Прочит: Исая 31-32; 1 Сол. 1 и Йеремия 36:27-32



„... дойде това слово към Йеремия от Господа.“ (Йер. 36:1)


  В ранните години на 19 в. Томас Карлайл дава един ръкопис на философа Джон Стюарт Мил, за да го прегледа. По някакви причини, дали случайно или преднамерено, ръкописът бива хвърлен в огъня. А той е бил единственото копие на Карлайл. С непоколебимост той сяда и написва отново изгубените глави. Пламъците на едно огнище не биха могли да спрат историята, която е останала непокътната в ума му. След голямата загуба Карлайл сътворява своята забележителна творба - „Френската революция“.


  В кратките дни на древното юдейско царство Господ казва на Йеремия: „Вземи се един свитък и напиши в него всички думи, които ти говорих“ (Йер. 36:2). Посланието разкрива Божията загриженост, с която призовава Своя народ да се покае, за да избегне предстоящото нашествие (ст.3). Йеремия прави каквото му е казано. Свитъкът скоро намира своя път до юдейски цае Йоаким, който съзнателно го къса и хвърля в огъня (ст.23-25). И това сякаш влошава ситуацията му. Но Бог казва на Йеремия да напише друг свитък със същото псолание. Той казва: „Няма да има от него кой да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен - денем на горещината, а нощем на сланата.“ (ст.30).


  Възможно е някой да звеме решение да изгори в огън Божиите думи, написани на книга. Възможно е, но напълно безсмислено. Словото Божие ще остане, защото е вечно.      Т. Густафсон


  Отче, помогни ми да вземам думите Ти присърце, дори и когато са трудни за слушане. Моля те, дай ми смирено и покорно сърце, амин.


  КАКВО Е КАРАЛО МЕН ИЛИ ХОРА, КОИТО ПОЗНАВАМ, ДА ПРЕНЕБРЕГВАМЕ БОЖИИТЕ ДУМИ? ЗАЩО Е ОТ ЖИЗНЕНО ЗНАЧЕНИЕ ДА СЕ ПОДЧИНЯВАМЕ И ДА СЛЕДВАМЕ ПОКОРНО НЕГОВИТЕ ИНСТРУКЦИИ?


  АБВ НА СПАСЕНИЕТО Каква е Добрата Новина или Благата Вест на Евангелието за Исуса Христа? Тя е, че Исус Христос  дойде на този свят (роди се от девица), беше разпънат на кръст, беше положен в гроб, възкръсна на третият ден и че един ден Той ще се върне отново. Това е Благата Вест!
        И съвсем простичко, по детински, ще ви обесня „АБВ-то на спасението“. Единственото, което ти и аз трябва да направим е да признаем, че сме съгрешили против Бога и че имаме нужда от Спасител.
        В Римл. 3:10 ни се казва: „Няма праведен ни един“

      А в Римл. 3:23 четем: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“

      Всички ние сме се родили грешници и поради тази причина, ние всички трябва да се новородим, т.е. да се родим отново духовно, за да влезем в Небесното Царство. „Заплата на греха е смърт “ (Римл 6:23). Заплатата е смъртно наказание! Но ... тук идва Благата Вест - „а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“        Скръбта по Бога е тази, която ни води до истинско покаяние за греховете срещу праведния, справедлив Бог, след което настъпва промяната на сърцето ни. Ние обновяваме  ума си, а Бог променя сърцата ни и ни възстановява, съживява ни отвътре навън. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Това беше А-то.
        Следва Б: Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос е Господ. Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос  умря за твоите грехове, че беше погребан и че Бог Го възкреси от мъртвите.
        В Римл. 10:9-10 четем: „и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите.“
        И В: да призовеш името на Господа. Това означава да се довериш, да повярваш с цялото си сърце, че Исус Христос е Този, Който казва, че е. Всеки човек, от Адам, та чак до днес, който някога е живял по лицето на земята, ще преклони коляно и ще изповяда с устата си, че Исус Христос е Господ - Господ на Господарите и Цар на Царете.
        Римл. 10:9-10 четем: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.  Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“

        Преди да прочета този силен стих - Римл. 10:13 - бих искал да кажа следното: Може би днес има някой, който трябва да посвети отново живота си на Бога. Ти си се отклонил, отдалечил си се и Господ те призовава обратно при Себе Си. Не случайно четеш тези редове. Това е така, защото днес трябва да се върнеш при Него. Бог те обича и ти Му липсаш. Бог не ти е ядосан. Той не те осъжда и те чака с отворени обятия!
        Римл. 10:13: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".
        А ако ти никога не си призовал името Господне, за да бъдеш спасен, какво чакаш? Не виждаш ли какво става по света? Защо си играеш с най-важното, съдбовно решение, което трябва да вземеш в живота си, за да имаш вечен живот? Днес е деня. Днес е спасителен ден.
        Библията ни предупреждава за краткостта на живота. „Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва“ (Яков 4:14). Библията не ни казва да се замислим дали да повярваме някой ден, а да повярваме днес! „Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“. (Евреи 4:7). Никой от нас не знае колко време имаме останало в този живот или какви ще бъдат обстоятелствата на нашата смърт. Можем да умрем по внезапен, неочакван начин, който ще попречи на предсмъртното повярване. Единственият разумен избор е да се покаем и да повярваме в Исус Христос днес. „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!“ (2 Коринтяни 6:2).
        Помнете и това: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието ... Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петрово 3:3-4, 9)