Прочит: 3 царе 12-13; Лука 22:1-20 и Лука 22:14-23


„И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което се дава за вас.“ (Лука 22:19)


  В своята книга „Неуморна вяра“ теологът Ричард Моу говори за това колко е важно да помним уроците от миналото. Той цитира социолога Робърт Белах: „Устойчивите нации трябва да бъдат „общности на паметта“. Белах прилага този принцип и към други социални групи като семейството. Способността да се помнят уроците от миналото е важна част от живота в едно общество.


  Писанието също ни учи на това. Бог дава Пасхата на израилтяните, за да им напомня чрез нея какво е направил, за да ги избави от робството в Египет (Изход 12:1-30). До ден днешен евреите навсякъде по света изпълняват това национално възпоменание всяка пролет.


  Пасха има голямо значение и за послeдователите на Христос, понеже тя винаги сочикъм делото на Месията на кръста. И затова Господ Исус Христос е наречен „нашата Пасха“ (1 Кор. 5:17). Вечерта преди разпъването Му на кръста, точно на този ден Христос установява Господната трапеза. Лука 22:19 ни казва: „И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възспоменание.“


  Всеки път, когато се събираме около Господната трапеза, за да изявим своето единство, ние си спомняме, че Христос ни избави от робството на греха и ни осигури вечен живот. нека освобождаващата Му любов ни напомня, че кръстът заслужава да бъде възпоменаван и да правим това заедно.     Б. Краудър


  Благодаря Ти, Отче, за дара на Твоя Син. Благодаря също, че можем да възпоменаваме Неговата жертва, амин.


  ЗАЩО Е ВАЖНО ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ В ОБЩЕНИЕ С ДРУГИТЕ ВЯРВАЩИ? КАК ОБЩОТО УЧАСТИЕ ВЪВ ВЪЗПОМЕНАНИЕТО ВИ НАПОМНЯ ЗА ХРИСТОВАТА ПОЖЕРТВОВАТЕЛНА ЛЮБОВ?



АБВ НА СПАСЕНИЕТО



Каква е Добрата Новина или Благата Вест на Евангелието за Исуса Христа? Тя е, че Исус Христос дойде на този свят (роди се от девица), беше разпънат на кръст, беше положен в гроб, възкръсна на третият ден и че един ден Той ще се върне отново. Това е Благата Вест! И съвсем простичко, по детински, ще ви обесня „АБВ-то на спасението“. Единственото, което ти и аз трябва да направим е да признаем, че сме съгрешили против Бога и че имаме нужда от Спасител.

В Римл. 3:10 ни се казва: „Няма праведен ни един“ А в Римл. 3:23 четем: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ Всички ние сме се родили грешници и поради тази причина, ние всички трябва да се новородим, т.е. да се родим отново духовно, за да влезем в Небесното Царство. „Заплата на греха е смърт “ (Римл 6:23). Заплатата е смъртно наказание! Но ... тук идва Благата Вест - „а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“ Скръбта по Бога е тази, която ни води до истинско покаяние за греховете срещу праведния, справедлив Бог, след което настъпва промяната на сърцето ни. Ние обновяваме ума си, а Бог променя сърцата ни и ни възстановява, съживява ни отвътре навън. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Това беше А-то.


Следва Б: Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос е Господ. Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос умря за твоите грехове, че беше погребан и че Бог Го възкреси от мъртвите. В Римл. 10:9-10 четем: „и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите.“ И В: да призовеш името на Господа. Това означава да се довериш, да повярваш с цялото си сърце, че Исус Христос е Този, Който казва, че е. Всеки човек, от Адам, та чак до днес, който някога е живял по лицето на земята, ще преклони коляно и ще изповяда с устата си, че Исус Христос е Господ - Господ на Господарите и Цар на Царете. Римл. 10:9-10 четем: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“ Преди да прочета този силен стих - Римл. 10:13 - бих искал да кажа следното: Може би днес има някой, който трябва да посвети отново живота си на Бога.



Ти си се отклонил, отдалечил си се и Господ те призовава обратно при Себе Си. Не случайно четеш тези редове. Това е така, защото днес трябва да се върнеш при Него. Бог те обича и ти Му липсаш. Бог не ти е ядосан. Той не те осъжда и те чака с отворени обятия!


Римл. 10:13: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".



А ако ти никога не си призовал името Господне, за да бъдеш спасен, какво чакаш? Не виждаш ли какво става по света? Защо си играеш с най-важното, съдбовно решение, което трябва да вземеш в живота си, за да имаш вечен живот? Днес е деня. Днес е спасителен ден.


Библията ни предупреждава за краткостта на живота. „Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва“ (Яков 4:14). Библията не ни казва да се замислим дали да повярваме някой ден, а да повярваме днес! „Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“. (Евреи 4:7). Никой от нас не знае колко време имаме останало в този живот или какви ще бъдат обстоятелствата на нашата смърт. Можем да умрем по внезапен, неочакван начин, който ще попречи на предсмъртното повярване. Единственият разумен избор е да се покаем и да повярваме в Исус Христос днес. „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!“ (2 Коринтяни 6:2).



Помнете и това: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието ... Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петрово 3:3-4, 9)