Прочит: Изход 23-24; матей 20:1-16 и 4 Царе 1:9-15 „Ако аз съм Божий човек, нека слезе огън от небето.“ (4 Царе 1:10) Андрю живее в страна, която е затворена за благовестието. Когато го попитах как запазва вярата си в тайна, той отговори, че не я крие. Андрю носи значка, която рекламира църквата му и всеки път, когато бива арестуван, той казва на полицаите, че „и те се нуждаят от Христос“. Този Божий човек има дръзновение, защото знае Кой е на негова страна. Пророк Илия не се плаши дори когато царят на Израил изпраща 50 войници да го арестуват (4 Царе 1:9). Пророкът знае, че Господ е с него и призовава огън от небето, който поглъща целия взвод. Царят изпраща още войници и Илия прави същото (ст.12). Владетелят е упорит и за трети път изпраща хора, но те вече знаят какво се е случило с предишните. Командирът моли Илия да пощади живота на войниците. В онзи момент не Илия, а те са изплашените, когато осъзнават Божията сила. Тогава ангелът Господен казва на пророка, че е безопасно да тръгне с тях (ст.14-15).  Господ Исус не очаква от нас да призоваваме огън да падне върху враговете ни. Когато учениците Го молят да изпепелят едно Самарийско селище, Господ ги смъмря (Лука 9:51-55). Ние живеем в трудно време. Но Христос иска да имаме смелостта на Илия - да бъдем готови да разкажем на всеки за Спасителя, Който умря за тях. Може да изглежда сякаш сме един човек срещу 50, но всъщност реалността е плюс Един срещу 50. Господ Исус осигурява необходимото, за да обичаме смело и да достигаме до другите.         М. Уитмър Отче, благодаря Ти, че живееш чрез Духа Си в мен. Дай ми дръзновение, за да разказвам на другите за Христос, амин. КАК ХРИСТОС ВЕЧЕ  Е ОСИГУРИЛ ВСИЧКО НЕОБХОДИМО, ЗА ДА БЪДЕТЕ СМЕЛИ? КАКВО ОЧАКВА БОГ ОТ ВАС ДА ЗНАЕТЕ И ДА ВЪРШИТЕ?    
АБВ НА СПАСЕНИЕТО


  Каква е Добрата Новина или Благата Вест на Евангелието за Исуса Христа? Тя е, че Исус Христос  дойде на този свят (роди се от девица), беше разпънат на кръст, беше положен в гроб, възкръсна на третият ден и че един ден Той ще се върне отново. Това е Благата Вест!


  И съвсем простичко, по детински, ще ви обесня „АБВ-то на спасението“. Единственото, което ти и аз трябва да направим е да признаем, че сме съгрешили против Бога и че имаме нужда от Спасител.


  В Римл. 3:10 ни се казва: „Няма праведен ни един“


  А в Римл. 3:23 четем: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“


  Всички ние сме се родили грешници и поради тази причина, ние всички трябва да се новородим, т.е. да се родим отново духовно, за да влезем в Небесното Царство. „Заплата на греха е смърт “ (Римл 6:23). Заплата е смъртно наказание! Но ... тук идва Благата Вест - „а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“ 


  Скръбта по Бога е тази, която ни води до истинско покаяние за греховете срещу праведния, справедлив Бог, след което настъпва промяната на сърцето ни. Ние обновяваме  ума си, а Бог променя сърцата ни и ни възстановява, съживява ни отвътре навън. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Това беше А-то.


  Следва Б: Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос е Господ. Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос  умря за твоите грехове, че беше погребан и че Бог Го възкреси от мъртвите.


  В Римл. 10:9-10 четем: „и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите.“


  И В: да призовеш името на Господа. Това означава да се довериш, да повярваш с цялото си сърце, че Исус Христос е Този, Който казва, че е. Всеки човек, от Адам, та чак до днес, който някога е живял по лицето на земята, ще преклони коляно и ще изповяда с устата си, че Исус Христос е Господ - Господ на Господарите и Цар на Царете.


  Римл. 10:9-10 четем: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.  Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“


  Преди да прочета този силен стих - Римл. 10:13 - бих искал да кажа следното: Може би днес има някой, който трябва да посвети отново живота си на Бога. Ти си се отклонил, отдалечил си се и Господ те призовава обратно при Себе Си. Не случайно четеш тези редове. Това е така, защото днес трябва да се върнеш при Него. Бог те обича и ти Му липсаш. Бог не ти е ядосан. Той не те осъжда и те чака с отворени обятия! Римл. 10:13: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".


  А ако ти никога не си призовал името Господне, за да бъдеш спасен, какво чакаш? Не виждаш ли какво става по света? Защо си играеш с най-важното, съдбовно решение, което трябва да вземеш в живота си, за да имаш вечен живот? Днес е деня. Днес е спасителен ден.


  Библията ни предупреждава за краткостта на живота. „Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва“ (Яков 4:14). Библията не ни казва да се замислим дали да повярваме някой ден, а да повярваме днес! „Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“. (Евреи 4:7). Никой от нас не знае колко време имаме останало в този живот или какви ще бъдат обстоятелствата на нашата смърт. Можем да умрем по внезапен, неочакван начин, който ще попречи на предсмъртното повярване. Единственият разумен избор е да се покаем и да повярваме в Исус Христос днес. „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!“ (2 Коринтяни 6:2).


  Помнете и това: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието ... Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петрово 3:3-4, 9)