Постинг
08.09.2021 06:53 -
СЪЛЗИ ПРЕД БОГА
Прочит: 1 Лет. 16-18; Йоан 7:28-53 и Плачът на Йеремия 3:49-66
„Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада, докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.“ (Пл. на Йер. 3:49-50)
миналото лято, един женски кит, нречен Таликуа, роди. Стадото китове на Таликуа не беше имало потомство дълго време и новороденото бебе беше тяхната надежда за бъдещето. То обаче живя по-малко от 1 час. Хора навсякъде по света наблюдаваха Таликуа, която в състояние на скръб, буташе своето бебе през студените води на Тихия океан в продължение на 17 дни, преди да го остави.
Понякога вяеващите в Христос не знаят какво да правят с болката си. Може би се страхуваме, че мъката ни може да изглежда като липса на надежда. Библията обаче ни дава много примери на хора, които викат към Бога в скръбта си. И двете, и плачът, и надеждата, могат да бъдат правилна реакция.
Плачът на Йеремия е книга, която съдържа пет поеми, изразяващи мъката на хора, загубили своя дом. Те са преследвани от врегове и почти загубват живота си (3:52-54), плачат и викат към Бога за справедливост (ст.64). Те се обръщат към Господ не защото са загубили надежда, но понеже вярват, че Той ги слуша. И когато извикат, Бог се приближава (ст.57).
Не е погрешно да се оплакваме за това, което се е съсипало в живота ни или в света, в който живеем. Бог винаги слуша и можете да бъдете сигурни, че Той ще погледне от небесата и ще ви обърне внимание. Е. Пеперсън
Любящи Боже, помогни ни да помним, че не е погрешно да оплакваме несправедливостите, преди да започнем да ги променяме, амин.
КАК МОЖЕТЕ ДА СЕ УПРАЖНЯВАТЕ В ТОВА ДА НОСИТЕ ВСИЧКИ СВОИ ЕМОЦИИ ПРЕД БОГА? КОГА СТЕ УСЕЩАЛИ, ЧЕ ТОЙ СЕ ПРИБЛИЖАВА ДО ВАС ВЪВ ВАШАТА СКРЪБ?
„Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада, докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.“ (Пл. на Йер. 3:49-50)
миналото лято, един женски кит, нречен Таликуа, роди. Стадото китове на Таликуа не беше имало потомство дълго време и новороденото бебе беше тяхната надежда за бъдещето. То обаче живя по-малко от 1 час. Хора навсякъде по света наблюдаваха Таликуа, която в състояние на скръб, буташе своето бебе през студените води на Тихия океан в продължение на 17 дни, преди да го остави.
Понякога вяеващите в Христос не знаят какво да правят с болката си. Може би се страхуваме, че мъката ни може да изглежда като липса на надежда. Библията обаче ни дава много примери на хора, които викат към Бога в скръбта си. И двете, и плачът, и надеждата, могат да бъдат правилна реакция.
Плачът на Йеремия е книга, която съдържа пет поеми, изразяващи мъката на хора, загубили своя дом. Те са преследвани от врегове и почти загубват живота си (3:52-54), плачат и викат към Бога за справедливост (ст.64). Те се обръщат към Господ не защото са загубили надежда, но понеже вярват, че Той ги слуша. И когато извикат, Бог се приближава (ст.57).
Не е погрешно да се оплакваме за това, което се е съсипало в живота ни или в света, в който живеем. Бог винаги слуша и можете да бъдете сигурни, че Той ще погледне от небесата и ще ви обърне внимание. Е. Пеперсън
Любящи Боже, помогни ни да помним, че не е погрешно да оплакваме несправедливостите, преди да започнем да ги променяме, амин.
КАК МОЖЕТЕ ДА СЕ УПРАЖНЯВАТЕ В ТОВА ДА НОСИТЕ ВСИЧКИ СВОИ ЕМОЦИИ ПРЕД БОГА? КОГА СТЕ УСЕЩАЛИ, ЧЕ ТОЙ СЕ ПРИБЛИЖАВА ДО ВАС ВЪВ ВАШАТА СКРЪБ?
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
