Прочит: 4 Царе 7:3-16



„ Не постъпваме добре; този ден е ден на добри вести, а ние мълчим.“ (4 Царе 7:9)


  Прочутият цигулар Фриц Крайслер (1875-1962) в началото на своята кариера не се ползвал със славата, която придобил по-късно; не разполагал и с парите, които по-нататък спечелил. Веднъж попаднал на изключително ценна цигулка, но не можел да я плати. Тя била купена от някакъв богат колекционер на музикални инструменти. Музикантът се срещнал с колекционера и му казал: „Бихте ли ми позволили да посвиря малко на тая цигулка, преди вие да я обречете на вечно мълчание?“ Получил разрешение. Крайслер изсвирил нещо, което било толкова виртуозно и така докосващо сърцето, че колекционерът бил трогнат. И казал: „Нямам право да държа такъв хубав инструмент само за себе си. вземете я и ходете по света, за да радвате хората с музиката си!“


  Бог ни е дарил щедро с нещо много ценно. Всеки от нас е един прекрасен инструмент, който е създаден за Негова прослава. Той иска да ни води така, че да дадем най-доброто от себе си и то да причини възхищение. „Не знаете ли, че вашето тяло е храм на Святият Дух?“, пита апостолът риторично. Той сам се чуди защо хората подценяват себе си така и си отреждат незврачно място на този свят. Ние сме определени за нещо много велико и не бива да изневеряваме на нашето призвание да работим за Спасителя.


  Дяволът полага неимоверни усилия, за да накара хората да млъкнат и да се спотайват в своето криворазбрано смирение. Понякога църквата се превръща в склад за скъпи инструменти, които, вместо да вършат безценна работа, си стоят на топло и удобно. А в същото време милиони хора погиват в неверие и са лишени от възможността да видят с очите си силата и богатството на духовния живот.


  Молитва: Господи Боже наш, прости ни, че не сме достатъчно готови да излезем в света и да му представим нагледно и убедително превъзходството на Твоето царство. Дай ни любов към погиващите и дръзновение, за да станем причина за тяхното спасение. Амин.


  Тема за размисъл: Мълчанието може да е злато, но мълчанието за Христос е престъпление.  


АБВ НА СПАСЕНИЕТО


  Каква е Добрата Новина или Благата Вест на Евангелието за Исуса Христа? Тя е, че Исус Христос  дойде на този свят (роди се от девица), беше разпънат на кръст, беше положен в гроб, възкръсна на третият ден и че един ден Той ще се върне отново. Това е Благата Вест!


  И съвсем простичко, по детински, ще ви обесня „АБВ-то на спасението“. Единственото, което ти и аз трябва да направим е да признаем, че сме съгрешили против Бога и че имаме нужда от Спасител.


  В Римл. 3:10 ни се казва: „Няма праведен ни един“


  А в Римл. 3:23 четем: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“


  Всички ние сме се родили грешници и поради тази причина, ние всички трябва да се новородим, т.е. да се родим отново духовно, за да влезем в Небесното Царство. „Заплата на греха е смърт “ (Римл 6:23). Заплата е смъртно наказание! Но ... тук идва Благата Вест - „а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“ 


  Скръбта по Бога е тази, която ни води до истинско покаяние за греховете срещу праведния, справедлив Бог, след което настъпва промяната на сърцето ни. Ние обновяваме  ума си, а Бог променя сърцата ни и ни възстановява, съживява ни отвътре навън. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Това беше А-то.


  Следва Б: Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос е Господ. Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос  умря за твоите грехове, че беше погребан и че Бог Го възкреси от мъртвите.


  В Римл. 10:9-10 четем: „и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите.“



И В: да призовеш името на Господа. Това означава да се довериш, да повярваш с цялото си сърце, че Исус Христос е Този, Който казва, че е. Всеки човек, от Адам, та чак до днес, който някога е живял по лицето на земята, ще преклони коляно и ще изповяда с устата си, че Исус Христос е Господ - Господ на Господарите и Цар на Царете.


  Римл. 10:9-10 четем: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.  Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“


  Преди да прочета този силен стих - Римл. 10:13 - бих искал да кажа следното: Може би днес има някой, който трябва да посвети отново живота си на Бога. Ти си се отклонил, отдалечил си се и Господ те призовава обратно при Себе Си. Не случайно четеш тези редове. Това е така, защото днес трябва да се върнеш при Него. Бог те обича и ти Му липсаш. Бог не ти е ядосан. Той не те осъжда и те чака с отворени обятия! Римл. 10:13: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".


  А ако ти никога не си призовал името Господне, за да бъдеш спасен, какво чакаш? Не виждаш ли какво става по света? Защо си играеш с най-важното, съдбовно решение, което трябва да вземеш в живота си, за да имаш вечен живот? Днес е деня. Днес е спасителен ден.


  Библията ни предупреждава за краткостта на живота. „Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва“ (Яков 4:14). Библията не ни казва да се замислим дали да повярваме някой ден, а да повярваме днес! „Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“. (Евреи 4:7). Никой от нас не знае колко време имаме останало в този живот или какви ще бъдат обстоятелствата на нашата смърт. Можем да умрем по внезапен, неочакван начин, който ще попречи на предсмъртното повярване. Единственият разумен избор е да се покаем и да повярваме в Исус Христос днес. „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!“ (2 Коринтяни 6:2).


  Помнете и това: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието ... Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петрово 3:3-4, 9)