ за афроамериканците и останалите американци от най-различен произход. Такива примери в историята намираме на всяка крачка с много езици - гръцки, латински, арабски.

     Всъщност тези памирско-ирански хипотези могат да бъдат оставени без особено внимание, ако не беше тяхното масово разпространение и особено предложението да се направят поправки в учебниците - поправки в съответствие с възгледите на създателите на тези хипотези. Както виждате, работата започва да става сериозна, защото отдалечаването от действителността има винаги тежки последствия. Не искам да се увличам в критика на Петър Добрев и неговите привърженици (това вече е правено, между другото, от българския тюрколог Валери Стоянов). Важно е да се подчертае фактът, че иранският и въобще индоевропейският елемент съществува несъмнено в тюркските езици. От историческа гледна точка това е обяснимо. За придвижването на населението на евроазиатските степи от запад на изток, а след това от изток на запад - най-вероятно заради климатични промени - се говори отдавна и за това има археологични доказателства. Каква е била езиковата ситуация в тези времена можем само да предполагаме, но няма съмнение, че при такива обстоятелства езиковите контакти са напълно нормално явление. Често при търсенето на етимологията на дадена дума, намираща се във всичките алтайски езици, прилагайки правилни и доказани фонетични и семантични паралели, стигаме до нейната първична форма и виждаме, че тя има много общо със съответната по значение индоевропейска форма. Това не е някакво откритие, понеже отдавна съществува т. нар. ностратична теория и отдавна са провеждани търсения в тази област, които дават убедителни резултати. Обаче що се отнася до времето, за което говорим (IV - X век), не само можем да очакваме, но имаме и сериозни доказателства, че прабългарският език е вече оформен като самостоятелен език в алтайската езикова общност. Във връзка с това нашите търсения се свеждат до неговата реконструкция на базата на правилата и законите на алтайската компаративистика при изследването на реликтите в историческите извори и на останките в живите езици, които са имали контакти с прабългарския език. Кои са езиците, в които можем да очакваме тези прабългарски заемки? Това са на първо място угро-финските, после славянските, гръцкия, иранските и китайския. Последните три езика дълго време се смятаха за сигурни източници на заемки в алтайските езици заради убеждението за тяхното по-високо културно ниво. Истината обаче не винаги е такава. Значителен брой заемки от алтайската лексика в иранския и китайския езици са доказани.

     Изводът, който бих искала да направя дотук, има практически характер и е свързан с българската топонимия, записана в сборници, които продължават да бъдат издавани и то със забележителен размах благодарение на проекта "Тезаурус на българската топонимия". Напълно правилен методологичен подход, точно спазван от авторите при определянето на произхода на отделните топоними, е тяхното изследване не само на местна българска и балканска езикова почва, но и на старославянска и общославянска. Освен това се обръща и сериозно внимание на изясняването на неславянския призход на голяма част от тях. Най-голям брой чужди топоними са от турски произход и като тюрколог ще се огранича само до тях. Що се отнася до тракийския произход на някои от тях, трябва да кажа, че в тази област не съм компетентна. Издирването на съответствията в турския и особено в османския езици е, както знаем, правилно, но не във всички случаи е достатъчно. Тюркското население, което е заселвало и заселва отделни райони на страната е доста разнообразно по произход и не може да се свързва само с турския език. Кипчакските племена от около X век са били чести гости в България. Вследствие славянизация или туркизация те загубват езика си, но не можем да изключим, че в топонимията са останали следи от него. Тези следи се намират и в лексиката на турските диалекти, които за съжаление са слабо проучени. (Задавам си често въпроса, какво е станало с обширния диалектен материал, който през 60-те години на миналия век беше събран на студентските диалектоложки експедиции, провеждани сред турското население).

     Ще си позволя няколко наблюдения, отнасящи се до изследването на топонимите от тюркски произход. Честа практика е свързването им със турските заемки в българския език, което невинаги е убедително. Като пример може да послужи топонимът Коч, обясняван с турската дума коз (чергарски престой, място за спиране и почивка, лагер, разстояние между две местности), записана в старотюркския и в други тюркски езици, включително турските диалекти. Палаталната лабиална тюркска гласна ц в българския език преминава обикновено в българската о, което дава същото произношение като коч. Етимологичният извод от кци е по-убедителен, особено като знаем, че местността, носеща името Коч се намира в планински терен, където са живели номади. Както виждаме, османотурският език невинаги е достатъчен за изясняване на произхода на българските местни имена от тюркски произход.

     Особено важно е намирането и изследването на топонимите, останали от прабългарско време. Тяхното изучаване ще позволи да потвърдим характерните черти на прабългарския език и да извършим неговата реконструкция. За осъществяването на тази цел топонимията е много по-достоверен извор на информация отколкото прабългарските нарицателни имена в българската лексика. Причината за това е, че верността на етимологията на топонимите може да бъде проверена. Ако от нашия извод излиза, че даден топоним означава например "планински връх", а местността се намира в долина, ясно е, че не можем да го приемем. Освен това топонимите с прабългарски произход (разбира се, ако успеем да съберем достатъчно на брой) ще ни помогнат с по-голяма точност да определим къде е бил употребяван прабългарският език и къде се е запазил най-дълго. Неочакваното за много от нас, даже и за тюрколозите, е това, че въпреки дългия период от време, откакто той не е говорим език, имаме остатъци от него, запазени в българската топонимия.

     Ще представя само няколко топонима, в които наблюдаваме една от особеностите на чувашкия език, отличаваща го от останалите тюркски езици. Става дума за чувашко-тюркската алтернация на началната съгласна s" (*s-) (беззвучна, палатална, спирантна) ~ j (сонорна), напр. s"er (чув. сто) ~ jьz (тюрк. сто). Палатализацията на тази съгласна се приема за сравнително ново явление. Засега в прабългаризмите на Балканите тя не е отбелязана и всичко говори за това, че е била произнасяна като непалатално с (s). Чувашката палатална съгласна s" се явява в другите езици най-често като š.

   Топонимите, за които ще говорим, съдържат думата сарма (сърма, сирма), която е съответствие на чувашката s"пrma (дол, яма, голям трап, рекичка) и на общотюркската пrmak/jпrmak (река, приток на река, страничен ръкав на река/ ЕСТЯ 664 - 665), jarma (извивка, тясна и дълбока долина в планина, пукнатина, клисура, дефиле; върлина в турски). Лексемата s"пrma e често срещана не само в чувашката топонимия, но също така в съседните републики като Башкирия (Таргн зьiрма, Арман зьiрми, Гшгх зьiрма) и Татарстан (Зак зьiрма).  
   Какво е било точното значение на думата в езика на дунавските прабългари не можем да знаем, без да сме запознати със съответните местности. Известните ми места, носещи имена, които съдържат една от тези две думи в които s"пrma е съставна част - обикновено първи компонент на словосъчетание са следните:

1. Сармусаклъка (Сърмусъклъкъ). Местности с това име се намират в Горнооряховско - село Горски Долен Тръмбеш, в Поповско - в селата Осиково и Манастирица, Сармусъкли в околностите на Серес в Гърция. Предложената етимология е турската дума sarmпsak (чесън).

     Вторият компонент на името усаклъка/усъклъка също има своето съответствие в чувашкия език: us"lгx "открито място, поляна", отговаряща на турската дума ачиклък (простор, открито място, отвор, промеждутък). Транспозицията на чувашкия език sпrma us"lгxe" се обяснява като изафетно словосъчетание, където крайната гласна е" (кратка гласна, която можем да срваним със старобългарското ь) е притежателен афикс, отговарящ на турския -п < *sпrmusгкlгкь (прабългарски). Елизията на -а в sпrma се обяснява с хиатуса аи при сливането на двете думи. Афиксът -е"(ь) e ПРИЕТ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК КАТО ОПРЕДЕЛИТЕЛЕН ЧЛЕН -ал-ъ> Сърмусъклъкъ. Изхождайки от сегашното значение на компонентите, семантичната реконструкция на топонима е "речна поляна", което отговаря на описанието на местността: поле, намиращо се на брега на река Янтра.

     Понеже не разполагах с достатъчни информации за географското разположение на останалите две местности, носещи същото име, не можех да бъда сигурна, че предложената етимология е правилна. Доцент Мария Ангелова-Атанасова, ръководителка на проекта за Тезауруса и същевременно авторка на книгата, в която за пръв път намерих споменатия топоним, организира експедиция през юни 2010 г. Главната цел беше да проверим как и в каква степен местностите отговарят на предложената семантична реконструкция. В Горски Долен Тръмбеш никой не помнеше къде се намира тази местност, записана в землячните регистри. След дълго търсене лесничеят Димо Пеев Димов ни заведе на въпросното място, което действително се оказа поляна на брега на Янтра. В следващото село Осиково, Поповско, беше по-лесно, защото попаднахме на добре познаващия местността Вельо Белчев Йорданов, който веднага ни заведе до Сармусаклъка - ливада на брега на Акар дере. От лявата страна на ливадата се намира сух дол, който при обилни валежи влива води в Акар дере. Нашият информатор след малко колебание нарече този дол Дере Сармусаклък. В село Манастирица, Поповско, не можахме да намерим търсената местност. Голяма част от населението беше напуснало селото.

      Както стана ясно, местностите, които носят името Сармусаклък, отговарят на семантичната реконструкция, направена от изведената етимология. И в единия, и в другия случай имаме поляна на брега на река, на брега на дере, където див чесън не расте.

     Следващите топоними, които съдържат думата s"пrma, ще бъдат обяснени само въз основа на описанието, направено от авторите на записа.

     2. Сирма. В околностите на Нови пазар се намира лозово поле Сирма. Б. Симеонов и Е. Иванова предлагат три възможни етимологии: 1) serma (студ, хлад, зима); 2) sermek/serme/ serma/sirma (запустяло, занемарено място - лозе, ниви, имот); 3) si irma < si - съкратена форма на турската дума sцgьt (върба) и jпrma (rzeka), турска. Няма обяснение по какъв начин тази местност може да се свърже с една от трите етимологии.

     Третата от предложените етимологии е в известна степен близка до моето предложение, защото, както вече споменах, jпrma е общотюркско съответствие на чувашката дума s"пrma (река). Вероятно авторите не са имали информация за тюркско-чувашкото фонетично съответствие j- ~ s"- (s-) и поради това началната съгласна s- е неправилно, според мен, изтълкувана като част от турската дума sцgьt. Малко вероятно е една дума да бъде съкратена дотолкова, че от нея да остане само един звук. Трябва да обърнем внимание на гласната -i- в първата сричка вместо -п-, което подсказва, че може би палатализацията на s e в известна степен възможна в езика на аспаруховите българи. Ако такава палатализация се потвърди от други прабългаризми, трябва да признаем, че е почти невероятно при толкова интензивни и многобройни миграции на населението в Северозападна България произношението на този топоним да се е запазило толкова точно. Все пак има известна несигурност, отнасяща се до семантичната реконструкция поради липсата на информация за характера на тази местност и по-специално дали се намира на река, дере или дол.

     3. Сърмеше (Сърмише) - гориста височина на територията на село Леденик, разположено на левия бряг на Янтра, на 37 км от Велико Търново. Във Великотърновско имаме още три топонима, които са прилагателни от Сърмеше: Сърмешкия кайрак, каменлив склон на м. Сърмеша, Сърмешкия мял "ронещ се бряг", Сърмешкия чучур (извор с дървен чучур). Н. Ковачев обяснява този топоним като турски, съставен от думите sпrп "жълт" и meše "дъб".

     Предлаганата прабългарска етимология изхожда от чувашкото словосъчетание s"пrma iše, при което вторият компонент изисква обяснение. Сравнявайки производното съществително от чувашкия глагол iš - чупя, руша, въртя, търкалям (река, камъни); плувам, išeк (сринато място, срутване - Федотов, 175), имаме възможността да реконструираме форманта iše като негово съответствие от по-стар лексикален слой. При сливането на двата компонента в една лексема sпrmaišе хиатусът ai преминава в e или i. Значенията "каменист склон" и "ронещ се бряг" можем да приемем като точни преводи на sпrma iše.

     6. Сърмисач кундур - поле в село Ветрен, намиращо се над река Тунджа. Не е известно дали има нещо общо с Ветренската река, приток на Тунджа. Първият кмпонент Сърмисач е обяснен от авторката така, както при Сърмусъклъка, като място, където расте див чесън (sarmпsak) въпреки фонетичната разлика между двете думи (сач-сак в последната сричка), която не е обяснена.

     Както и в предишните случаи, Сърмисач може да обясним с чувашката дума s"пrma. Крайната сричка -sac" (сач) е неясна. Вероятно е прабългарски вариант на турската jь e ~ jьc"e, "високо, висок, връх" - EDAL 614, а именно (тук пренебрегвам транскрибирането, защото не се приема от текста) сяч - сяч - сич. Делабиализация на гласните при преминаването j > s" (s) е известна чувашка особеност: jumurta ~ sгmarta (яйце); sгk- ~ jьk(ьn) или "падам"; jьz(ьk) ~ с"ер, с"ере (пръстен). В якутски имаме думата sis (планинска верига, хребет, високо място, седловина), Пекарский 2248, а в чувашкия - s"i "връх, височина". Семантичната реконструкция е доста рискована поради големия брой значения на sпrma. Без да знаем как точно изглежда местността, която носи това име, можем да направим само хипотетична реконструкция "височина над река, дол".

     Проблемът се усложнява допълнително с втората дума kundur (кундур), която авторката определя като неясна. Дейстивтелно трябва да се съгласим с нея, че връзката с турския глагол kondurmak е съвсем неубедителна. Не е изключено тази дума също да е прабългарска. Първото съответствие, което идва наум, е чувашката дума хгntгr (хгndгr) - бобър, в турски kunduz (видра), с ротацизъм r - z. Съответствието k - х, "а (чув) - u/o (тюрк.), както и озвучаването на -t в интервокална позиция са правилни. Както показват голяма част от прабългаризмите, съгласната к не е преминала в х, както това е станало в чувашкия. Прабългарската реконструкция kondur е правилна.

     От казаното дотук можем да направим хипотетичен извод, че в местността над Тунджа е имало бобри. Единственият начин да получим повече информация е огледът на местността. Не можем, разбира се, да очакваме, че там не са станали промени от времето, когато е дадено името, но може да са останали разкази и спомени от стари времена.

     7. Сърман ашъ (Сирман ашъ) - нивичка в околностите на село Чучер (Чам дере). Изхождайки от старото име на селото, можем да предположим, че там се намира дере. Авторът допуска, че първият компонент е силно деформираната турска дума sigirmayin, а вторият е от agaзi.

     Според мен Сърман се обяснява като s"пrma + -n (афикс, образуващ притежателен падеж при основите с крайна гласна) като първи член на изафетно словосъчетание. За втория компонент ашъ можем да допуснем, че произхожда от глагола aš-, който в чувашки език има следните значения: 1) ходя, преминавам по вода, кал, трева или сняг, така че краката ми да потъват в тях; 2) бягам в тръс. Неговото съответствие в якутския е ās- "преминавам, прекрачвам граница, протичам, просмуквам". Именна форма ās не е записана. Производната чувашка дума āsа" "бързо преминаване, вървеж" позволява да направим реконструкцията s"пrmгn аšг "бързо течение на реката" (аšг + притежателната наставка а"/е" (ь), която в края на думата е подложена на елизия). Топонимът може да бъде разбран като "място, където реката има бързо течение и се разлива често".

     В останалите тюркски езици основните значения на глагола аš са: преминавам било на планина, излизам от бреговете (река), разливам се. Значението на производни форми, образувани с афиксите -пg ~ -u ~ -a, са: "проход, седловина, по която планинският път прехвърля оттатък билото, низина, подножие, поли на планина" (ЕСТЯ 1974, 212 - 215), например - аšа (турски, гагаузки диалект).

     Както фонетичното съвпадение на чувашкия и общотюркския глагол (аš), така и по-тясната семантика на чувашкия глагол в сравнение с общотюркския показва, че той е заемка, най-правдоподобно от кипчакски език. Отговарящата му прабългарска глаголна форма е по-скоро ul-l/al (ламбдаизъм š - l), от която в чувашкия е запазена производната форма ul"aх "ливада на брега на реката", "равна, ниска местност на реката, заливана напролет", ul"ax - "изкачвам се" - аš - (Федотов). Изводът е, че топонимът Сърман ашъ е може би от времето на куманите и печенезите. Думата сърма, която е несъмнено прабългарска, като географски термин е разпространена сред кипчаците. Трябва също да вземем под внимание възможното преосмисляне при смяната на населението и неговия език.

     Що се отнася до семантичната реконструкция, трябва да знаем дали това малко поле се намира на брега на река (дере), което често бива заливано напролет, или е в подножие на планина, или пък на път, който води към билото. Разрешаването на този въпрос има значение за тюркското и дори за алтайското езикознание, защото тук контаминационните процеси между различни коренови думи при преминаването от един тюркски език в друг са очевидни.

     Тюркско-чувашката алтернация j- ~ s"- (*s-), на която се опира етимологията на топонимите, съдържащи думата сърма, трябва да се има предвид и в други случаи. Пример за това са топонимите Сар и Сър, които редовно са обяснявани с турските думи sarп (жълт) или sigir (говедо). Необходимо е да се провери дали местността не отговаря по-скоро на чувашката дума s"пr (сьир) - "стръмнина, урва, яр, склон на бряг - jar (яр) "стръмен бряг, пропаст, отвесна скала (тюрк.); пропаст, вир, водовъртеж, дол (тур.) - яр (стръмен бряг, пропаст) - български език.

     В заключение искам да подчертая, че запазените в чувашкия език особености на прабългарския език са важни езикови факти, които трябва да бъдат взети под внимание, когато топонимите са с неясен произход или когато етимологичните изводи не отговарят на особеностите на назованите местности. Тяхната интерпретация от гледната точка на прабългарския език би била много по-трудна без изчерпването на всички възможности, които дават старобългарският, съвременният български, както и техните съседни балкански езици, главно гръцки и турски, и техните заемки в българския език. Благодарение именно на старателно събираната и изследвана топонимия имаме възможност да разгледаме тези топоними от гледната точка на прабългарския език.

               М-м-м-м, вкусно-о.....
   Тука едни хора напират и искат наука :):):). Сега, като я получихте, по-добре ли ви стана?


Добавих и един концерт, пеят и свирят чувашите. Можете да превъртите записа на 4.00 минута, а след това да запеете заедно с тях "аляна, галяна, пуртукаляна, блага душка медена, шикеряна......"
                                         СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ.










Гласувай:
8



1. mt46 - Е,
05.04.2021 23:04
това е вече сериозна лингвистика... :)
цитирай
2. mt46 - А професорът по стопанска история П. Добрев е известен псевдолингвист... :)
05.04.2021 23:08
"Сега проф. Петър Добрев се опитва да докаже индоевропейската принадлежност на прабългарския език, като представя известни сходства на отделни думи от памирската и българската лексика, в това число и топоними. Обвинява тюрколозите, че са жертва на тюркска илюзия. С него е трудно да се спори, защото той обикновено представя изводите си преди доказателствата. Не е негова вината, разбира се, че не е запознат с основните правила на компаративистиката и въобще с историческото езикознание, тъй като той не е езиковед. След прочитането на 10 - 20 страници за произхода и прародината на българите всеки лингвист е уморен от неудовлетвореното очакване на изводи, основани на доказани фонетични, семантични и граматични закони и правила в езиците, които сравнява. Не са посочени даже конкретните езици и речниците, от които цитираните и сравнявани думи са взети. Както е известно, памирските езици в своето мнозинство са записвани главно през XIX век. За да се стигне до първичните форми на дадена лексема от тяхната лекскика, трябва да се направи сериозно съпоставително изследване. Не е правилно лексиката на славянския български език, която ни е позната от IX век, да се сравнява със сегашната памирска лексика без да се посочват съответствията в староиранските езици и без да се прави реконструкция на тази основа. Трябва да се установят всички промени, които са настъпили по време на приемането на тези думи; трябва да се знае състоянието на езиците, които ги приемат - славянски, гръцки и т. н."
цитирай
3. dobrodan - Досега....несериозна ли
05.04.2021 23:11
беше?
Да, да, Дроздов не е сериозен автор :):):).
Знаеш ли, че го цитират на куп места? :)
Лошото е, че ако науката напредва с тия темпове.....няма да съм жив, докато наместят кое откъде е.
И докато признаят, че е прав на поне 85% от това, което е написал. Никой не е стигнал стоте.
цитирай
4. dobrodan - А-а-а-а, не знам. Не съм професор, няма и да стана.
05.04.2021 23:16
Имах някой и друг такъв на главата си, отървах се овреме.
От това, което е написала госпожата виждам, че много от допусканията ми са верни.
Нямам нищо против иранската част. Имаме я в езика, за съжаление не един и два тюркизма са описани като иранизми. Обаче....човек и сляп да е, ще разбере, че езикът на управленската върхушка няма нищо общо с индоевропейски....
цитирай
5. notfun - ,,,впечатленааа съм ..от този Клип..)))
05.04.2021 23:44


а, Науката, тук...се лее изобилно...респектира...
хареса ми,краси, но много за четене, брате)
и аз се поуморих, 2/3 го изчетох, утре,ще се 'върна'...
Идеята ти ,е Идеална,нали..както обичам да казвам..)
поздрави, и приятна почивка..
....
цитирай
6. dobrodan - Юли, ако знаеш какво подготвям :):):).
06.04.2021 00:09
Може да ти пратя някоя извадка тия дни :).
Ковчегът на завета....
Не, не е история, този път не.
цитирай
7. vled - Езиковедството е блато, в което е много лесно да затънеш особено в непознат език!
06.04.2021 13:18
ТЮРКИТЕ или ТУРАНИТЕ и Хуните като част от тях са смес от бялата (индоевропейска) и жълтата раса, т.е. полумонголоиди. Такива са хората от:
Казахстан,
Узбекистан,
Татарстан,
Киргизстан,
Туркменистан
и част от Турците.

Българите (тъй наречените Прабългари) са чисти индоевропейци. Последните и на второ място в Европа по мащабност генетични проучвания, извършени с изследвания на КРЪВНИ, а не слюнчени проби на 808 български мъже християни и мюсюлмани показват, че АЗИАТСКИТЕ ГЕНИ при българите са САМО 1, 5 %!
Това е последният пирон в ковчега на Тюркската теория, която през19 век някои западни историци разпространяват за произхода на българите, а част от младата тогава българска научна гилдия приема.

Да се твърди днес, че прабългарите са тюрки и техният език е тюркски не само че не е вярно, но е направо глупаво!
Езиковедството е блато, в което е много лесно да затънеш особено в непознат език!


цитирай
8. dobrodan - Vled, в постинга горе въпросът, който така силно те тревожи,
06.04.2021 13:26
е отлично пояснен.
"Най-забавното в тези "открития" е свързването на езика, който говори дадено население с неговата ДНК. Езикът, на който говори дадена общност, обикновено няма връзка с нейната генетична, антропологична и расова принадлежност. Като пример можем да дадем английския език, който е общ за афроамериканците и останалите американци от най-различен произход. Такива примери в историята намираме на всяка крачка с много езици - гръцки, латински, арабски."

Пояснявам за поне десети път - не сме тюрки.
Ние сме пра-пра-пра-пра... и така към 50 поколения - дядовците им. Олекна ли ти?
От всичко можеш да се извъртиш при търсене на доказателства в подкрепа на дадена теория, но от езика - не.
В тоя ред на мисли.......кой и кога определи кои точно гени са индо- и европейски по принцип, че единно становище нещо не намерих?!
"Изгряла е месечинка" е добруджанска народна песен. Добруджанска.
цитирай
9. vled - САРМИ, МУСАКА, АСМА, АЙРАН
06.04.2021 14:03
„Топонимите, за които ще говорим, съдържат думата сарма (сърма, сирма).
2. Сирма. В околностите на Нови пазар се намира лозово поле Сирма. Б. Симеонов и Е. Иванова предлагат три възможни етимологии: 1) serma (студ, хлад, зима).”

Още едно доказателство за блатото на лингвистиката.
САРМИ, МУСАКА, АСМА, АЙРАН са тракийски думи заети от турците затова днешните балканци не могат да си ги разделят.
Могат да се намерят дори далеч на Изток при Тюрките, които са половиневропеиди, половин монголоиди, т.е. при тях идват от иранските езици.
СЕРМА е тракийска дума и означава течение на река
СИРМА е тракийско женска име останало и в днешния български език заедно с много други.


цитирай
10. dobrodan - Както сам си разбрал, тракийският език
06.04.2021 14:10
се очертава да не е бил ама БАШ индоевропейски.
Госпожа Анна Дибо откога прави едни съпоставки :), но кой да я чете......
Пуснах преведен Дроздов, има над какво да се замисли човек.
Обаче, докато не станем за смях и на овцете.......няма да мирясаме.
Ще разровя много сериозно дали наистина прародината не е Волго-Уралието.
Слабо копаят там археолозите.......или мълчат какво са намерили.
Не може да смятаме, че само на запад са се разселвали дани, свеони, ар-уси.......нур-мани, бай-къйиу-инги и всичките "инги".......
Толкова малко се знае.....или показва.
цитирай
11. vled - Много точно казано…
06.04.2021 15:30
Много точно казано…
„От всичко можеш да се извъртиш при търсене на доказателства в подкрепа на дадена теория, но от езика - не.”
....
Според езиковедите в българския език има само около 10 (десет) тюркски думи и около 800 (осемстотин) ирански.

цитирай
12. dobrodan - Остатъците от стария език, Vled, са толкова, колкото
06.04.2021 19:11
малко хора изобщо могат да допуснат :):):).
И на това ще му дойде времето.
Можеш да си освежиш паметта с някои надписи......по чудо оцелели :).
Но няма да поднасям всичко ей-така.
Всеки при желание може да ги намери.
Може да започнеш с едно най-обикновено повелително наклонение, особено в множественото му число.
Местоименната система, например личните местоимения. Защо ли не са славянските.....
Няма случайности в тия неща. Родителен падеж на местоимението Аз. Го. Дателен - мене, ми...... Или Аз в стария език - мен, мин, бин....
Същото това чудо е афикс за глагол....га.
Дроздов ти е на разположение. Четете, хора :). Знам, че не се харесва, но виждам, че и немалко са му обърнали внимание.
Де да бяха само думите :).
цитирай
13. radostinalassa - Най-забавното в тези "открития" е свързването на езика, който говори дадено население с неговата ДНК. Езикът, на който говори дадена общност, обикнове
07.04.2021 14:22
Това е крайно невярно съждение. Защо напр. т. нар. гърци още нямат доста букви в азбуката си - защото не могат да ги произнасят.
цитирай
14. dobrodan - Е, намери госпожа Пажимиес
07.04.2021 15:05
и вземи да й обясниш тия неща, да не се излага занапред.
Радостинке, гърците учат и други езици освен родния си. Или пък...не? :)
цитирай
15. radostinalassa - Значи няма разлика в...
07.04.2021 17:18
гласовите апарати на соевете? това е ново пет. Доста смешно.
цитирай
16. dobrodan - На СОЕВЕТЕ няма, разликите са при подсилването или не на
07.04.2021 19:19
определени лицево-челюстни мускули на детето в процеса на научаване на майчиния му език. Останалото е придобита мозъчна нагласа и се нарича чужд акцент.
цитирай
17. radostinalassa - Значи гласовият апарат се състои от мускули?
07.04.2021 19:44
Тази теория е нова. А за другото е точно обратното - езикът на детето формира мозъка му. Нашият език е най - сложен и при нашенски субстрат се формират най - умните деца на света.
цитирай
18. dobrodan - Радостина, не ме вълнува особено генетиката на никой народ.
07.04.2021 19:51
Нито арменска, нито финландска, нито банту. Имаш Интернет - използвай го.
Мускулите на лицето и особено челюстните са съставна част от човешкия говорен апарат. Провери си в учебниците.
цитирай
19. radostinalassa - А гърлото?
07.04.2021 20:17
Небцето?Ако направиш генетично изследване на детето си, едва ли ще ти кажат , че то е негър.
цитирай
20. radostinalassa - wasp e трол
07.04.2021 21:22
За Кирк не си спомням какъв е , но факта , че му пиша го опровергава. Т.е. когато не е пиян или луднал. Арменецът май се е самоизтрил. Какъв подвиг.
цитирай
21. radostinalassa - Негрите са били канибали и затова...
07.04.2021 21:24
червата им са с 1 м по - къси. Т.е. нямаме нищо общо с тях и с гърления им български.
цитирай
22. saankii - г жа Расса Ракетова Путенскоя, Бялата Раса, НЕ Е доминантна!!..
07.04.2021 23:04
radostinalassa написа:
Небцето?Ако направиш генетично изследване на детето си, едва ли ще ти кажат , че то е негър.


нито..агресивен, асимилираш Субект..
ТЯ се 'дава' на Земята "за Учител"!
за да обучава другите.4 Раси на Познание, Мир, и БезусловнаЛюбов!

...бягай да търсиш Спас Мавров в Тубата, той е БАШ БългароЛюбец!
поспри се,да комбинираш...нелогични извадки, и чЕтенки от целият Интернет!
не можеш, да ги преглътнеш, и консолидираш, щотооо, щото...)))
щотоо, не ставаш за Езотеричка в Горните Класове...
поняла, дорогоя ?)

Истинската история зад легендата за Леда и Лебедът

https://youtu/Zo1HyTW4aSw
цитирай
23. dobrodan - https://www.plovdiv24.bg/novini/interesno/V-Bulgariya-otkriha-choveshki-ostanki-na-45000-godini-1071261
08.04.2021 09:54
Интересна статия :). Който иска, да я разгледа.
цитирай
24. radostinalassa - А как трансплантират органи , Фуно?
08.04.2021 14:09
От една раса на друга? профана Профанова. Замълчи от срам.
Гледах клипа на тангриста, но не съм убедена ,
цитирай
25. radostinalassa - Казах ли ти , че езотериката е за по -....
08.04.2021 18:15
ненадарените хорица, като тебе напр. И за троловете като тебе.
цитирай
26. dobrodan - Моля ви и двете, не проявявайте
08.04.2021 18:27
нелицеприятните черти от характера на нежния пол?
цитирай
27. dobrodan - Поради наличето на цял постинг, посветен на г-жа Цавка
09.04.2021 14:13
ще изтрия последните два коментара. За любопитните - в следващата тема :).
цитирай
28. leonleonovpom2 - Здравей, Краси!
09.04.2021 15:09
По начало, всичко е възможно!
Но има едно основно правило, изпитано през годините !
Доминиращ народ не приема език на подчинен народ
Доказателство са всички съвременни империи !Да, говорят подчинените народи в Африка, Азия, Америка английски, но англичаните не говорят техният език, официално
Така е и с Рим! Да ,приели са гръцкия като спомагателен ,но не са се отказали от техния И техният е жив в романските езици, а гръцкият се е свил само в Гърция и в някои науки Нищо повече
Сега да направим аналогия с Българския Българите се отказали от езика си и приели славянски? Такова чудо няма никъде И създали азбука за славяни ?Нормалната логика в такива случаи предвижда загуба на властта Но това не се получава, напротив Българското се очертава навсякъде- в езика ,във властта, в дипломацията...
Така ,че сливането на Българи и славяни по този механизъм е невероятно
Има само една възможност за това, езикът на Българи и слявяни да е или еднакъв , или много близък! Което пък подсказва други , логични неща!
Науката е преди всичко логика , а не сбор от абстрактни неща, нямащи връзка помежду си За всякаква наука важи това, не само за историята!

Хубав ден!
цитирай
29. dobrodan - Приятелю мой, това ти съждение
09.04.2021 15:14
за господстващ народ и налагане на езика му е опровергано много пъти.
Защо румънците не говорят български? Французите кога бяха "господари" там :)?
Защо италианците не говорят на латински език?
Защо руските велможи са говорели на френски близо сто години?
Защо поляците и чехите не говорят немски?
Вглеждай се по-дълбоко в историята, ако искаш отговорите. :)
цитирай
30. leonleonovpom2 - Краси, даваш частни случаи!
09.04.2021 19:49
Румъния е изкуствено създадена държава, на база Български земи От папата и от Австроунгария! Френският е бил господстващ език тогава, затова фигурира в езика им ,но има и италиански и Български думи в него! Нашите са около 20 %
Италианският и останалите езици от латиногрупата са на база латински език!
Не само руските , но и пруските са говорили два века на френски По простата причина ,че е бил световен език, както английският сега Но народът им си е говорил своя език!
Чехи и поляци не говорят немски ,по простата причина, че не са считани за част от немската общност, не са приобщени към нея

Друго подчертавам-доминиращия народ налага езика си като водещ в държавата или империята си! Не познавам вариант, да приеме език на подчинен народ и да просъществува! Империята на Александър Велики е крещящ пример за това!!Всички световни империи го доказват Който заиграе и с чужжс език, обречен е на гибел- двете ИРИ!
Затова, признаването на македонски език ,неминуемо води до македонска нация!
Коментирам основно това-Държавата Българска, езикът славянски? Вариант на Александър Македонски, на империята му Е, колко е просъществула империята тя
Затова във Франция със закон се налага френският език за задължителен Който е сложил ръка на езика, сложил я е и върху държавата! Няма по- силно оръжие от езика И нашите владетели са го знаели! Затова сме оцелели
Единственото приемливо нещо е ,че славянският език е и Български!

Хубава вечер!
цитирай
31. radostinalassa - Румънците не говорели български?
09.04.2021 19:55
Чудно. Тези над северната ни граница са говорели доскоро.Надявам се някой управник, избран с генетичен тест да не се опита пак да ни натресе латиницата. Ще станем умни като западняците.
цитирай
32. dobrodan - Ваньо, защо ние не проговорихме турски език за тия
09.04.2021 20:23
поне триста години под тяхна шапка като майчин? :)
Определено доминиращият народ в Аспарухова България (а според едни сведения и до доста по-късно) не е говорел и пишел на славянски :) поне до царя Бориса покръстителя.
Я да помисля още малко..... Ха....унгарците :). Днешният им език не е родният им, а много дълго не ги е владял никой.....мисля, че до Австро-Унгария поне.
Между другото, единият им крал Бела (не помня кой) се е титуловал крал на българи и маджари......
Излиза, че познатият ни свят все е частен случай :).
В Римската империя са говорели много езици, може би най-малко латински :). Това не е новина, управниците винаги трябва да научат езика на покорения народ....иначе няма да са управници за дълго време.
Между другото...нещата се случват, когато управляващият народ започне да преодолява семейната кастова бариера. Децата първо научават майчиния си език. Не виждам нищо странно и невъзможно в това.
Като стана дума.....за чувашите например. Днешният им език не е родният им, научили са го от нас, доказуемо и документирано :).
цитирай
33. leonleonovpom2 - Унгарците са били 150 години под ...
10.04.2021 19:01
Унгарците са били 150 години под турска власт, сто години са били наши васали!
Ако подчинените на османлиите народи бяха заговорили езикът им като мойчин, Турция щеше да е в границите си или поне Велика империя и днес
Ако унгарците бяха заговорили и те немски, Австро-Унгария щеше да съществува
И обратно- приемането на гръцкия в Македонската държава за основен и в Рим - за спомагатлен, спомага при първите за бързата им гибел!На другите- във времето!
Но на мен идеята е друга
Метрополията, доминиращите, не приемат никога език на васален или подчинен народ! Съвременните империи са доказателство- до една! Стане ли това- примерите са в миналото, те бързо загиват! Македонската империя например
Франция как става велика държави и после империя ?С езика- френския Писа ти , аз съм посвещавал постинг -във пруския и в руския двор се говори на френски!
В самата Франция този език се практикува в Париж и в район около него Език е на Франсоа Първи Налага го със закон, неговия език, не на някой друг в държавата му!
Така, Борис няма да наложи чужд език, а езика ,който говори династията му Защото ,в противен случай, династията му ще стане излишна
Смятам ,че ме разбираш! Не може ,например империята да е френска, а езикът и да е каталунски? Може, но и империята трябва да е каталунска Или в английската империя да се говори на някакъв нигерийски диалект Дори шотландски и ирландски няма да приемат!

Хубава вечер!
цитирай
34. dobrodan - Ваньо, налагането на славянския език (или т. нар. старобългарски)
10.04.2021 20:01
за официален държавен език е станало посредством църквата, другото просто не е вярно :). Ще мине време, ще го разбереш :).
Ех, приятелю :). Не става веднага, знаеш ли колко години минаха, докато проумея, че нещо не е изобщо на мястото си, ама никак не е на мястото си в българската история...
Българите са си имали собствена религия, но не са закачали чуждите вероизповедания. Докато Борис-Михаил не е решил да стане по-голям християнин от папата, пардон, патриарха :).
Харесва ми, че поддържаш толкова дълго време една и съща теза, това е за уважение, безспорно, поздравления :).
Обаче се питам, след като виждаш, че тя не е ммм....как да го нарека.....доказуема, може би, защо настояваш, че е вярна :).....
Тукашните българи сме различен народ :) от дядовците ни, не можем да отречем нещата, които другите знаят за нас, защото не ни изнасяло, видите ли.....
Ето, написал си го. "Франция как става велика държави и после империя ?С езика- френския Писа ти , аз съм посвещавал постинг -във пруския и в руския двор се говори на френски!
В самата Франция този език се практикува в Париж и в район около него Език е на Франсоа Първи Налага го със закон, неговия език, не на някой друг в държавата му!"
В старите книги Борис е определен като "син на безродна славянка"....... Може би това е верният отговор?
цитирай
35. barin - Здравей, Добродане. Български ...
11.04.2021 10:07
Здравей, Добродане. Български думи откривам в много езици, а особено се изненадах, че има много общи с персийските. Дори написах отделна тема затова. Впрочем не съм сигурен откъде е началото на тези думи, но като се има предвид, че сме по-стари от повечето ( всички) народи наоколо би следвало повечето думи да са си наши. Разбира се това не означава, че всеки по-стар език дава думи на останалите, които си приличат. Техническите термини са английски предимно, защото много от изобретенията навлизат от Великобритания и САЩ.
Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 1042918
Постинги: 381
Коментари: 4984
Гласове: 4142
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031