Прочит: Плачът на Йеремия 1-2; Евреи 10:1-18 и Исая 55:10-13



„Така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми; няма да се върне при Мен празно.“ (Исая 55:11)


  Лили, която е преводач на Библията, се прибираше у дома в родната си страна, когато я спряха на летището. Мобилният ѝ телефон беше прегледан и когато служите откриха там аудио вариант на Новият завет, те конфискуваха телефона и я разпитваха в продължение на два часа. В един момент ѝ казаха да включи приложението, което в този момент беше насторено на Матей 7:1-2: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквото отсъждане съдите, с такова ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.“ Като чу тези думи на своя език, един от служителите пребледня. По-късно Лили беше освободена и не бяха предприети други действия спрямо нея.


  Не знаем какво се е случило в сърцето на този служител от летището, но е ясно, че всяко слово, което излиза от Божиите уста, извършва волята Му (Исая 55:11). Бог изрича тези думи на надежда към Своя народ, намиращ се в изгнание, като ги уверява, че „както дъждът и снегът слизат от небето и не се връщат там, а поят земята ... Така ще бъде словото Ми.“ То ще постигне Божиите цели (ст.10-11).


  Ние четем този пасаж, за да имаме по-голяма увереност в Бога. Когато се сблъскваме с трудни обстоятелства, както Лили на летището, нека вярваме, че Бог върши Своите дела, дори когато не виждаме крайния резултат.      Е. Пай


  Небесни Отче, благодаря Ти за Твоето Слово, което ми носи надежда, мир и любов. Помогни ми да израствам в любовта си към Теб, амин.


  КОГА ЗА ПОСЛЕДНО СТЕ ОСЪЗНАЛИ НАЧИНА, ПО КОЙТО БОГ РАБОТИ? КАК СТЕ ПРИЕМАЛИ НЕГОВАТА ЛЮБОВ ЧРЕЗ ДУМИТЕ НА ПИСАНИЕТО?