Прочит: 4 царе 24-25; Йоан 5:1-24 и Марк 4:26-34



„А без притча не им говореше.“ (Марк 4:34)


  „Имало едно време“ - тези три думи може би са едни от най-познатите в целия свят. Някои от най-ранните ми спомени като малко момче съдържат разновидност на тези въздействащи думи. Един ден, майка ми се прибра в къщи с едно голямо илюстрирано издание на библейските истории с твърди корици - „Моят добър Пастир - библейски истории“. Всяка вечер, преди да изгасим лампите, с брат ми сядахме в очакване, докато тя ни четеше за отдавна отминало време, изпълнено с интересни хора и добър Бог, Който ги обича. Тези истории се превърнаха в обектив, през който гледахме към широкия свят. Кой безспорно е най-добрият разказвач на истории, живял някога? Исус Христос от Назарет. Той знае, че всеки от нас носи в себе си любовта към историите, затова ги превръща в средство, чрез което непрестанно разнася Благата вест: Разказът за сеяч, който излезе да сее (Марк 4:21) или за „синаповото зърно“ (ст.31) и т.н. Евангелието според Марк ясно показва, че Христос използва истории в Своите срещи с обикновените хора (ст.34), като начин да им помогне да видят света по-ясно и да придобият по-пълно разбиране на Бога, Който ги обича.


  Можем да запомним това, когато искаме да споделим Божията добра вест на милост и благодат с другите. Няма как да устоим на възможността да си послужим с история.     Дж. Блейс


  Господи Исусе, Ти си чудесен Съветник и велик и мощен Бог. Дай ни мъдрост, когато споделяме Твоята любов с този свят, който все още се спира, за да чуе някоя история, амин.


  КАК МОЖЕТЕ ДА ВМЪКНЕТЕ НЯКОЯ ИСТОРИЯ ИЛИ ПРИТЧА В РАЗГОВОРИТЕ СИ ТАЗИ СЕДМИЦА?