Когато съм в страх, на Теб ще уповавам. Пс. 56:3
След рутинен годишен преглед, лекарят открил малка рана на рамото на 4-годишния Калвин и след като намазал мястото с мехлем, поставил марля с лепенка. У дома, когато дошло време лепенката да се махне, Калвин започнал да хленчи от страх. Желаейки да успокои сина си, баща му казал: „Калвин, нали знаеш, че никога няма да направя нещо, с което да те нараня?“ Той искал неговият син да му се довери и така страхът от премахването на лепенката да изчезне.
4-годишните не са единствените, които се плашат и се стъписват пред лицето на трудностите. Хирургични операции, раздяла с любим човек, ментални и психологични проблеми – и много други – предизвикват нашите въздишки, стенания, плач и страхове.
Давид е преживял момент на страх, когато бягал от завистливия цар Саул и се оказал на вражеска филистимска територия. След като бил разпознат, той се уплашил, понеже не знаел какво го очаква (1 Царе 21:10-12): „И Давид ... много се уплаши от гетския цар Анхус“ (ст. 12). Размишлявайки върху тази критична ситуация, Давид пише: „Когато съм в страх, на Теб ще уповавам ... На Бога уповавам, няма да се боя“ (Пс. 56:3-4).
Какво ще правим, когато притесненията на живота „раздвижат“ страховете ни? Трябва да се доверим напълно на нашия Небесен Отец. А. Джаксън
Отче, в своята човешка същност аз съм склонен да се страхувам. Помогни ми да осъзнавам и преживявам Твоята любов и грижа, дори в трудните периоди от живота, амин.
ДАЛИ СЕ НАМИРАМЕ В СИТУАЦИЯ, КОЯТО ПРЕДИЗВИКВА СТРАХ В СЪРЦЕТО ВИ? ГОТОВИ ЛИ СТЕ ДА СЕ ДОВЕРИТЕ НА СВОЯ ЛЮБЯЩ ОТЕЦ И ДА СИ ПОЧИНЕТЕ В НЕГОВАТА ГРИЖА, КАТО МУ ПРЕДАДЕТЕ В МОЛИТВА СВОИТЕ СТРАХОВЕ?
АБВ НА СПАСЕНИЕТО
И съвсем простичко, по детински, ще ви обесня „АБВ-то на спасението“. Единственото, което ти и аз трябва да направим е да признаем, че сме съгрешили против Бога и че имаме нужда от Спасител.
В Римл. 3:10 ни се казва: „Няма праведен ни един“
А в Римл. 3:23 четем: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“
Всички ние сме се родили грешници и поради тази причина, ние всички трябва да се новородим (да се родим отново духовно), за да влезем в Небесното Царство. „Заплата на греха е смърт “ (Римл 6:23). Заплата е смъртно наказание! Но ... тук идва Благата Вест - „а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“
Скръбта по Бога е тази, която ни води до истинско покаяние за греховете срещу праведния, справедлив Бог и настъпва промяна на сърцето. Ние обновяваме ума си, а Бог променя сърцата ни и ни възстановява, съживява отвътре навън. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Това беше А-то.
Следва Б: Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос е Господ. Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос умря за твоите грехове, че беше погребан и че Бог Го възкреси от мъртвите.
В Римл. 10:9-10 четем: „и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите.“
И В: да призовеш името на Господа. Това означава да се довериш , да повярваш с цялото ви сърце, че Исус Христос е Този, Който казва, че е. Всеки човек, от Адам, та чак до днес, който някога е живял по лицето на земята, ще преклони коляно и ще изповяда с устата си, че Исус Христос е Господ - Господ на Господарите и Цар на Царете.
Римл. 10:9-10 четем: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“
Преди да прочета този силен стих - Римл. 10:13 - бих искал да кажа следното: Може би днес има някой, който трябва да посвети отново живота си на Бога. Ти се се отклонил, отдалечил си се и Господ те призовава обратно при Себе Си. Не случайно четеш тези редове. Това е така, защото днес трябва да се върнеш при Него. Бог те обича и ти Му липсаш. Бог не ти е ядосан. Той не те осъжда и те чака с отворени обятия!
Римл. 10:13: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".
А ако ти никога не си призовал името Господне, за да бъдеш спасен, какво чакаш? Не виждаш ли какво става по света? Защо си играеш с най-важното, съдбовно решение, което трябва да вземеш в живота си, за да имаш вечен живот? Днес е деня. Днес е спасителен ден.
Библията ни предупреждава за краткостта на живота. „Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва“ (Яков 4:14). Библията не ни казва да се замислим дали да повярваме някой ден, а да повярваме днес! „Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“. (Евреи 4:7). Никой от нас не знае колко време имаме останало в този живот или какви ще бъдат обстоятелствата на нашата смърт. Можем да умрем по внезапен, неочакван начин, който ще попречи на предсмъртното повярване. Единственият разумен избор е да се покаем и да повярваме в Исус Христос днес. „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!“ (2 Коринтяни 6:2).
Помнете и това: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието ... Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петрово 3:3-4, 9)
