Прочит: Втор.23-25; Марко 4:35-41 и Марко 14:1-26



„Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?“ (Марко 4:40)


  Неотдавна в една телевизионна реклама видях жена, която небрежно пита свой познат, вторачен в телевизора: – Марк, какво търсиш? – Да видя моя идеал - човек, който взема решения, като изключва страха. - отговаря той сериозно, без да осъзнава, че тя просто пита какво иска да гледа по телевизията. Не очаквах реклама да ме впечатли толкова много! Можем да се отъждествя с бедния Марк: понякога и аз се засрамвам от начина, по който страхът сякаш насочва живота ми. Учениците на Христос също преживяват голямата сила на страха. Веднъж, докато плават по Галилейското езеро (Марко 4:35), „се разрази голяма буря“ (ст.37). Обхваща ги ужас и те предполагат, че Исус (Който спи), не Го е грижа за тях: „Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?“ (ст.38).


  Страхът изкривява възприятията на учениците, като ги прави слепи за Христовите добри намерения спрямо тях. След като смъмря вятъра и вълните (ст.39), Той се обръща към учениците с два остри въпроса: „Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?“ (ст.40). Бурите върлуват и в нашия живот, нали? Но Христовите въпроси могат да ни помогнат да видим страховете си в перспектива. Първият въпрос ни подканва да ги разпознаем. Вторият - да предадем своите изкривени чувства на Него, като Го помолим да просвети очите ни, за да видим как ни води дори през най-яростните бури в живота.     А. Холц


  Любящи Спасителю, благодаря Ти, че винаги присъстваш в житейските бури. Докато се прридвижвам през страшните моменти в живота, помогни ми всеки ден да Ти се доверявам и да предавам страховете си на Теб, амин.


  ПРЕЗ КАКВИ БУРИ ПРЕМИНАВАТЕ В МОМЕНТА? КАК МОЖЕТЕ ДА ДОВЕРИТЕ СТРАХОВЕТЕ И ЕМОЦИИТЕ СИ НА ХРИСТОС, КОГАТО ВЕТРОВЕТЕ ДУХАТ И ВОДИТЕ СЕ НАДИГАТ?