Постинг
05.03.2021 05:19 -
ЖИВОТА МИ КАТО СПИРИТИСТ
източник: https://www.christian-faith.com/my-life-as-a-spiritualist/
Свръхестествените феномени и проявления ме заинтригуваха още от детството ми. Няколкото ми срещи с медиуми и екстрасенси като дете притуриха към любопитството, което изпитвах. Майка ми също е имала подобни опитности в детството си, но започна да се занимава с това на по-късен етап в живота си. Когато постъпих в гимназията, тя се почувства готова да започне да експериментира със свръхестественото. Един ден, докато разхождала кучетата си в парка, към нея се приближил човек, представяйки се медиум. Той ѝ казал, че вижда в нея същият потенциал - да бъде медиум и я поканил в една спиритична църква в Глазгоу.
Много бързо мама беше напълно погълната от свръхестественото. Като нов член на спиритическата църква тя посещаваше неделните служби, групите за развитие на екстрасенските си способности по средата на седмицата и часовете по йога. Тя споделяше с мен всичко, което научаваше, така че аз също останах запленена от тези неща. Нейното най-съкровено желание беше да се обучи да бъде екстрасенс. Другите медиуми насърчаваха нейния интерес, като я поканиха да се присъедини към тъй-нареченият „Отворен кръг“, за да се научи да медитира и да контактува с духовете на мъртвите. Мама искаше да развие способностите си за ясновидство, свръхестествената способност да чува звукове, недоловими от човешкото ухо и способността да усеща миналите, настоящите или бъдещите физически и емоционални състояния на другите без стандартните пет сетива - обоняние, зрение, допир, слух и вкус, като се учеше от другите спитисти.
Всеки път когато майка ми участваше в частна сесия или в така-нареченото „Четене на живота“ (бел.пр. - четенето е канал, чрез който се изследват както страховете, така и мечтите на човека - аспектите на живота, които могат да бъдат дълбоко лични и специфични), тя купуваше запис с тази сесия, който гледахме заедно по-късно същия ден. Удивляваше ме как този 30-минутен запис можеше да съдържа толкова много информация от „духовете“. Бяха откривани подробности за живота ни. Често се даваха точни имена, места и дати. Беше очевидно, че медиумите не бяха шарлатани, които налучкваха имената случайно. Те точно описваха външния вид, качествата и дори повтаряха думи и изрази, които нашите мъртви роднини бяха употребявали преживе. Когато станах достатъчно голяма, за да присъствам на тези сесии, аз също се присъединих към спиритическата църква. Буквално поглъщахме на един дъх мистични и окултни книги за отварянето на чакрите, лекуването с кристали, прераждането, алтернативните терапии и др. Посещахме центровете на Ню Ейдж религията и конференции за екстрасенси и спиритисти, за да придобием колкото се може повече информация и знание, развивайки се и израствайки в духовното просветление.
С нашата страст към опазването на околната среда и природата, социалната справедливост и международния мир, ние с удоволствие участвахме в сесии за изцелението на хора и животни, чрез пряк контакт или чрез дистанционно екстрасенско изцеление. Присъствахме и на сесиите за шейпшинтинг (бел.пр. - това е способността да се променяш физически чрез магьосничество, демонична манипулация, заклинания). Мама разви способностите си в областта на автоматичното писане, а медиуми, предсказваха, че аз ще стана медиум-художник, т.е. ще рисувам портрети на мъртвите роднини и духовете водачи за клиентите ни. Експериментирах с така-наречената „Kirlian Photography“ (бел.пр. - Кирлиановата фотография е съвкупност от фотографски техники, използвани за улавяне на явлението електрически коронални разряди. Използва се при парапсихологията от така- наречените „ловци на духове“.) - с помощта на инфрачервен филм заснех изображения на ектоплазмата при нейното формиране.
През следващите десет години често чувахме за медиуми, които вече не можеха да контролират кога духовете да говорят с тях или чрез тях. Много от спиритистите преживяваха нервни сривове или нападаха хора, твърдейки, че техните духовни водачи са ги принуждавали или пък бяха приемани в психиатрични клиники. Получавахме новини и за проявления на полтъргайст в домовете на екстрасенсите. Отначало приехме обясненията, че понякога могат да започнат да се проявяват пакостливи или зли духове, но това се приемаше като потенциален риск на нашата работа. Когато обаче това се случи и на нас, ние осъзнахме, че всъщност беше много трудно да се понася този феномен и че почти не можехме да живеем нормално. Нашите приятели, други спиритисти и екстрасенси не успяха да изгонят тези духове от дома ни. Духовете непрекъснато говореха на мама, лишавайки я от сън; нападаха я физически, чукаха силно от гардеробите, затръшваха вратите и т.н.
В един от случаите, когато я принудиха да влезе в транс против волята ѝ, тя пържеше нещо на котлона. Когато излезе от транса, кухнята беше погълната от пламъци. Пристигнах вкъщи, след като пожарната го беше изгасила, малко преди да се разпространи и в другите стаи. Всички осъзнахме, че майка, кучетата и котките ни можеха да бъдат убити от огъня.
Един следобед възрастната леля на мама, която също беше посещавала спиритичните църкви, усети, че невидими ръце я хващат и я блъскат надолу по нашите стълби. Счупи си китката. Друг ден, докато отивах към магазина, видях с ужас как мама беше вдигната от земята и изхвърлена от тротоара, „кацайки“ на капака на минаваща кола.
Решихме да се откажем от спиритизма и казахме на нашите духове-водачи да напуснат. За наш най-огромен шок те се изсмяха и започнаха да ни обиждат. Започнаха да ни нападат и физически. За мен това беше объркващо, тъй като те бяха ни бяха водили и бяха проявявали доброжелателност към нас в продължение на много години. Стана очевидно, че са ни заблуждавали, преструвайки се, че са добронамерени, а в действителност през цялото време са били лоши и зложелателни.
Най-големият шок обаче дойде, когато дори мъртвите ни роднини се обърнаха срещу нас. Те също ни се подиграха и ни удариха. Духовете предупредиха, че не можем да напуснем окултното, тъй като несъзнателно им бяхме дали контрол още от първия ден, когато сме ги поканили в живота си.
По време на втората ми година в университета, здравето на мама се влоши и нейните духове-водачи заплашиха, че ще я използват, за да убиват хора. Лекарят на мама не можа да приеме нейните разкази за проявлението на полтъргайст у дома и ѝ постави диагноза шизофрения. Задържаха я в психиатрична болница. След месеци на успокояване със седативи, за да я освободят, мама умишлено каза на психиатрите, че вече не чува гласове. Те я изписаха, но когато се върна у дома, духовете продължиха да я тормозят и тя се самоуби.
Една християнка, която срещнах на лекциите по психология в университета, ме покани в нейната петдесятна църква, обяснявайки ми, че други екстрасенси и спиритисти, които са преживели подобни трагедии, са освободени от нападенията на злите духове, след като са приели Господ Исус Христос за свой Спасител. Отрекох се от спиритизма и станах християнка. По-късно, една пасторка и нейната приятелка посетиха дома на майка ми и успешно изгониха демоните след молитва от първия път. В Името на Господ Исус всички духове си отидоха и никога повече не се върнаха. Около година по-късно продадох дома на мама, без да се притеснявам, че новите наематели ще бъдат тормозени от злото присъствие.
Петдесятната църква не представя мъртви религиозни традиции, а е жива, любяща и в нея се чувствам добре. Чрез Святия Дух, членовете на църквата пророкуват за бъдещето на хората, изцеляват се телата им и се случват други чудеса и знамения. Всъщност, за няколко години видях повече изцеления в петдесятните църкви, отколкото съм виждала за над десет години в спиритичните църкви.
Когато станах християнка, още преди да бях прочела библейските предупреждения за окултното във Второзаконие глава 18, аз инстинктивно осъзнавах какво се случваше. Липсващото парче от мозайката си пасна на мястото. Когато нашите починали роднини и духове-водачи започнаха да атакуват мама и мен, това показваше, че са ни измамили и заблудили - те само са се представяли за нашите близки. Всичко придоби пълен смисъл, когато християните обясниха, че е невъзможно мъртвите души да се върнат да говорят с нас, тъй като те остават в рая или ада за вечността. Също така, злите духове са паднали ангели и те съществуват от векове, като притежават свръхестествено знание за нашите семейства и исторически личности от поколенията насам. Те лесно могат да прикрият злата си същност, представяйки се за нашето починало семейство или някоя известна знаменитост, която някога е живяла. Това се потвърди, когато прочетох във 2 Коринтяни 11:14-15: „И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел; тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.“ Злите духове, работещи чрез спиритизма, служат на Сатана, заблуждавайки хората да вярват, че те комуникират с техни мъртви роднини и духове-водачи.
Преди да напусна света на окултизма, аз не знаех, че Библията предупреждава: „Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света.“ (1 Йоан 4:1-3).
Като спиритуалист бях вярвала, че Исус е просто една космическа сила; част от всемирното съзнание или велик лечител със свръхестествени способности. След като станах християнка и приех Господа Исуса Христа в живота си, съм срещала и чела за много екстрасенси, цигани, медиуми, вещици и дори сатанисти, които също са разбрали, че техните духове-водачи или мъртви роднини, не са тези, за които твърдят, че са. Всички те също са били освободени от демонични нападения, след като са приели Христос в живота си. Двама успешни медиуми от Глазгоу, Сейди Брайс и Джорди Ейткен също станаха християни. Сейди ходеше в същата спиритическа църква, в която ходех и аз. Тя говори за своето окултно минало в предаванията на Би Би Си, а Джорди написа книга, в която подробно описва своята история. Като християни, Сейди и аз си кореспондирахме, а и няколко пъти се срещнах с Джорди, откривайки, че всички сме били подведени от духовете по един и същи начин.
Исус ме освободи от страхове, фобии и ме изцели физически. Той ми даде радост и мир, за които просто никога не съм знаела, че съществуват. Неговото много осезаемо присъствие на чиста любов е по-реално от всяка среща, която съм преживявала в спиритизма.
След като споделих своята житейска история по телевизията и радиото, продължавам да чувам за все повече хора, които се отказват от спиритическите сеанси, гадаенето с карти Таро и др. Наскоро завърших новела, съдържаща някои подробности за събития, които мама и аз преживяхме в рамките на окултното. Тя също така съдържа някои прекрасни срещи с Исус и ангели, много различни от това, което преживях в спиритизма.
Лаура Максуел
Много бързо мама беше напълно погълната от свръхестественото. Като нов член на спиритическата църква тя посещаваше неделните служби, групите за развитие на екстрасенските си способности по средата на седмицата и часовете по йога. Тя споделяше с мен всичко, което научаваше, така че аз също останах запленена от тези неща. Нейното най-съкровено желание беше да се обучи да бъде екстрасенс. Другите медиуми насърчаваха нейния интерес, като я поканиха да се присъедини към тъй-нареченият „Отворен кръг“, за да се научи да медитира и да контактува с духовете на мъртвите. Мама искаше да развие способностите си за ясновидство, свръхестествената способност да чува звукове, недоловими от човешкото ухо и способността да усеща миналите, настоящите или бъдещите физически и емоционални състояния на другите без стандартните пет сетива - обоняние, зрение, допир, слух и вкус, като се учеше от другите спитисти.
Всеки път когато майка ми участваше в частна сесия или в така-нареченото „Четене на живота“ (бел.пр. - четенето е канал, чрез който се изследват както страховете, така и мечтите на човека - аспектите на живота, които могат да бъдат дълбоко лични и специфични), тя купуваше запис с тази сесия, който гледахме заедно по-късно същия ден. Удивляваше ме как този 30-минутен запис можеше да съдържа толкова много информация от „духовете“. Бяха откривани подробности за живота ни. Често се даваха точни имена, места и дати. Беше очевидно, че медиумите не бяха шарлатани, които налучкваха имената случайно. Те точно описваха външния вид, качествата и дори повтаряха думи и изрази, които нашите мъртви роднини бяха употребявали преживе. Когато станах достатъчно голяма, за да присъствам на тези сесии, аз също се присъединих към спиритическата църква. Буквално поглъщахме на един дъх мистични и окултни книги за отварянето на чакрите, лекуването с кристали, прераждането, алтернативните терапии и др. Посещахме центровете на Ню Ейдж религията и конференции за екстрасенси и спиритисти, за да придобием колкото се може повече информация и знание, развивайки се и израствайки в духовното просветление.
С нашата страст към опазването на околната среда и природата, социалната справедливост и международния мир, ние с удоволствие участвахме в сесии за изцелението на хора и животни, чрез пряк контакт или чрез дистанционно екстрасенско изцеление. Присъствахме и на сесиите за шейпшинтинг (бел.пр. - това е способността да се променяш физически чрез магьосничество, демонична манипулация, заклинания). Мама разви способностите си в областта на автоматичното писане, а медиуми, предсказваха, че аз ще стана медиум-художник, т.е. ще рисувам портрети на мъртвите роднини и духовете водачи за клиентите ни. Експериментирах с така-наречената „Kirlian Photography“ (бел.пр. - Кирлиановата фотография е съвкупност от фотографски техники, използвани за улавяне на явлението електрически коронални разряди. Използва се при парапсихологията от така- наречените „ловци на духове“.) - с помощта на инфрачервен филм заснех изображения на ектоплазмата при нейното формиране.
През следващите десет години често чувахме за медиуми, които вече не можеха да контролират кога духовете да говорят с тях или чрез тях. Много от спиритистите преживяваха нервни сривове или нападаха хора, твърдейки, че техните духовни водачи са ги принуждавали или пък бяха приемани в психиатрични клиники. Получавахме новини и за проявления на полтъргайст в домовете на екстрасенсите. Отначало приехме обясненията, че понякога могат да започнат да се проявяват пакостливи или зли духове, но това се приемаше като потенциален риск на нашата работа. Когато обаче това се случи и на нас, ние осъзнахме, че всъщност беше много трудно да се понася този феномен и че почти не можехме да живеем нормално. Нашите приятели, други спиритисти и екстрасенси не успяха да изгонят тези духове от дома ни. Духовете непрекъснато говореха на мама, лишавайки я от сън; нападаха я физически, чукаха силно от гардеробите, затръшваха вратите и т.н.
В един от случаите, когато я принудиха да влезе в транс против волята ѝ, тя пържеше нещо на котлона. Когато излезе от транса, кухнята беше погълната от пламъци. Пристигнах вкъщи, след като пожарната го беше изгасила, малко преди да се разпространи и в другите стаи. Всички осъзнахме, че майка, кучетата и котките ни можеха да бъдат убити от огъня.
Един следобед възрастната леля на мама, която също беше посещавала спиритичните църкви, усети, че невидими ръце я хващат и я блъскат надолу по нашите стълби. Счупи си китката. Друг ден, докато отивах към магазина, видях с ужас как мама беше вдигната от земята и изхвърлена от тротоара, „кацайки“ на капака на минаваща кола.
Решихме да се откажем от спиритизма и казахме на нашите духове-водачи да напуснат. За наш най-огромен шок те се изсмяха и започнаха да ни обиждат. Започнаха да ни нападат и физически. За мен това беше объркващо, тъй като те бяха ни бяха водили и бяха проявявали доброжелателност към нас в продължение на много години. Стана очевидно, че са ни заблуждавали, преструвайки се, че са добронамерени, а в действителност през цялото време са били лоши и зложелателни.
Най-големият шок обаче дойде, когато дори мъртвите ни роднини се обърнаха срещу нас. Те също ни се подиграха и ни удариха. Духовете предупредиха, че не можем да напуснем окултното, тъй като несъзнателно им бяхме дали контрол още от първия ден, когато сме ги поканили в живота си.
По време на втората ми година в университета, здравето на мама се влоши и нейните духове-водачи заплашиха, че ще я използват, за да убиват хора. Лекарят на мама не можа да приеме нейните разкази за проявлението на полтъргайст у дома и ѝ постави диагноза шизофрения. Задържаха я в психиатрична болница. След месеци на успокояване със седативи, за да я освободят, мама умишлено каза на психиатрите, че вече не чува гласове. Те я изписаха, но когато се върна у дома, духовете продължиха да я тормозят и тя се самоуби.
Една християнка, която срещнах на лекциите по психология в университета, ме покани в нейната петдесятна църква, обяснявайки ми, че други екстрасенси и спиритисти, които са преживели подобни трагедии, са освободени от нападенията на злите духове, след като са приели Господ Исус Христос за свой Спасител. Отрекох се от спиритизма и станах християнка. По-късно, една пасторка и нейната приятелка посетиха дома на майка ми и успешно изгониха демоните след молитва от първия път. В Името на Господ Исус всички духове си отидоха и никога повече не се върнаха. Около година по-късно продадох дома на мама, без да се притеснявам, че новите наематели ще бъдат тормозени от злото присъствие.
Петдесятната църква не представя мъртви религиозни традиции, а е жива, любяща и в нея се чувствам добре. Чрез Святия Дух, членовете на църквата пророкуват за бъдещето на хората, изцеляват се телата им и се случват други чудеса и знамения. Всъщност, за няколко години видях повече изцеления в петдесятните църкви, отколкото съм виждала за над десет години в спиритичните църкви.
Когато станах християнка, още преди да бях прочела библейските предупреждения за окултното във Второзаконие глава 18, аз инстинктивно осъзнавах какво се случваше. Липсващото парче от мозайката си пасна на мястото. Когато нашите починали роднини и духове-водачи започнаха да атакуват мама и мен, това показваше, че са ни измамили и заблудили - те само са се представяли за нашите близки. Всичко придоби пълен смисъл, когато християните обясниха, че е невъзможно мъртвите души да се върнат да говорят с нас, тъй като те остават в рая или ада за вечността. Също така, злите духове са паднали ангели и те съществуват от векове, като притежават свръхестествено знание за нашите семейства и исторически личности от поколенията насам. Те лесно могат да прикрият злата си същност, представяйки се за нашето починало семейство или някоя известна знаменитост, която някога е живяла. Това се потвърди, когато прочетох във 2 Коринтяни 11:14-15: „И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел; тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.“ Злите духове, работещи чрез спиритизма, служат на Сатана, заблуждавайки хората да вярват, че те комуникират с техни мъртви роднини и духове-водачи.
Преди да напусна света на окултизма, аз не знаех, че Библията предупреждава: „Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света.“ (1 Йоан 4:1-3).
Като спиритуалист бях вярвала, че Исус е просто една космическа сила; част от всемирното съзнание или велик лечител със свръхестествени способности. След като станах християнка и приех Господа Исуса Христа в живота си, съм срещала и чела за много екстрасенси, цигани, медиуми, вещици и дори сатанисти, които също са разбрали, че техните духове-водачи или мъртви роднини, не са тези, за които твърдят, че са. Всички те също са били освободени от демонични нападения, след като са приели Христос в живота си. Двама успешни медиуми от Глазгоу, Сейди Брайс и Джорди Ейткен също станаха християни. Сейди ходеше в същата спиритическа църква, в която ходех и аз. Тя говори за своето окултно минало в предаванията на Би Би Си, а Джорди написа книга, в която подробно описва своята история. Като християни, Сейди и аз си кореспондирахме, а и няколко пъти се срещнах с Джорди, откривайки, че всички сме били подведени от духовете по един и същи начин.
Исус ме освободи от страхове, фобии и ме изцели физически. Той ми даде радост и мир, за които просто никога не съм знаела, че съществуват. Неговото много осезаемо присъствие на чиста любов е по-реално от всяка среща, която съм преживявала в спиритизма.
След като споделих своята житейска история по телевизията и радиото, продължавам да чувам за все повече хора, които се отказват от спиритическите сеанси, гадаенето с карти Таро и др. Наскоро завърших новела, съдържаща някои подробности за събития, които мама и аз преживяхме в рамките на окултното. Тя също така съдържа някои прекрасни срещи с Исус и ангели, много различни от това, което преживях в спиритизма.
Лаура Максуел
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
