„Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог.“ (Втор. 5:13-14)



Прочит: Изход 21-22; Матей 19 и второзаконие 5:12-15


  До нашата къща има магазин за железария и когато някой влезе вътре, ще види голям зелен бутон на стената. Ако наблизо няма човек, който да ви обслужи, натискате бутона, а той задейства таймер. И ако до една минута не дойде продавачът, получавате намаление за покупката си.


  Харесва ни да бъдем клиенти на такова място, където ще ни обслужат бързо. Но изискването за бърза работа често има негативен ефект върху другата страна. Много от нас днес се чувстват пришпорени в работата си, вършейки я дълги часове, проверявайки и-мейли по сто пъти на ден и усещайки напрежението, свързано с кратките срокове. Тактиката на обслужване на клиенти в тази железария се е просмукала в живота ни, като е оформила подобно мислене на забързаност.


  Когато Господ казва на израилтяните да спазват съботата, Той посочва важна причина за това: „И помни, че ти беше роб в Египетската земя“ (Втор. 5:15). Там те са били принудени да работят безспирно под постоянните ограничения във времето, налагани от Фараона (Изход 5:6-9). Сега, вече свободни, трябва да отделят един ден от седмицата, за да могат и те и слугите им да си починат (Втор. 5:14). Под Божието ръководство не трябва да има зачервени и задъхани хора. Колко често работите до преумо


ра или ставате нетърпеливи в отношението си към хора, които ви карат да чакате? Нека да дадем на себе си и на другите почивка. Подобно забързано мислене е дело на Фараона, не на Бога.       Ш. Войзей


  Боже на съботата, благодаря Ти, че ми заповядваш да си почина, за да мога да бъда здрав. Амин.


  КАК МОЖЕТЕ ДА УСТОИТЕ НА СКЛОННОСТТА ДА СЕ ПРЕТОВАРВАТЕ С РАБОТА? КАК ЩЕ ПОКАЖЕТЕ ТЪРПЕНИЕ КЪМ ХОРАТА, КОИТО ВИ КАРАТ ДА ЧАКАТЕ?