Прочит: 2 Кор. 12:7-10   „... И така, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мен Христовата сила.“ (2 Кор. 12:9)


  Когато поема в грешна посока, започвам да се поддавам не само на моментните тревоги, но и на тези от миналото. В един такъв случай си спомних песен за това как трябва да живеем със старите белези. Помислих си: „Аз имам толкова много!“ В този момент Бог ми припомни нещо, което бях научила в час по имунология.


Белезите са естествен етап от оздравителния процес. Раната не се превръща в белег, докато не е напълно оздравяла. Ако имаме белег, значи раните са оздравели. Разбрах, че мога да избера как да гледам на белезите - като спомени за минали наранявания или като знаци, които ми напомнят как Бог ме е извеждал на пътя на изцелението и подновената надежда. Когато погледна към белезите, мога да си спомня болката или верността и неизменната любов на Бога, Който има силата да изкупва и обновява, да променя и възстановява.


  „Господ ми се яви отдавна и рече: Наистина те възлюбих с вечна любов; Затова продължих да ти показвам милост.“ (Йер. 31:3)


  Молитва: Исусе, наш чуден Лекарю, напомняй ни, че разбираш страданието ни и имаш силата да ни възстановиш, амин. 


    „Но, казва Господ, даже и сега се обърнете към Мене С цялото си сърце, С пост, с плач, и с ридание;И раздерете сърцето си, а не дрехите си, Та се обърнете към Господа вашия Бог; Защото е милостив и щедър, Дълготърпелив и многомилостив, И разкайва се за злото ...И ще ви възвърна годините, които изпояде скакалецът ...“ (Йоил 2:12-13; 25)

    Мисъл за деня: Ще прославям Бога, Който ме е изкупил и възстановил.

    Мюриела Александър (Индия)

    Да се молим: ДА ВИЖДАМЕ В БЕЛЕЗИТЕ ОТ МИНАЛОТО ЗНАЦИ НА ИЗЦЕЛЕНИЕ.