Прочит: 4 царе 17-18; Йоан 3:19-36 и Йоан 3:26-36



„Той трябва да расте, а  пък аз да се смалявам.“ (Йоан 3:30)


  Когато ръководителят зададе на класа един труден въпрос относно живота на Христос, аз бързо вдигнах ръка. Тъкмо бях прочел историята, така че знаех отговора. Освен това, исках останалите да разберат, че го знам. В крайна сметка, нали съм библейски учител. Колко неудобно би било, ако ме видят да се затруднявам. В този момент се засрамих от своята самонадеяност. Затова свалих ръката си.


  Йоан Кръстител ни показва по-добро отношение. Когато учениците му се оплакват,ч е хората започват да го оставят и да отиват след Христос. Йоан казва, че се радва да чуе това. Той е просто вестител. „Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него ... Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“ (Йоан 3:28-30). Йоан осъзнава, че смисълът на неговото съществуване е ХРистос. Той е „Онзи, Който идва отгоре“ и „е над всички“ (ст.31) - Божият Син, Който дава живота Си за нас. Той трябва да получи цялата слава и почит. Всяко внимание, което при


вличаме върху себе си, отклонява фокуса от Христос. И тъй като Той е единствената надежда на света, всяка заслуга, която откраднем от Него за себе си, само ще ни навреди.


  Нека решим да не допускаме отклонение на фокуса от Христос. Това е начин да Го почетем и прославим.       М. Уитмър


  Небесни Отче, помогни ни да осъзнаем, че нашата отговорност е да насочваме вниманието на всеки към Твоя Син, така че Той да бъде възвеличен. И нека ние се смаляваме, а Христос да се възвеличава, амин.


  КОГА СЕ ИЗКУШАВАТЕ ДА ЗАСТАНЕТЕ „ПОД ПРОЖЕКТОРИТЕ“ С ХРИСТОС? КАК МОЖЕТЕ ДА НАСОЧИТЕ ВНИМАНИЕТО НА ДРУГИТЕ В ПРАВИЛНАТА ПОСОКА?