КОГАТО ЧОВЕК ПАДА В ГРЯХ
Да знаете, че когато човек пада в грях, всичко в него се променя – лицето, нагласата, гласът, погледът, външният му вид. Както и обратно, човекът, който влиза в благодатта, в Църквата, човекът, когото преди си виждал и е вонял от километър на плътски живот и грях и е излъчвал порочност, когато влезе в Църквата, започне да се моли и се кае, става тих, хубав, привлекателен. Казваш си: какъв беше и какъв е сега! Не знам дали съм ви разказвал тази история, за която се твърди, че е истинска. Когато Леонардо да Винчи искал да нарисува Христос върху „Тайната Вечеря”, той потърсил най-красивия и непорочен младеж в града, за да го има като образец. Намерил един непорочен младеж, чието лице блестяло от чистота и го изрисувал като Христос. След дълги години, когато
напреднал с картината, потърсил друг
човек, за да нарисува Юда. Той искал да намери някой лош човек и действително намерил такъв. Когато този човек седнал да позира, започнал да плаче, защото бил същото лице, станало образец за Христос, което впоследствие със своя живот заприличал на Юда. Това обаче го виждаме всеки ден – и двете крайности: човеци, които бяха мъртви в своите падения, да оживеят и да станат като ангели; и да виждаш ангели, които стават като демони, дори по-зле от тях. Затова трябва да бъдем изключително внимателни и да имаме страх, но не психологически страх, а здрав страх, в смисъла, в който ап. Павел казва: със страх и трепет вършете вашето спасение. Не си играйте с тези неща, не докосвайте ел. проводници, трябва да бъдете много внимателни в ума си, очите ви да бъдат отворени на 100. Затова изобразяват
светците с големи очи, за да се вижда
тяхното голямо внимание, така че нищо
да не им убегне и ако стане нещо, веднага
чрез покаянието да го поправят. Така трябва да прави човек. Тук много помага всекидневното себеизследване - да не оставяме нещата да минават ей-така, но не, за да си създаваме душевен стрес, безпорядък и смущение, а здравословно себеизследване и да се каем за греховете всеки ден.

Лимасолски митр. Атанасий