ПРОЧИТ: Псалом 140-142; 1 Кор. 14:1-20 и Лука 15:17-24



„Баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.“ (Лука 15:20)


  Робърт беше засрамен, когато се появи на среща за приятелска закуска и осъзна, че си е забравил портфейла. Това толкова го притесни, че се чудеше дали изобщо да яде или да си вземе само чаша вода. След известно убеждаване от страна на неговия приятел, той се отпусна. Двамата се насладиха на храната и приятелят му с радост плати сметката. Може би ви е позната тази дилема или някоя друга подобна ситуация, която ви е поставила в положението на получател. Да искаме да платим своята сметка е нормално, но има случаи, когато трябва смирено да приемем това, което ни се предлага щедро. Може би по-малкият син от притчата в Лука 15:17-24 мисли за някакъв вид отплата, когато размишлява какво да каже на баща си; „Не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си“ (ст.19). Наемник? Баща му не би приел подобно нещо! В очите на родителя той е многообичан син, който се завръща у дома. Като такъв, той е посрещнат от баща си с прегръдка и целувка (ст.20). Каква прекрасна картина на благовестието! Тя ни напомня, че заради Христос Бог става наш любящ Отец, Който ни приема с отворени обятия като Свои деца, които са с празни ръце. Един писател на химни изразява това по следния начин: „Нищо в ръцете не нося, пред кръста прощение прося“.                      А. Джаксън


  Отче небесен, помогни ми да се радвам на прошката, която Ти си ми дал в името на Своя Син, Христос, амин.


  ТОВА, ЧЕ ПОНЕЖЕ ХРИСТОС ПЛАТИ ДЪЛГА НА ГРЕХА ВИ, ЗА ДА ПОЛУЧИТЕ ПРОШКА, КАК ВИ КАРА ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ? АКО НЕ СТЕ ПОЛУЧИЛИ ТАЗИ ПРОШКА, КАКВО ВИ СПИРА ДА ПРИЕМЕТЕ ТОЗИ ДАР ЧРЕЗ ХРИСТОС?