Постинг
30.03.2021 04:00 -
ЗАПОВЕДИТЕ
Прочит: Псалом 119:57-64
„Побързах и не се забавих да опазя Твоите заповеди.“ (Пс. 119:60)
Заповедите са по-низши и от наредбите. Това са кратки разпореждания, давани от началника на неговите подчинени, които трябва да бъдат изпълнени. Те са оперативни, породени от конкретни ситуации, временни и променливи според обстоятелствата. В началото на Деяния четем, че Исус е дал на апостолите заповеди чрез Святия Дух - не ни е известно какви са били те, но явно са имали за цел да ги водят в тези дни на очакване. В Деян. 13:47 Павел и Варнава споделят, че Господ им е заповядал да не проповядват на юдеите, а на езичниците. В Лука 18:40 четем, че Исус заповяда да Му доведат слепеца, за да говори с него. Можем да си припомним още много примери на заповядване и всички те са свързани с определения момент, а после са си губели валидността.
Всеки човек с по-сериозен духовен опит познава нуждата от такива „заповеди“, които му дават мъдростта какво да направи при изненадващи, непредвидени, сложни ситуации - а такива изникват постоянно. Всички вярваме в Бога и знаем какво иска Той от нас. Знаем каква посока да следваме. Имаме яснота за целта и смисъла на своя живот. Но когато се сблъскаме с проблемите на ежедневието, ни е трудно да приложим в тях тези принципи. Нуждаем се от прякото Божие водителство. Нуждаем се от сила за настоящият момент. Нуждаем се от мъдрост как да постъпим сега, днес. И Бог ни дава Своите заповеди. Прави го по Своя неусетен начин, като ни внушава къде да отидем, как да отговорим, колко да дадем, кого да повикаме - съвсем реални внушения, които ни правят успешни в Неговото дело. Без тези заповеди ние ще се чудим как да постъпим и със сигурност ще изберем най-погрешния начин. Бог в Своята безкрайна любов се грижи за всеки от нас, като ни води през обърканите пътища на този свят. И го прави с нужната конкретност и точност.
Молитва: Отче на мъдростта, благослови ни да усещаме Твоите заповеди и те да ни предпазват от грешки, да ни дават мъдрост да избираме най-доброто и да ни смиряват, когато гордостта ни иска да ни води към провал. Амин.
Тема за размисъл: Божиите заповеди ни пазят преди всичко от самите нас.
„Побързах и не се забавих да опазя Твоите заповеди.“ (Пс. 119:60)
Заповедите са по-низши и от наредбите. Това са кратки разпореждания, давани от началника на неговите подчинени, които трябва да бъдат изпълнени. Те са оперативни, породени от конкретни ситуации, временни и променливи според обстоятелствата. В началото на Деяния четем, че Исус е дал на апостолите заповеди чрез Святия Дух - не ни е известно какви са били те, но явно са имали за цел да ги водят в тези дни на очакване. В Деян. 13:47 Павел и Варнава споделят, че Господ им е заповядал да не проповядват на юдеите, а на езичниците. В Лука 18:40 четем, че Исус заповяда да Му доведат слепеца, за да говори с него. Можем да си припомним още много примери на заповядване и всички те са свързани с определения момент, а после са си губели валидността.
Всеки човек с по-сериозен духовен опит познава нуждата от такива „заповеди“, които му дават мъдростта какво да направи при изненадващи, непредвидени, сложни ситуации - а такива изникват постоянно. Всички вярваме в Бога и знаем какво иска Той от нас. Знаем каква посока да следваме. Имаме яснота за целта и смисъла на своя живот. Но когато се сблъскаме с проблемите на ежедневието, ни е трудно да приложим в тях тези принципи. Нуждаем се от прякото Божие водителство. Нуждаем се от сила за настоящият момент. Нуждаем се от мъдрост как да постъпим сега, днес. И Бог ни дава Своите заповеди. Прави го по Своя неусетен начин, като ни внушава къде да отидем, как да отговорим, колко да дадем, кого да повикаме - съвсем реални внушения, които ни правят успешни в Неговото дело. Без тези заповеди ние ще се чудим как да постъпим и със сигурност ще изберем най-погрешния начин. Бог в Своята безкрайна любов се грижи за всеки от нас, като ни води през обърканите пътища на този свят. И го прави с нужната конкретност и точност.
Молитва: Отче на мъдростта, благослови ни да усещаме Твоите заповеди и те да ни предпазват от грешки, да ни дават мъдрост да избираме най-доброто и да ни смиряват, когато гордостта ни иска да ни води към провал. Амин.
Тема за размисъл: Божиите заповеди ни пазят преди всичко от самите нас.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
