Прочит: 1 Лет. 22-24; Йоан 8:28-59 и деян. 2:42-47



„И всеки ден прекарваха в храма единни духом.“ (Деян. 2:46)


  Самотата е една от най-сериозните заплахи за физическото и емоционалното състояние, тя се отразява на нашето здраве, засяга поведението ни в социалните мрежи, консумацията на храна и т.н. Според едно изследване близо две трети от хората, независимо от възраст и пол, се чувстват самотни през известна част от времето си. Един супермаркет е създал „маси за разговор“ в своя магазин, като начин да ъсздаде връзки между хората. Тези, които искат да поговорят с някого, просто сядат на една от тези маси като се присъединяват към други или показват, че искат някой да седне при тях. Следват разговори, които осигуряват усещането за връзка и взаимност.


  Хората в ранната църква също са били посветени на общуването. Ако не бяха заедно, вероятно щяха да се чувстват сами в прилагането на вярата си, която по онова време е била нещо ново за света. Те не просто се посвещават да постощнстват „в поучението на апостолите“, за да научат какво означава да следват Христос, но и прекарват време в храма и разчупват „хляб по къщите“ за всеобщо насърчение и като израз на братство (Деян. 2:42, 46).


  Ние имаме от общуване. Бог ни е създал с такава потребност! Болезнените периоди на самота сочат към тази нужда. Както за хората от ранната църква, така и за нас е важно да имам взаимоотношенията, от които зависи нашето добро физическо и емоционално състояние, и да предлагаме същото на тези около нас, които имат подобна нужда.        К. Холмбърг


  Помогни ни, Боже, да търсим взаимоотношения за наше добро и доброто на другите, амин.


  КАК МОЖЕТЕ ДА ОБЪРНЕТЕ СПЕЦИАЛНО ВНИМАНИЕ ДНЕС НА НЯКОЯ САМОТНА ДУША? ДАЛИ НЕ ПРОПУСКАТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ДА СЪЗДАДЕТЕ ПРИЯТЕЛСТВА?