Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2021 04:00 - Хлябът на живота - 2
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 129 Коментари: 0 Гласове:
0



 Аз съм хлябът на живота."

Ев.Йоан 6:48.


«Аз съм хлябът на живота», каза Исус Христос. С това Исус Христос се докосва до два от най-важните и най-сериозни въпроса, които винаги силно са вълнували човешкото съзнание: проблемът за ежедневния хляб и проблемът за Исус Христос.



Хляб и Христос, това са двата въпроса, които и днес все по-силно занимават човешката душа и човешката мисъл. Откъде идва хлябът на живота? Смятам, че днес всички сме убедени, че Хлябът на живота е Исус Христос. Вие познавате ли Го? Може ли да се надявате да получите нещо от някого, когото непознавате. Още на времето трудно Го разбираха. Не можаха да Го оценят. Днес можем много по-лесно да Го опознаем чрез Божието слово. Ще останем ли гладни, когато Хлябът на живота стои на вратата на нашите сърца?



Кой има нужда от него?



1. Който е гладен. Преди всичко в душата на човека трябва да се надигне вълната на глада. Да почувства, че той премалява, че ще умре, ако няма връзка с Христа. Да се убеди, че Той е основният елемент на живота. Да го желае така, както умиращият от глад търси парче хляб. За ситите той е без значение. За тях той не представлява интерес. Хлябът е бил винаги само за гладните.



Човек трябва да осъзнае своята нужда. Не може да има пълноценен живот без Христос. Живот без Христос е вегетиране. Връщане в средновековието. Примитивен и безсмислен живот. На границата на животинското съществувание, когато инстинктите са определящи в нашите действия. Не затова сме създадени - по образ и подобие на Бога. Човешката душа търси своя Създател. Исус Христос е нашия благословен съпътник по прашните пътища на живота. Разбира се, ако пожелаем.



2. От хляба на живота има полза: Само, който го вземе. Ако го гледаме от страни, няма де се наситим. Когато е изложен на витрината, колкото и да е хубав, той не ни ползва. Трябва ръка, която да се простре към него, ръка, която да го вземе, ръка, която да го разчупи. Христос може да бъде достигнат само чрез вярата.



3. От хляба на живота има полза: Който винаги се храни. Не е достатъчно само веднъж да заглушим глада. Той отново ще се надигне. И ако искаме да не станем жертва на глада, трябва винаги да се храним. Това е валидно и за духовния живот. Еднократната насита не ни ползва. Потребен е един постоянен приток от духовна храни. За кого би било достатъчно само едно вдишване на въздух или само едно насищане? Напротив, ние трябва непрекъснато и редовно да храним душите си.



4. От хляба на живота има полза: Който се храни сам. Познаването на Христос е лично опитност. Другите не могат да се хранят заради нас. Каква полза, че те са сити, когато аз съм гладен? Каква полза ако ги гледам само отстрана? Никоя душа не може да бъде наситена с Христа от някой друг. Всеки за себе си.



Ако ядеш ще бъдеш сит, ако не - ще гладуваш. Затова вярята не е нещо, което може да бъде наследявано или пък като търговията - да се върти от чужди ръце за моя сметка.



Вярата не е семеен бизнес. Вярата е лична опитност. Ако ти сам се храниш с Христос, ще живееш, иначе, цял свят да е сит с него, а ти да си гладен, нищо не те ползва.



Няма колективна вяра. Вярата е лично познаване на Спасителя Исус Христос, единственият, който може да ни примири с Бога.



Мислете върху това, което разсъждавахме. Църквата е училище.

Следващата седмица ще продължим темата и ще тъсим отговор на още жизнено важни въпроси: въпроси: Кой има нужда от хляба на живота? Какво ни дава хлаба на живота



Вярвам, че до тогава ако прочетете цялото Евангелието на Йоан и ще имате повечето отговори на тези въпроси.


Пастор Бедрос Алтунян, гр. Варна






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693849
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031